Принц с часовников механизъм

— Но в Кодекса се казва, че повечето магьосници са резултат от... от изнасилване — каза Теса, а гласът и сякаш се препъна в уродливата дума, — или когато демони, които могат да променят формата си, приемат облика на някого, когото обичаш и те съблазнят, служеИки си с измама. Джем ми каза, че кръвта на ловците на сенки винаги има доминиращо значение. Съгласно Кодекса, децата на ловец на сенки и върколаци или феи са винаги ловци на сенки. Защо да не може ангелската кръв у ловците на сенки да заличи демонското и да създаде.

— Не може да създаде нищо — Уил открехна завеската на прозореца. — Детето ще се роди мъртво. Винаги става така. Потомството на демон и ловец на сенки ще е нежизнеспособно — и тои погледна към нея в слабата светлина. — Защо искаш да знаеш тези неща?

— Искам да разбера каква съм — каза тя. — Предполагам, че съм някаква комбинация, която не се е срещала преди. Част от феи или част от.

— Идвало ли ти е наум да се превъплътиш в някоИ от родителите си — попита Уил. — В маИка си или в баща си? Така ще можеш да проникнеш в спомените им.

— Идвало ми е, разбира се. Мислила съм за това. Само, че не разполагам с нищо от маИка ми или от баща ми. Всичко, което бе опаковано в куфарите ми за пътуването, бе изхвърлено от Сестрите на мрака.

— А ангелът с часовников механизъм на верижката? — попита Уил.

— Не беше ли тоИ на маИка ти?

Теса поклати глава.

— Опитах. Но. но не можах да намеря нищо от нея в него. Толкова отдавна е моИ, че всичко, което е било неИно, наИ-вероятно се е изпарило като вода.

Очите на Уил заблестяха в сянката.

— Може би си момиче с часовников механизъм. Може би си направена от бащата на МортмеИн, а сега МортмеИн търси начин и тоИ да сътвори такова съвършено копие на живота, защото всичко, което успява да създаде досега, са само тези ужасни чудовища. Може би това, което бие в гърдите ти, е сърце, направено от метал.

Теса си пое дъх, усещаИки как И се завива свят. Гласът И прозвуча тихо, но убедително.

— Не — категорична бе тя. — Забравяш, че помня детството си.

Механичните създания не се променят и не растат. А и това не обяснява и способностите ми.

— Знам — каза Уил с усмивка, която проблесна в тъмнината. — Исках само да видя дали ще успея да те убедя.

Теса го погледна спокойно.

— Аз не съм някой, който няма сърце.

В каретата вече бе много тъмно, за да може да различи нещо, но усети, че той пламна. Преди, обаче, Уил да успее да каже каквото и да било, каретата внезапно спря. Бяха пристигнали.

12

Маскарадът

Заклех се да не мразя и сторих го дори.

Омразата погребах в незнайни дълбини.

От мъртвото й бреме щастлив се отървах.

Сега съм толкова освободен и чист, че ме е страх от радостта безумна да не полетя...

Но ето идва брат й, кат утринна слана попари мойте мисли за полет през нощта.

Алфред, лорд Тенисън, "Мод"

Сирил бе спрял каретата пред вратите на имението в сянката на огромно дъбово дърво. Извънградската къща на семейство Лайтууд в Чезуик, както подобаваше на подобна къща, бе солидна постройка в паладиански стил, с извисяващи се колони и множество стълбища. Сиянието на луната правеше всичко да изглежда като вътрешност на мидена черупка. Камъкът, от който бе направена къщата хвърляше сребърни отблясъци, а портата, ограждаща имота, лъщеше като мазут. В къщата не се виждаше нито една светлина — мястото бе тъмно и тихо като гроб, около него се простираше обширна площ, стигаща до един меандър на Темза долу, тъмен и безлюден. Теса вече се чудеше дали не бяха направили грешка, като бяха дошли тук.

Докато слизаше от каретата и й помагаше да слезе след него, Уил обърна глава и фините контури на устните му застинаха в гримаса.

— Долавяш ли тази миризма? Демонска магия. Въздухът е пропит с

нея.

Теса го погледна в недоумение. Не долавяше никаква миризма, всъщност тук, далеч от центъра на града, въздухът бе по-чист, отколкото при Института. Усещаше миризмата на мокри листа и кал. Погледна към Уил, който бе вдигнал лице към луната, и се запита какви оръжия бе скрил под тесния си фрак. Ръцете му бяха облечени в бели ръкавици, колосаната му риза трептеше върху него. С маската върху лицето си можеше да бъде илюстрация на красив разбойник в евтин булеварден роман.

Теса прехапа устната си.

— Сигурен ли си? Къщата изглежда мъртвешки тиха. Сякаш няма никой. Възможно ли е да бъркаш?

Той поклати глава.

— Тук е била използвана мощна магия. Нещо по-силно от магически прах. Истинска защита. Някой има интерес да не разберем какво се случва тук тази вечер. Той хвърли поглед към поканата в ръката й, сви рамене и тръгна към портата. На нея имаше камбанка и той я дръпна; резкият звук изопна и без това опънатите нерви на Теса. Тя му хвърли гневен поглед , а той се ухили.

— Сав1ит двпщив, ангеле — каза той и изчезна в сянката, щом портата пред нея се отвори.