Читаем Принцеса с часовников механизъм полностью

вход висеше табела с надпис: „Всички кочияши трябва да водят конете си,

докато минават под този свод".

— Пристигнахме — обяви Теса, сякаш Уил не беше казал нищо.

Може би наистина беше така, помисли си той. Може би не беше

изрекъл думите на глас. Може би чисто и просто полудяваше. Това

определено не беше невъзможно при тези обстоятелства.

Вратата на каретата се отвори и хладният въздух на Челси нахлу в

купето. Уил видя как момичето вдига глава, докато Сирил й помага да

слезе, а после и той се присъедини към нея на калдъръмената уличка.

Мястото миришеше на Темза. Преди укрепването на брега и

построяването на крайбрежната улица, реката стигаше много по-близо до

тази редица къщи, чиито ъгли бяха някак смекчени от светлика, който

газениците пръскаха в мрака. Сега от реката ги делеше по-голямо

разстояние, но във въздуха все още се долавяше миризмата на водите й,

която беше смесица от сол, мръсотия и желязо.

Фасадата на номер 16 беше в джорджиански стил, от простички

червени тухли и с еркерен прозорец, който се издаваше над предната

врата. Имаше малък павиран двор и градина зад елегантна ограда с

изящни спираловидни елементи.

Портата вече беше отворена. Теса влезе, изкачи стъпалата и почука на

вратата, следвана само на крачка-две от Уил.

Вратата беше отворена от Улси Скот, облечен в яркожълт копринен

халат, наметнат над панталони и риза. На едното око имаше златен

монокъл, през който сега ги гледаше недружелюбно.

— Нарушавате ми спокойствието. Щях да накарам лакея да отвори и

да ви отпрати, но мислех, че е някой друг — грубо каза той.

— Кой? — попита Теса.

Уил не смяташе, че това е най-важното в случая, но тя си беше такава

— непрекъснато задаваше въпроси; човек можеше да я остави сама в

някоя стая и тя щеше да започне да разпитва мебелите и растенията.

— Някой, който има абсент.

— Изпий достатъчно от това нещо и ще решиш, че ти си някой друг —

подхвърли Уил. — Търсим Магнус Бейн — ако не е тук, просто ни кажи и

няма да отнемаме повече от скъпоценното ти време.

Улси въздъхна, сякаш се предава.

— Магнус — извика той. — Твоето синеоко момче е тук.

В коридора зад него се разнесоха стъпки и магьосникът се появи в

пълно вечерно облекло, сякаш идваше от бал. Колосана бяла риза и

ръкавели, черен фрак и коса, която приличаше на груба тъмна коприна.

Очите му се местеха между Уил и Теса.

— На какво дължа оказаната чест в тази късна доба?

— Услуга — каза Уил, но побърза да се поправи, когато веждите на

Магнус подскочиха нагоре: — Въпрос.

Улси въздъхна и се отдръпна от вратата.

— Е, добре. Заповядайте в гостната.

Никой не им предложи да си свалят шапките или връхните дрехи и

когато влязоха в гостната, Теса си махна ръкавиците и застана близо до

огъня, протегнала ръце към него и потръпвайки лекичко. Косата й беше

влажна плетеница от къдрици върху тила й и Уил си наложи да извърне

поглед, преди да си е припомнил какво е усещането да сложи ръце там и

да почувства как кичурите се увиват около пръстите му. В Института,

където вниманието му беше отвличано от Джем и останалите, му беше по-

лесно да не забравя, че не бива да мисли за нея по този начин. Ала тук,

където имаше усещането, че се изправя срещу целия свят с Теса до себе

си... чувството, че тя е тук заради него, а не, както беше разумно да се

предположи, заради здравето на своя годеник, това беше почти

невъзможно.

Улси се метна в едно кресло с тапицерия на цветя. Беше свалил

монокъла от окото си и сега го въртеше около пръста си на дългата му

златна верижка.

— Просто нямам търпение да чуя за какво става дума.

Магнус се приближи до камината и се облегна на полицата над нея,

същинско олицетворение на млад джентълмен в нехайна домашна

обстановка. Стаята беше боядисана в бледосиньо и украсена с картини,

изобразяващи сиви скали, искрящи сини морета и хора в класически

облекла. На Уил му се стори, че разпознава една репродукция на Алма-

Тадема... или поне трябваше да е репродукция, нали така?

— Не зяпай стените, Уил — подхвърли Магнус. — От месеци насам не

си се вясвал. Какво те води тук сега?

— Не исках да те притеснявам — промърмори той, което беше истина,

но само донякъде. След като магьосникът бе доказал, че проклятието,

което Уил вярваше, че тегне над него, не съществува, го беше избягвал —

не понеже му беше ядосан, нито защото повече нямаше нужда от него, а

защото видът на Магнус му причиняваше болка. Беше му написал кратко

писмо, в което обясняваше какво се бе случило и че тайната му вече не е

тайна. Беше споменал годежа на Джем и Теса. И го беше помолил да не му

пише в отговор. — Но това... това е истинска криза.

Очите на Магнус се разшириха.

— Каква криза?

— Става дума за уин фен — обясни Уил.

— Всемогъщи боже — обади се Улси. — Не ми казвай, че глутницата

ми отново е започнала да го взема?

— Не — отвърна младежът. — Защото не е останало нищо за вземане.

По лицето на магьосника си пролича, че започва да му просветва и Уил

се зае да обясни положението, доколкото му беше възможно. Докато му

разказваше, изражението на Магнус се промени толкова, колкото би се

променило и това на котарака Чърч, когато някой му говореше.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Сердце дракона. Том 8
Сердце дракона. Том 8

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика