Принцеса с часовников механизъм

сега се облечете — отвърна той и се обърна с гръб, така че да не ги

притеснява.

Засрамена, Теса вдигна торбата от пода и порови из нея, докато не

намери бойното си облекло. След това, увила чаршафа около себе си,

изтича зад китайския параван в ъгъла на стаята.

Не погледна към Уил — просто не беше в състояние. Как би могла, без

да помисли за онова, което бяха направили? Дали беше ужасен, неспособен

да повярва, че са сторили нещо такова, след като Джем...

Тя яростно навлече бойното облекло. Слава богу, че за разлика от

роклите, то можеше да бъде облечено без чужда помощ. През паравана чу

как Магнус обяснява на Уил, че с помощта на магия и изобретателност

двамата с Хенри успели да създадат Портал, който да ги прехвърли от

Лондон в Кадер Идрис. Макар да различаваше единствено силуетите им,

Теса видя как Уил кима облекчено, докато Магнус изреждаше онези, които

бяха дошли с него — Хенри, Шарлот, братята Лайтууд, Сирил, Софи,

Сесили, Бриджет и няколко Мълчаливи братя.

При споменаването на сестра му, Уил започна да се облича още по-

бързо и докато Теса се появи иззад паравана, той вече беше в пълно бойно

облекло, беше си завързал ботушите и тъкмо закопчаваше колана с

оръжията. При вида й по лицето му се разля предпазлива усмивка.

— Останалите се пръснаха из тунелите, за да ви намерят — каза

Магнус. — Разбрахме се да си дадем половин час за това, след което да се

съберем в една от централните пещери. Ще ви дам минутка да... се

окопитите. — Той се подсмихна и посочи вратата. — Ще ви чакам в

коридора.

В мига, в който вратата се затвори зад гърба му, Теса се озова в

прегръдките на Уил, обвила ръце около шията му.

— О, в името на Ангела! Ама че унизително.

Младият мъж зарови ръце в косата й и започна да я целува — по

клепачите, бузите и устните — бързо, ала страстно и съсредоточено,

сякаш на света нямаше нищо по-важно от това.

— Чуй се само — подкачи я той. — Каза „в името на Ангела". Досущ

като ловец на сенки. — Целуна ъгълчето на устните й. — Обичам те!

Господи, обичам те! Толкова дълго чаках да го кажа.

Теса обви ръце около кръста му, задържайки го до тялото си,

материята на бойното му облекло беше корава под пръстите й.

— Уил — колебливо каза тя, — не... не съжаляваш ли?

— Да съжалявам? — Той я погледна изумено. — Nage ddim*... трябва да

си луда, ако си мислиш, че съжалявам, Тес. — Младежът я погали по бузата

с длан. — Толкова много още искам да ти кажа...

* За нищо на света, (уелски) — Бел. ред.

— Не може да бъде — подразни го девойката. — Уил Херондейл да

иска да каже още нещо.

Уил не обърна внимание на закачката й.

— Но сега не е моментът... не и когато Мортмейн най-вероятно ни

диша във врата, а Магнус е пред вратата. Сега е време да приключим с

това. Ала когато това приключи, Тес, ще ти кажа всичко, което съм искал

да ти кажа някога. А засега... — Младият мъж я целуна по слепоочието и я

пусна, след което очите му обходиха лицето й изпитателно. — Засега

искам да ми повярваш, че те обичам. Това е всичко.

— Аз вярвам на всяка твоя дума — усмихна се Теса и ръцете й се

плъзнаха от кръста му по колана с оръжията. Пръстите й се сключиха

около дръжката на една кама и тя я издърпа, усмихвайки му се, когато той

сведе изненадан поглед към нея. Целуна го по бузата и направи крачка

назад. — В края на краищата, не ме лъжеше за татуировката на уелския

дракон, нали?

Стаята напомняше на Сесили за вътрешността на катедралата „Сейнт

Пол", където Уил я бе завел веднъж, в един от по-малко свадливите си дни,

след като тя бе пристигнала в Лондон. Катедралата беше най-

великолепната сграда, която бе разглеждала отвътре през живота си. Бяха

изпитали ехото на гласовете си в „Галерията на шепота" и бяха прочели

посвещението, написано от Кристофър Рен*: „Si monumentum requins,

circumspice." „Ако търсите неговия паметник, огледайте се наоколо."

* Прочут английски архитект, проектирал е катедралата „Сейнт

Пол". — Бел. прев.

Уил й беше обяснил какво означават думите — Рен предпочитал да

бъде увековечен от произведенията на ръцете си, а не с надгробна плоча.

Цялата катедрала беше монумент на умението му... така, както

лабиринтът под планината и особено тази стая, бяха паметник на

уменията на Мортмейн.

И тук таванът беше сводест, само че нямаше прозорци, просто

издигаща се нагоре ниша в камъка. Горната част на свода беше опасана от

балкон, върху който имаше подиум, където човек вероятно можеше да се

качи и да погледне към гладкия каменен под, ширнал се под него.

И върху тази стена беше написано нещо. Четири изречения, гравирани

в камъка с блещукащ кварц:

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЕ ЗНАЯТ МИЛОСТ.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЕ ЗНАЯТ ПОЩАДА.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЯМАТ ЧЕТ.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НИКОГА НЯМА ДА ПРЕСТАНАТ ДА ПРИИЖДАТ.

Върху каменния под, подредени в редици, имаше стотици автоматони.

Облечени в най-различни военни униформи, те бяха съвършено

неподвижни, очите им бяха затворени. Оловни войници, помисли си

Сесили, уголемени до човешки размери. Адските устройства. Най-