Принцеса с часовников механизъм

Консулът ги спомена като доказателство, че ще бъде извършено

нападение над Лондон, ала в седмиците преди смъртта си Бенедикт

Лайтууд е бил полудял от демонската шарка. А дори и да е бил с всичкия

си, Мортмейн едва ли би му доверил истинските си планове.

Придобил почти отчаян вид, консул Уейланд го прекъсна:

— Въпросът за Бенедикт Лайтууд е приключен... а и няма връзка със

сегашния случай. Събрали сме се, за да обсъждаме Мортмейн и Института!

Първо, тъй като Шарлот Брануел беше освободена от поста си, а

ситуацията, пред която сме изправени, е съсредоточена основно в Лондон,

ще се нуждаем от нов водач на лондонския Анклав. Имате думата за

предложения. Някой иска ли да се кандидатира?

Разнесе се шумолене и шепот. Джордж Пенхалоу тъкмо се изправяше,

когато инквизиторът избухна яростно:

— Това е нелепо, Джосая. Все още нямаме никакво доказателство, че

Мортмейн не е именно там, където Шарлот твърди. Дори не сме обсъдили

дали ще й изпратим подкрепления...

— Да й изпратим подкрепления? Какво искаш да кажеш с това да й

изпратим подкрепления?

Инквизиторът махна с ръка към претъпканата зала.

— Тя не е тук. Къде, според теб, са обитателите на Института в

Лондон? Отишли са да търсят Магистъра в Кадер Идрис. И въпреки това,

вместо да решим дали да им се притечем на помощ, ние сме събрали

Съвета, за да обсъждаме кой ще заеме мястото на Шарлот?

Сега вече консулът не издържа.

— Няма да има никаква помощ! — изрева той. — Никога няма да има

помощ за онези, които...

Ала Съветът така и не разбра кому беше писано да не получи помощ,

тъй като в този миг във въздуха изсвистя стоманено острие и отсече

главата на консула с един удар.

Кръв оплиска инквизитора, който отскочи назад и посегна към

жезъла си. Консулът рухна на пода, посечен на две — тялото му се свлече

на обления с кръв под, а главата му се търкулна като топка за боулинг.

Там, където бе стоял той допреди малко, сега имаше автоматон — тънък

като скелет и облечен в раздърпана червена униформа. Със зловеща

усмивка на череп, механичното създание издърпа окървавеното си острие

и огледа смълчаната, потресена тълпа от ловци на сенки.

Единственият друг звук в стаята идваше откъм Алойзиъс Старкуедър,

който се смееше равномерно и тихо, очевидно —на себе си.

— Тя ви каза — изхриптя той. — Каза ви какво ще стане...

Миг по-късно автоматонът пристъпи напред, ръката му с хищни

нокти се стрелна към Алойзиъс и се сключи около врата му. Кръв шурна

от гърлото на стария мъж, когато създанието го повдигна от пода, все

така широко ухилено. Ловците на сенки се разкрещяха... а после вратите се

отвориха и цял куп същества с часовников механизъм нахлуха в залата.

— Е — заяви един страшно развеселен глас, — това определено не го

очаквах.

Теса седна рязко, придърпвайки дебелата завивка около себе си. До

нея Уил се раздвижи и като се надигна на лакти, отвори бавно очи.

— Какво...

Стаята беше пълна с ярка светлина. Факлите горяха силно и мястото

сякаш бе обляно със слънчеви лъчи, така че Теса съвсем ясно можеше да

види каква бъркотия бяха оставили след себе си — дрехите им бяха

пръснати по пода и леглото, чергата пред камината беше намачкана на

топка, чаршафите — омотани около тях. От другата страна на невидимата

стена стоеше позната фигура в елегантен тъмен костюм, пъхнала палец в

колана на панталоните си. В очите с котешки зеници играеха развеселени

пламъчета.

Магнус Бейн.

— Може би няма да е лошо да станете — каза той. — Останалите всеки

момент ще пристигнат, за да ви спасят, и предполагам, че бихте

предпочели да сте облечени, когато това стане. — Той сви рамене. — Поне

лично аз бих предпочел, но пък аз се славя с изключителната си

срамежливост.

Уил изруга на уелски. Той също се беше надигнал със завивката —

увита около кръста му. Опитваше се, доколкото може, да прикрие Теса от

погледа на Магнус. Естествено, беше без риза и на ярката светлина

младата жена съвсем ясно видя къде загарът на ръцете и лицето му

отстъпва място на по-бледата кожа на гърдите и раменете му. Белегът с

форма на звезда върху рамото му сякаш грееше и тя забеляза как Магнус

го поглежда с присвити очи.

— Интересно — подхвърли той.

Уил издаде нечленоразделен звук на възмущение.

— Интересно? В името на Ангела, Магнус...

Магьосникът го изгледа накриво.

— Ако бях друг човек, сега щях да имам много да ви казвам — заяви

той. — Оценявам сдържаността ти.

— Много скоро няма да е така — кратко рече Магнус.

След това вдигна ръка, сякаш за да почука на вратата, и докосна

невидимата стена, която ги разделяше. Отстрани беше като да гледаш как

някой потапя ръка във вода — от мястото, където се бяха допрели

пръстите му, тръгнаха вълнички, а после стената се плъзна настрани и

изчезна в дъжд от сини искри.

— Дръжте. — С тези думи той подхвърли до леглото завързана

кожена торба. — Донесох ви бойно облекло. Помислих си, че навярно ще

ви трябват дрехи, но не си давах сметка точно колко.

Теса го изгледа свирепо иззад рамото на Уил.

— Как ни откри тук? Откъде знаеше... Кой друг е с теб? Те добре ли са?

— Да. Голяма част от тях. И в момента претърсват това място за вас. А