Принцеса с часовников механизъм

Магьосникът просто го наблюдаваше със златисто-зелените си очи.

— А без уин фен? — попита Магнус, когато Уил свърши разказа си.

— Джем ще умре — обади се Теса и се извърна от огнището. Бузите й

бяха порозовели — дали от топлината, или от притеснение, Уил не беше

сигурен. — Не веднага, но... до седмица. Тялото му не може да се справи без

прашеца.

— Как го взема? — намеси се Улси.

— Разтворен във вода. Или пък го вдишва... Какво общо има това? —

попита Уил.

— Нищо. Просто се чудех. Демонските наркотици са интересно нещо.

— За нас, които обичаме Джем, прашецът е нещо повече от "интересно

нещо". — Теса вирна брадичка и Уил си спомни как веднъж й бе казал, че

прилича на Бодицея. Тя беше безстрашна и той я обожаваше заради това,

дори когато смелостта й служеше, за да защити любовта й към друг мъж.

— Защо дойдохте при мен? — тихо попита Магнус.

— И преди сте ни помагали — каза Теса. — Помислихме си, че навярно

бихте могли отново да го направите. Помогнахте с Де Куинси... както и на

Уил с неговото проклятие...

— Не мислете, че съм постоянно на ваше разположение — заяви

Магнус. — Помогнах с Де Куинси, защото Камила го поиска, а на Уил,

защото той ми предложи услуга в замяна. Аз съм магьосник. И не служа на

ловците на сенки безплатно.

— Аз не съм ловец на сенки. — Думите на момичето бяха последвани

от мълчание.

— Хм — изсумтя Магнус и се извърна от огъня. — Разбирам, че трябва

да те поздравя, Теса.

— Аз...

— За годежа ти с Джеймс Карстерс.

— О! — Тя се изчерви и вдигна ръка към гърлото си, където носеше

подаръка от Джем — медальона на майка му. — Да. Благодаря.

Уил по-скоро почувства, отколкото видя как Улси мести очи между

тях тримата и умът, скрит зад тези очи, изследва, вади си заключения,

забавлява се.

Раменете на младежа се напрегнаха.

— На драго сърце ще ти предложа нещо в замяна — съобщи той. —

Този път. Друга услуга или каквото поискаш. За уин фена. Ако става

въпрос за пари, мога да уредя... тоест, бих могъл да опитам...

— Може и да съм ви помогнал преди — поде Магнус, — но това... —

Въздъхна. — Помислете, и двамата. Ако някой изкупува уин фена в

страната, значи си има причина да го прави. А кой има причина да го

прави?

— Мортмейн — прошепна Теса, преди Уил да успее да го каже. Той все

още помнеше разговора си с Джем:

„Хората на Мортмейн изкупуват запасите от уин фен в Ийст Енд.

Убедих се в това. Ако го свършиш, а той е единственият, който го

предлага..."

„Можем да се окажем в негова власт — бе казал Джем. — Освен ако,

разбира се, не искаш да ме оставиш да умра, което би било най-разумното,

всъщност."

Ала с достатъчно уин фен, за да им стигне за цяла година, Уил бе

решил, че не ги грози опасност. Беше помислил, че Мортмейн ще открие

друг начин да ги тормози и измъчва, защото несъмнено щеше да види, че

планът му не може да сработи. И през ум не му беше минало, че запаси за

една година биха могли да свършат за осем седмици.

— Не искаш да ни помогнеш — заяви Уил. — Не искаш да се окажеш в

положението на враг на Мортмейн.

— Е, можеш ли да го виниш? — Улси се изправи във вихрушка от

жълта коприна. — Какво бихте могли да му предложите, което да си

струва риска, на който ще се изложи?

— Ще ви дам всичко — каза Теса с нисък глас, при чийто звук Уил

изтръпна до кости. — Абсолютно всичко, ако само ни помогнете да спасим

Джем.

Магнус стисна шепа от черната си коса.

— Господи, ама че сте и двамата. Мога да поразпитам наоколо. Да

проследя някои от по-необичайните търговски маршрути. Старата Моли...

— Бях при нея — прекъсна го Уил. — Нещо така я е наплашило, че

отказва дори да изпълзи от гроба си.

Улси изсумтя.

— И този факт не ти говори нищо, малки ловецо на сенки? Наистина

ли си заслужава всичко това, само и само да удължите живота на приятеля

си с някой и друг месец, най-много година? Той така или иначе ще умре. И

колкото по-скоро се случи това, толкова по-скоро можеш да имаш

годеницата му, онази, в която си влюбен. — Той обърна развеселения си

поглед към Теса. — Несъмнено броиш с голямо нетърпение дните, докато

той издъхне.

Уил не беше сигурен какво точно се случи след това; изведнъж над

всичко сякаш се спусна бяла пелена, а монокълът на Улси полетя през

стаята. Главата на Уил се удари в нещо, върколакът беше под него,

ритайки и ругаейки, и двамата се търкаляха по килима. Остра болка

прониза китката му, когато Улси го одра. От това главата му най-сетне се

проясни и той си даде сметка, че върколакът го беше притиснал към

земята; очите му бяха станали жълти, зъбите му, остри като ками, бяха

оголени и готови да го ухапят.

— Престанете! Спрете! — Теса, която все още бе до камината, беше

грабнала един ръжен.

Давейки се, ловецът на сенки сложи ръка върху лицето на Улси и го

оттласна от себе си. Долноземецът изкрещя и изведнъж тежестта изчезна