Принцеса с часовников механизъм

от гърдите на Уил. — Магнус беше вдигнал върколака и го беше бутнал

настрани. След това ръцете на магьосника сграбчиха младежа за якето и

той усети как го издърпват от стаята. Улси се взираше след тях, притиснал

ръка до лицето си, където сребърният пръстен на Уил беше изгорил

скулата му.

— Пусни ме! Пусни ме! — Уил се съпротивляваше, ала хватката на

Магнус беше като стомана. Той прекоси коридора и го вкара в една

полуосветена библиотека. Момчето най-сетне се отскубна, в същия миг, в

който магьосникът го пусна, в резултат на което залитна не особено

изящно и се блъсна в облегалката на един диван, тапициран с червено

кадифе. — Не мога да оставя Теса сама с Улси...

— Непорочността й едва ли е в опасност точно в неговата компания —

сухо отбеляза Магнус. — Улси ще се държи добре, което едва ли може да се

каже и за теб.

Уил бавно се обърна, бършейки кръвта от лицето си.

— Гледаш ме сърдито — каза той. — Приличаш на Чърч, точно преди

да ухапе някого.

— Да се сбиеш с главата на Претор Лупус... — горчиво отвърна Магнус.

— Знаеш ли какво би направила глутницата му с теб, стига само да има

оправдание? Ти май наистина искаш да умреш, а?

— Не искам. — Отговорът на Уил учуди мъничко дори самия него.

— Не знам защо изобщо ти помогнах.

— Харесваш счупените неща.

Магнус направи две крачки и като улови лицето му между дългите си

пръсти, повдигна брадичката му нагоре.

— Ти не си Сидни Картън. Каква полза от това да загинеш заради

Джеймс Карстерс, когато той така или иначе умира?

— Защото, ако го спася, ще си е струвало...

— Господи! — Очите на Магнус се присвиха. — Какво си струва? Какво

би могло да си струва?

— Всичко, което съм изгубил! — изкрещя Уил. — Теса!

Магнус отпусна ръце. След това направи няколко крачки назад, като

вдишваше и издишваше бавно, сякаш се молеше за търпение.

— Съжалявам — каза най-сетне. — За онова, което каза Улси.

— Ако Джем умре, не мога да бъда с Теса. Защото ще е все едно съм

чакал да се случи точно това или съм се зарадвал на смъртта му, понеже

благодарение на нея мога да имам годеницата му. А аз нямам намерение

да бъда такъв човек. Няма да извлека полза от смъртта му. Така че той

трябва да живее. — Уил свали ръка. Ръкавът му беше почервенял от кръв.

— Това е единственият начин, по който случващото се някога ще означава

каквото и да било. В противен случай то би било просто...

— Безсмислено, ненужно страдание и болка? Предполагам няма да

помогне особено, ако изтъкна, че животът е именно това. Добрите страдат,

злото процъфтява, а всичко тленно отминава.

— Искам нещо повече от това — рече Уил. — Ти ме накара да искам

повече. Показа ми, че съм прокълнат само защото бях избрал да повярвам,

че е така. Каза ми, че има надежда, смисъл. А сега искаш да обърнеш гръб

на онова, което сам създаде.

Магнус се изсмя кратко.

— Ти си непоправим.

— Чувал съм го и преди. — Младежът се отдръпна от дивана и

направи гримаса. — Значи ще ми помогнеш?

— Ще ти помогна. — Магьосникът посегна към ризата си и извади

нещо, което висеше на верижка и грееше с мека алена светлина. Квадратен

червен камък. — Вземи го — каза и го сложи в ръката на Уил, който го

погледна учудено.

— Не беше ли на Камила?

— Аз й го подарих. — За миг устните на Магнус се извиха горчиво. —

Миналия месец тя ми върна всички подаръци, които съм й правил. Няма

причина да не го вземеш. Предупреждава, когато наблизо има демони.

Може да действа и с онези създания с часовников механизъм на

Мортмейн.

— Истинската любов никога не умира — преведе Уил надписа,

инкрустиран на гърба на камъка, разчитайки го на светлината, долитаща

откъм коридора. — Не мога да го нося, Магнус. Твърде е красиво за мъж.

— Същото важи и за теб. Върви си вкъщи и се оправи. Ще ти се обадя

веднага щом науча нещо. — Той го погледна изпитателно. — А

междувременно се постарай да бъдеш достоен за помощта ми.

— Ако се приближиш до мен, ще ти разбия главата с ръжена —

заплаши Теса, размахвайки го между себе си и Улси, сякаш държеше меч.

— Не се и съмнявам, че ще го направиш. — Върколакът я гледаше с

неохотен респект, докато попиваше кръвта от брадичката си с носна

кърпичка с монограм. Уил също беше изцапан с кръв — своята и тази на

Улси, а сега несъмнено беше в някоя от другите стаи и я размазваше

навсякъде. Младежът открай време не държеше особено на чистотата и

подредеността, особено когато беше обзет от силни емоции. — Виждам, че

си започнала да приличаш на ловците на сенки, които сякаш обожаваш.

Какво те прихвана, та си се сгодила за един от тях? При това такъв, който е

на смъртен одър?

В гърдите на момичето лумна гняв и тя си помисли дали да не го

удари с ръжена, дори и без да се е опитал да се приближи. Докато се биеше

с Уил обаче, се беше движил забележително бързо и тя се съмняваше, че

изгледите й са особено добри.

— Не познавате Джеймс Карстерс, така че не говорете за него.

— Обичаш го, нали? — Улси успя някак да придаде неприятно звучене

на думите си. — Но си влюбена и в Уил.

Теса цялата се смрази. Знаеше, че Магнус е наясно с любовта на Уил

към нея, но мисълта, че онова, което тя изпитваше, е изписано върху

лицето й, беше прекалено ужасяваща.