Принцеса с часовников механизъм

сваляше жилетката си, за да я замени с връхната дреха на бойното

облекло и колана за оръжия; Джем стори същото и изведнъж

преддверието закипя: Шарлот говореше тихичко на Хенри с ръка върху

корема си. Теса извърна очи от този личен момент между тях и видя глави,

чернокоса и руса, доближени една до друга. Джем беше отишъл при Уил и

рисуваше руна върху гърлото му. Сесили погледна към брат си и се

намръщи.

— За щастие, аз също съм в бойно облекло — обяви тя.

Уил вдигна рязко глава, при което Джем възнегодува сърдито.

— В никакъв случай, Сесили.

— Нямаш право да се разпореждаш с мен. — Очите й хвърляха искри.

— И аз идвам.

Уил завъртя глава към Хенри, който сви извинително рамене.

— Има право да дойде. Обучава се от близо два месеца...

— Та тя е още дете!

— Ти вършеше същото, когато беше на петнайсет — тихо каза Джем и

Уил рязко се извърна към него.

За миг всички затаиха дъх, дори Гейбриъл. Джем издържа на погледа

на Уил, без да трепне, и не за първи път Теса изпита чувството, че двамата

разговарят безмълвно.

Уил въздъхна и притвори очи.

— Сега сигурно и Теса ще поиска да дойде.

— Разбира се, че ще дойда — заяви тя. — Може да не съм ловец на

сенки, но и аз тренирам. Джем няма да отиде без мен.

— Но ти си с булчинска рокля! — изтъкна Уил.

— Е, сега, след като всички я видяхте, не мога да се омъжа с нея —

отвърна тя. — Нали било на лош късмет.

Уил простена нещо на уелски — думите бяха неразбираеми, но тонът

беше на човек, който си дава сметка, че е победен. От другия край на

стаята Джем отправи тревожна усмивка на Теса. В този миг вратата на

Института се отвори, пропускайки лъч светлина в преддверието. На прага,

останал без дъх, стоеше Сирил.

— Втората карета е готова — съобщи той. — Е, кой идва?

До: Консул Джосая Уейланд

От: Съвета

Уважаеми господине,

Както несъмнено Ви е известно, десетте години, в продължение на

които бяхте избран да служите като консул, изтичат. Дойде време да

бъде назначен вашият приемник.

От своя страна, ние сериозно обмисляме да назначим Шарлот Брануел,

по баща Феърчайлд. Тя ръководи отлично Института в Лондон и вярваме,

че се радва на Вашето одобрение, тъй като бе назначена именно от вас

след смъртта на баща си.

Тъй като високо ценим мнението и преценката Ви, ще се радваме да

чуем какво мислите по този въпрос.

С най-дълбоко уважение,

Виктор Уайтлоу, инквизитор, от името на Съвета

2

ПОБЕДИТЕЛ-ЧЕРВЕЙ

И да си послужи с Безумие, с Ужас,

сюжета докрай да развий!*

Едгар Алан По, „Победител-червей"

* Превод Георги Михайлов. — Бел. прев.

Докато каретата на Института влизаше през портата в Чезуик, Теса

имаше възможност да огледа къщата на семейство Лайтууд така, както не

бе могла първия път, когато беше тук посред нощ. Дълга алея, застлана с

чакъл и заслонена от дърветата, отвеждаше до внушителна бяла

постройка, където описваше кръг. Къщата страшно приличаше на

рисунките, които беше виждала на класически римски и гръцки храмове, с

техните строги, симетрични линии и изчистени колони. Пред стъпалата

беше спряла карета, чакълести пътеки се виеха из просторните градини.

А те бяха наистина прелестни. Дори през октомври в тях грееше

изобилие от цветове — късно цъфтящи червени рози и бронзово

оранжеви, жълти и тъмнозлатни хризантеми растяха около грижливо

поддържаните пътечки, които лъкатушеха между дърветата. Хенри спря

каретата и когато Теса слезе, подпомагана от Джем, тя чу звук на вода —

поточе, както предположи, отклонено, за да прекоси градината.

Мястото беше толкова прекрасно, че й беше трудно да го свърже с

онова, в което Бенедикт беше дал пъкления си бал, макар да виждаше

пътеката, която завиваше зад къщата, същата, по която беше минала

онази нощ. Тя водеше до крило, което изглеждаше наскоро построено...

Гидеон спря каретата на Лайтууд зад тази на Института, а Гейбриъл,

Уил и Сесили се изсипаха навън. Докато Гидеон се присъединяваше към

тях, Уил и Сесили продължаваха да спорят. Младежът ръкомахаше

оживено, а сестра му се мръщеше насреща му и свирепото й изражение

подчертаваше приликата им толкова осезаемо, че при други

обстоятелства би било смешно.

Гидеон, по-блед и от преди, се завъртя в кръг, стиснал меча си в ръка.

— Каретата на Татяна — обясни кратко, когато Джем и Теса се

приближиха, и посочи каретата пред стъпалата. И двете й врати бяха

отворени. — Вероятно е решила да дойде на гости.

— Точно сега ли... — Гейбриъл звучеше ядосано, ала зелените му очи