Принцеса с часовников механизъм

бъде до тях. Миг по-късно чу неохотните стъпки на Татяна зад себе си.

И ето че вече се отдалечаваха от къщата и вървяха към официалната

градина, полускрита зад високия жив плет. В далечината, слънчевите

лъчи се отразяваха от парник с купол на покрива. Беше хубав есенен ден

— подухваше свеж ветрец, а във въздуха се носеше мирис на листа. Нещо

изшумоля и Теса погледна към къщата зад тях. Бялата й фасада се

издигаше нависоко, нарушавана единствено от сводовете на балконите.

— Уил — прошепна тя, когато той вдигна ръце и раздели сплетените

й зад шията му ръце. Смъкна ръкавиците й и те, подобно на маската й и

фуркетите, полетяха към каменния под. После свали маската си, хвърли я

настрани и прокара ръце през влажната си черна коса, отмахвайки я от

челото си. Долните ръбове на маската бяха оставили около скулите му

белези като резки, но когато тя протегна ръце да ги докосне, той нежно

взе ръцете и й ги върна обратно.

— Не — каза той. —

Нека първо аз да те докосна. Исках...

Пламнала, Теса се извърна от къщата и спомените, които тя

събуждаше. Малката им групичка беше достигнала дупка в плета от

дясната им страна, през която се виждаше нещо, което със сигурност беше

италианската градина. В кръга от зеленина се издигаха статуи,

изобразяващи различни класически герои и митологични фигури. Венера

наливаше вода от една амфора във фонтана в средата, докато статуи на

велики историци и управници — Цезар, Херодот, Тукидид — се гледаха с

празни очи през пътечките, които тръгваха от центъра на кръга. Имаше

също така поети и драматурзи. Докато бързаше напред, Теса мина покрай

Аристотел, Овидий, Омир (около чиито очи имаше каменна маска,

символизираща слепотата му), Вергилий и Софокъл. Внезапно въздухът

беше раздран от пронизителен писък.

Теса се обърна рязко. На няколко крачки зад нея Татяна се беше

заковала на място и очите й почти бяха изскочили от орбитите си. Теса се

втурна към пищящата жена, следвана по петите от останалите. Достигна я

първа и Татяна я сграбчи слепешката, забравила за миг коя е.

— Рупърт — простена Татяна, втренчила се сляпо напред.

Теса проследи погледа й и видя, че изпод един плет стърчи мъжки

ботуш. За миг си помисли, че мъжът сигурно лежи в безсъзнание на

земята и че остатъкът от тялото му е скрит от растителността, но когато

се приведе напред, осъзна, че ботушът, както и парчето изгризана,

окървавена плът, което стърчеше от него, са всичко, което има да се види.

— Дванайсетметров червей — промърмори Уил на Джем, докато се

придвижваха през италианската градина. Благодарение на две руни за

беззвучност, ботушите им не вдигаха никакъв шум върху чакъла. — Само

си помисли каква риба може да се улови с него.

Устните на Джим потръпнаха лекичко.

— Не е смешно.

— Е, всъщност е малко смешно.

— Не можеш да сведеш положението до шеги за червеи, Уил. Говорим

за бащата на Гейбриъл и Гидеон.

— Не просто говорим за него, а го преследваме през градина със

статуи, защото се е превърнал в червей.

— Демоничен червей — уточни Джем и спря, за да надникне

предпазливо зад един жив плет. — Огромно влечуго. Това ще те улесни ли

в измислянето на неуместни шеги?

— Някога неуместните ми шеги те забавляваха — въздъхна Уил. —

Ала ето че гъсеницата вече се е превърнала в пеперуда.

— Уил...

Джем беше прекъснат от оглушителен писък. Двете момчета се

обърнаха рязко, тъкмо навреме, за да видят как Татяна полита назад. Теса

я улови и я подкрепи, а Сесили се приближи до една дупка в живия плет,

изваждайки серафимската кама от колана си с лекотата на обигран ловец

на сенки. Уил не я чу да проговаря, но острието лумна в ръката й,

осветявайки лицето й и разпалвайки пожар от ужас в стомаха му.

Той хукна натам, следван плътно от Джем. Татяна се беше отпуснала

безжизнено в ръцете на Теса, а лицето й бе разкривено в див писък.

— Рупърт! Рупърт!

Теса се огъваше под тежестта на другото момиче и на Уил му се

искаше да спре и да й помогне, ала Джем вече го бе сторил. Ръката му

почиваше върху тази на Теса и така и трябваше да бъде. Той трябваше да

бъде до нея, като неин годеник.

Уил сурово си заповяда да откъсне очи от тях и насочи внимание към

сестра си, която се движеше към пролуката в плета, вдигнала високо

камата, докато заобикаляше страховитите останки на Рупърт Блекторн.

— Сесили! — извика той сърдито.

Тя започна да се обръща...

...и целият свят сякаш избухна. Висока струя от пръст и кал изригна

пред тях като гейзер, обсипвайки ги с град от парчета пръст. А насред

гейзера — огромно, сляпо, сиво-бяло влечуго. Цветът на мъртва плът,

помисли си Уил. Вонята, която се излъчваше от него, бе като от отворен