Принцеса с часовников механизъм

гроб. Татяна изпищя и припадна, повличайки Теса със себе си.

Червеят започна да се полюшва напред-назад, мъчейки се да се

измъкне от земята. Устата му — по-скоро огромна цепка, прорязваща

главата му и пълна със зъби като на акула — зейна широко и от гърлото

му излезе оглушително съскане.

— Спри! — Вдигнала серафимската кама пред себе си, Сесили

изглеждаше напълно безстрашна. — Назад, прокълнато създание!

Червеят се засили към нея. Тя стоеше, без да трепва, стиснала

оръжието си в ръка, докато страховитите челюсти се спускаха към нея...

Уил се хвърли напред и я изблъска настрани. Двамата се претърколиха на

земята и се блъснаха в плета, а главата на чудовището се удари в земята,

където сестра му бе стояла до преди малко, и остави голяма вдлъбнатина.

— Уил! — Сесили се отскубна от него, но не достатъчно бързо —

серафимската й кама го поряза по ръката, оставяйки червена следа от

изгорено. Очите й приличаха на сини пламъци. — Това беше излишно!

— Ти не си обучена! — изкрещя брат й, почти обезумял от гняв и ужас.

— Ще те убият! Стой на мястото си!

Той посегна да вземе оръжието от ръката й, ала Сесили се дръпна и

скочи на крака. Миг по-късно червеят отново се бе надигнал със зейнала

паст. Уил беше изпуснал собствената си кама, докато се хвърляше към

сестра си и тя бе на няколко крачки оттам. Той се метна настрани,

разминавайки се на сантиметри с челюстите на червея, а в следващия миг

Джем вече беше до него, стиснал бастуна си в ръка. Замахна с все сила и

острието потъна в тялото на червея. Адски писък се изтръгна от гърлото

на създанието, плисна черна кръв и като се дръпна рязко, то потъна,

съскайки, зад един плет.

Уил се обърна рязко. Едва виждаше Сесили — Джем се беше хвърлил

между нея и Бенедикт и сега беше изцапан с черна кръв и кал. Зад него

Теса беше издърпала Татяна в скута си. Полите им се бяха оплели,

крещяща циклама и съсипан златен плат. Теса се беше надвесила над нея,

сякаш за да я защити от гледката на баща й и голяма част от демонската

кръв беше оплискала косата и роклята й. Тя вдигна пребледнялото си

лице и очите й срещнаха тези на Уил.

За миг градината, шумът, вонята на кръв и демон изчезнаха, и Уил се

озова в едно безмълвно място, където бяха само двамата с Теса. Искаше да

се втурне към нея и да я вземе в обятията си. Да я защити.

Ала не той имаше право да го стори, а Джем. Не той.

Моментът отмина и Теса се изправи, като издърпа Татяна на крака и

обви ръката й около раменете си; почти изпаднало в несвяст, другото

момиче се облегна тежко на нея.

— Трябва да я махнеш оттук, ако не искаш да бъде убита —каза Уил,

оглеждайки градината. — Няма никаква подготовка.

Устните на Теса се свиха в типичната упорита черта.

— Няма да ви оставя.

Сесили изглеждаше ужасена.

— Нали не мислиш... Няма ли нещо да го възпре? Та тя му е дъщеря.

Ако у него е останало каквото и да било чувство за семейна

принадлежност...

— Той е изял зет си, Сеси — сопна се Уил. — Теса, ако искаш да спасиш

Татяна, върви с нея. И останете близо до къщата. Би било пагубно, ако

отново се втурне тук.

— Благодаря ти, Уил — промърмори Джем, докато Теса отвеждаше

препъващото се момиче възможно най-бързо.

Думите се забиха като три иглички право в сърцето на Уил. Винаги,

когато стореше нещо, за да предпази Теса, Джем мислеше, че го прави

заради него, а не заради себе си. И на Уил винаги му се искаше да беше

така. Всяко убождане си имаше свое име. Вина. Срам. Любов.

Сесили изпищя. Сянка закри слънцето, живият плет пред Уил изригна

и ето че се взираше в тъмночервената зейнала паст на огромен червей.

Между страховитите зъби се проточваха нишки слюнка. Уил посегна към

меча на кръста си, ала чудовището вече бе политнало назад, а от врата му

стърчеше кама, която Уил разпозна, без да се обръща. Камата на неговия

парабатай. Чу как Джем извика предупредително, а после червеят отново

се спусна към него и той вдигна високо меча си. Острието потъна в меката

плът под челюстта на създанието и то изсъска, а черната кръв, бликнала

между зъбите му, оплиска Уил. Нещо го блъсна в задната част на коленете

и го запрати напред по очи, паднал на земята.

Ударът изкара въздуха от дробовете му и той се задави. Тънката

прешленеста опашка на червея беше увита около коленете му и той

зарита яростно. Започнаха да му се привиждат звезди, а после над него

изникна разтревоженото лице на Джем и синьото небе...

В този миг нещо изсвистя и една стрела се заби в опашката на червея,

точно под коляното на Уил. Хватката на Бенедикт се разхлаби, а Уил се

претърколи настрани и се надигна на колене, тъкмо навреме, за да види

как Гидеон и Гейбриъл Лайтууд се носят към тях по пътеката. Гейбриъл

държеше лък и докато го гледаше да поставя нова стрела в тетивата, без

да забавя крачка, Уил с изненада си даде сметка, че той току-що беше

прострелял баща си, за да спаси неговия живот.

Червеят политна назад, а нечии ръце уловиха Уил под мишниците и го

изправиха на крака. Джем. Той го пусна и когато се обърна, Уил видя, че

вече е извадил бастуна си и се взира свирепо напред. Демонският червей

се гърчеше в агония, полюшвайки масивната си сляпа глава наляво-