Принцеса с часовников механизъм

е много смело от моя страна да казвам това. Но ако някакво лукавство

или измама се упражняват срещу него, надявам се, че в края на краищата

искрената любов и истината ще се окажат по-силни. Вярвам, че

безкористната любов и истината винаги излизат по-силни от злото и

подлостта в света."*

* Превод Нели Доспевска. — Бел. прев.

24

Мярката на любовта

Мярката на любовта е любов без мярка.

Приписвано на Августин Блажени

Заседателната зала беше пълна със светлина. Върху подиума в

предната част на помещението бяха нарисувани два големи кръга,

разстоянието между които беше изпълнено с руни — обвързващи руни,

руни за знание, руни за умение и ловкост, както и руни, които

символизираха името на Софи. Самата Софи беше коленичила в средата на

кръговете. Тъмната й коса не беше вързана и се спускаше до кръста й,

водопад от тъмни къдрици, посипал се по още по-тъмното й бойно

облекло. Тя беше много красива на фона на светлината, която струеше от

прозореца на сводестия таван над тях, белегът върху бузата й — ален като

роза.

Консулът стоеше над нея с вдигнати бели ръце, в които държеше

Бокала на смъртните. Шарлот беше облечена в простички червени

одежди, които се диплеха около тялото й. Дребничкото й лице беше

сериозно и строго.

— Вземи Бокала, София Колинс — разнесе се гласът й в притихналата

зала.

Тя не беше пълна, с изключение на една от редиците: Гидеон и

Гейбриъл, Сесили и Хенри, Теса и Уил, всички до един — приведени

нетърпеливо напред в очакване Софи да се Извиси. Край всеки от ъглите

на подиума стоеше по един Мълчалив брат с наведена глава и одежди,

които изглеждаха така, сякаш бяха изваяни от мрамор.

Шарлот свали Бокала и го подаде на девойката, която го пое

внимателно.

— Заклеваш ли се, София Колинс, да се отречеш от света на мунданите

и да поемеш по пътя на ловците на сенки? Ще приемеш ли в себе си кръвта

на ангела Разиел и ще бъдеш ли достойна за нея? Заклеваш ли се да

служиш на Клейва, да спазваш Закона, постановен от Съглашението, и да

се подчиняваш на Съвета? Ще браниш ли смъртните хора, знаейки, че

честта ще бъде единственото възнаграждение и благодарност, които ще

получиш в замяна на службата си?

— Заклевам се — отвърна Софи с равен глас.

— Можеш ли да бъдеш щит за слабите, светлина в мрака, истина

насред лъжите, кула в потопа, зрящо око, когато всички други са слепи?

— Мога.

— А когато издъхнеш, ще дадеш ли тялото си на нефилимите, за да

бъде изгорено, та пепелта ти да бъде използвана за съзиждане на Града от

кости?

— Да.

— Тогава пий — рече Шарлот. Теса чу как Гидеон си пое дъх. Това

беше опасната част от ритуала. Частта, която можеше да убие необучените

или недостойните.

Софи наведе тъмнокосата си глава и допря Бокала до устните си. Теса

приседна съвсем на ръба на мястото си, гърдите й бяха сковани от

тревога. Усети как ръката на Уил се плъзна над нейната — топла,

успокояваща тежест. Гърлото на Софи помръдна, когато преглътна.

Кръгът, в който бяха застанали тя и Шарлот, изведнъж лумна със

студена, синьо-бяла светлина, която скри и двете от погледа на

останалите. Когато светлината започна да угасва, Теса примигна няколко

пъти, за да прогони звездите, които се бяха появили пред очите й, и видя

Софи да вдига обгърнатия от сияние Бокал и да го подава на Шарлот,

която се усмихваше широко.

— Сега ти си нефилим — заяви тя. — Наричам те София

Шадоухънтър*, от кръвта на Джонатан, ловеца на сенки, дете на

нефилимите. Изправи се, София.

* Ловец на сенки (англ.) — Бел. прев.

И Софи се изправи под одобрителните викове на тълпата. Тези на

Гидеон бяха най-силни насред много други. Девойката се усмихваше и

цялото й лице светеше, огряно от лъчите на зимното слънце, които

струяха през прозореца на тавана. Сенки се стрелнаха по пода, бързи и

леки. Теса вдигна очи в почуда — отвън имаше бели пухчета, вихрещи се

изящно зад стъклото на прозореца.

— Сняг — меко прошепна Уил в ухото й. — Весела Коледа, Теса.

Тази нощ беше нощта на ежегодното коледно тържество на Анклава.

Теса за първи път виждаше голямата бална зала в Института отворена и

пълна с хора. Огромните прозорци грееха, отразявайки светлината, и

хвърляха златен отблясък върху лъснатия под. Отвъд тъмните стъкла се

виждаше как навън се сипят едри меки снежинки, но вътре всичко бе

топло, безопасно и обгърнато в златиста светлина.

Коледата сред ловците на сенки не беше същата като онази, която

Теса познаваше. Не се виждаха рождественски венци, не се пееха коледни

песни, нямаше коледни бомбички. Имаше дърво — огромна елха, която се

издигаше почти до тавана в далечния край на балната зала — макар и да

не беше украсено по традиционния начин. Когато Уил бе попитал Шарлот

как, за бога, бяха успели да го вкарат вътре, тя бе махнала с ръце и бе