Принцеса с часовников механизъм

бяха потъмнели от страх.

Татяна беше сестра им, която наскоро се бе омъжила. Гербът на

каретата — венец от тръни — сигурно принадлежеше на семейството на

съпруга й, помисли си Теса. Малката групичка стоеше като вцепенена и

гледаше как Гейбриъл се приближава до каретата, откачайки дълга сабя

от кръста си. Надникна през вратата и изруга на глас.

След това се дръпна назад и очите му срещнаха тези на Гидеон.

— По седалките има кръв. Както и... това. — При тези думи той

побутна едно от колелата с върха на сабята си, а когато го отдръпна, от

оръжието се проточи нишка воняща слуз.

Уил извади серафимската кама от палтото си и извика:

— Иеремиил! — Острието засия като бледа звезда на есенната

светлина и той го насочи първо на север, а после на юг. — Градините

обграждат цялата къща и стигат чак до реката — обясни той. — Знам го

със сигурност, нали една нощ преследвах демона Марбас през тях. Където

и да се намира Бенедикт, съмнявам се, че ще се махне оттук. Опасността да

бъде забелязан е прекалено голяма.

— Ние ще се заемем със западната страна на къщата. Вие поемете

източната — каза Гейбриъл. — Ако видите нещо, извикайте и ще се

съберем.

След това изчисти сабята си в чакъла, изправи се и последва брат си

зад къщата. Уил пое в обратната посока заедно с Джем, Сесили и Теса.

Когато стигна до ъгъла, спря и обходи градините с поглед, за да види дали

няма да зърне или чуе нещо необичайно. Миг по-късно даде знак на

останалите да тръгват.

Когато поеха напред, токът на Теса се закачи за някакво камъче под

живия плет. Тя залитна, но макар че моментално си възвърна

равновесието, Уил погледна назад и се намръщи.

— Теса... — Някога я наричаше Тес, ала тези времена бяха отминали.

— Не би трябвало да идваш с нас. Не си подготвена. Поне изчакай в

каретата.

— Няма! — възпротиви се тя.

Уил се обърна към Джем, който се мъчеше да потисне усмивката си.

— Теса е твоята годеница. Накарай я да се вразуми.

Джем, стиснал своя бастун меч в ръка, се приближи до нея.

— Теса, би ли го направила за мен, ако те помоля?

— Мислиш, че не съм в състояние да се бия. — Теса се поотдръпна и

отвърна решително на погледа му. — Защото съм момиче.

— Мисля, че не си в състояние да се биеш, защото си облечена в

булчинска рокля — поправи я Джем. — Честно казано, не мисля, че и Уил

би могъл да се бие в нея.

— Навярно не бих могъл — подхвърли Уил, който имаше остър слух

като на прилеп. — Но от мен би излязла една наистина сияйна булка.

Сесили вдигна ръка и посочи нещо в далечината.

— Какво е това?

Четиримата се завъртяха като един и видяха, че някой тича към тях.

Слънцето грееше право в очите им и за миг, докато свикне със светлината,

Теса виждаше само едно размазано петно. То обаче бързо прие

очертанията на бягащо момиче. Беше без шапка и светлокестенявата му

коса се развяваше зад него. Беше високо и слабичко, облечено в ярка

цикламена рокля, която някога вероятно е била елегантна, но сега бе

разкъсана и изцапана с кръв. Без да престава да пищи, момичето връхлетя

върху малката им групичка и се хвърли в ръцете на Уил.

Той политна назад и едва не изпусна оръжието си.

— Татяна...

Теса не беше съвсем сигурна дали Уил я бутна лекичко или пък тя се

отдръпна, но така или иначе, Татяна се отмести мъничко и бъдещата

булка за първи път можа да види лицето й. Тя беше слабичко, ъгловато

момиче, което имаше жълтеникавочервената коса на Гидеон и зелените

очи на Гейбриъл. Би била хубава, ако лицето й нямаше някак

неодобрителен вид. Въпреки че беше обляна в сълзи и останала без дъх, у

нея имаше нещо театрално, сякаш прекрасно си даваше сметка, че

погледите на всички — и най-вече този на Уил — са приковани в нея.

— Огромно чудовище — изхлипа тя. — Изчадие... то... то издърпа

скъпия Рупърт от каретата и го завлече нанякъде!

Уил я поотдръпна още мъничко от себе си.

— Какво искаш да кажеш, че го е завлякло нанякъде?

Татяна посочи с ръка.

— Н-натам — проплака тя. — Замъкна го в италианската градина. В

началото Рупърт успя да се изплъзне от пастта му, но то го погна из

пътеките и колкото и да пищях, не го п-пусна!

И тя отново избухна в сълзи.

— Пищяла си — повтори Уил. — Само това ли направи?

— Пищях много. — В гласа на Татяна прозвучаха засегнати нотки. Тя

напълно се отдръпна от Уил и прикова зелените си очи в него. — Виждам,

че си все така безчувствен, както винаги. — Погледът й се прехвърли

върху останалите трима. — Господин Карстерс — поздрави го сдържано,

сякаш бяха на градинско парти. Очите й се присвиха, когато се спряха на

Сесили. — А вие...

— О, в името на Ангела! — Уил мина покрай нея.

Джем се усмихна на Теса и го последва.

— Вие не може да сте друга, освен сестрата на Уил — каза Татяна на

Сесили, докато момчетата се отдалечаваха. На Теса тя подчертано не

обръщаше внимание.

Сесили я зяпна, сякаш не вярваше на очите си.

— Да, аз съм сестра му, макар че не виждам какво значение има това.

Теса, идваш ли?

— Да — отвърна Теса и се присъедини към нея.

Независимо какво мислеше Уил (пък и Джем), тя не можеше просто да

си седи и да ги гледа как се хвърлят в лапите на опасността и да не иска да