Принцеса с часовников механизъм

ще бъдеш по-открит, отколкото с тях. Има ли някакъв проблем с Шарлот,

който те безпокои? Баща й беше скъп приятел и на двама ни и не знам тя

да е постъпила непочтено дори веднъж в живота си.

Разтревожено твой,

Виктор Уайтлоу

6

И нека мракът

Любов и Мъка нека се прегърнат, та да не изтлеят

и нека мракът гарвановия си блясък задържи:

далеч по-сладко е от загуба да се опиеш,

и да танцуваш със смъртта, от скръб да виеш.

Алфред, лорд Тенисън, „In Memoriam А.Н.Н."

До: Инквизитор Виктор Уайтлоу

От: Консул Джосая-Уейланд

Пиша ти това писмо с немалка доза трепет, Виктор, въпреки че се

познаваме от толкова-години. Чувствам се малко като пророчицата

Касандра, обречена да знае истината, ала никои да не й вярва. Навярно

именно моят хюбрнс-издигна Шарлот Брануел до мястото, което-заема-

сега и от което ме измъчва.

Тя непрекъснато подронва авторитета ми и се боя, че това ще доведе

до сериозна нестабилност в Клейва. Онова, което за нея би трябвало да е

истинска катастрофа (да открие, че под покрива си е подслонявала

шпиони, съучастничеството на момичето Лавлис в кроежите на

Магистъра), бе превърнато в триумф. И очите на Анкяава обитателате

на Института са тези, които разкриха Магистъра и го прогониха от

Лондон. Това, че никой не го е виждал, нито чувал-от няколко месеца насам,

се счита за резултат от добрата преценка на Шарлот, а не (каквато

подозирам, че е истината) за тактическо оттегляне за прегрупиране на

силите от негова страна. Макар да съм консул и да ръководя Клейва,

струвами се, че това ще остане в историята като времето на Шарлот

Брануел, а моето наследство ще потъне в забрава...

До: Инквизитор Виктор Уайтлоу

От: Консул Джосая Уейланд

Виктор,

Макар искрено да ценя загрижеността ти, всичките ми тревоги

относно Шарлот Брануел бяха изразени в писмото ми до Съвета.

Нека Ангелът укрепи сърцето ти в тези смутни времена,

Джосая Уейланд

В началото по време на закуската цареше мълчание. Братята Лайтууд

слязоха заедно, и двамата — унили; Гейбриъл почти не говореше, ако не се

броеше това, че помоли Хенри да му подаде маслото. Сесили се беше

настанила в далечния край на масата и четеше, докато се хранеше; Теса

копнееше да види заглавието на книгата й, но девойката я бе сложила под

такъв ъгъл, че това беше невъзможно. Под очите на Уил, който седеше

срещу Теса, имаше тъмни сенки от недоспиване — спомен от изпълнената

им със събития нощ. Самата Теса пък побутваше неохотно своето

кеджири* потънала в мълчание, докато вратата не се отвори и Джем не се

присъедини към тях.

* Кеджири (известно още като киджири и кичири) — индийско ястие

от ориз, парченца риба треска и яйца. — Бел. прев.

Теса вдигна очи, обзета едновременно от изненада, но и удоволствие.

Не изглеждаше твърде болен, по-скоро уморен и блед. Той се настани до

нея с изящно движение.

— Добро утро.

— Изглеждаш много по-добре, Джеми — отбеляза Шарлот с

удоволствие.

„ Джеми?“ Теса погледна развеселено към Джем, който сви рамене и й

отвърна с леко снизходителна усмивка.

Теса погледна през масата и видя, че Уил ги наблюдава. Очите й

срещнаха неговите само за миг и в тях се появи въпрос. Възможно ли бе по

някакъв начин той да беше открил още уин фен в периода от връщането