Принцеса с часовников механизъм

им вкъщи и тази сутрин? Ала не, младежът изглеждаше точно толкова

учуден, колкото и тя.

— Наистина съм по-добре — отвърна Джем. — Мълчаливите братя

много ми помогнаха.

Той посегна да си налее чаша чай и годеницата му смущаващо ясно

видя как костите и сухожилията в тънката му китка се раздвижиха. Когато

Джем остави чайника, тя посегна към другата му ръка под масата и я

улови. Слабите му пръсти се обвиха успокояващо около нейните.

Откъм кухнята долетя гласът на Бриджет:

Студен е вятърът таз' вечер, мила,

студени капки ронят небесата;

че онзи, който обич в мен за първи път разпали

уви, смъртта си срещна във гората.

За своя мил ще сторя туй, което

една девица за любимия си може да направи:

до гроба му приседнала, аз ще ридая клето

година цяла и един ден отгоре.

— В името на Ангела, тя е наистина потискаща — обади се Хенри и

остави вестника право върху чинията пред себе си, при което единият му

край се натопи в жълтъка. Шарлот отвори уста, сякаш за да възрази, но я

затвори, без да каже нищо. — Пее само за разбити сърца, смърт и

несподелена любов.

— Е, повечето песни са за това — отбеляза Уил. — Споделената любов

е идеална, но от нея трудно ще излезе свястна балада.

Джем вдигна очи, но преди да успее да каже каквото и да било, из

целия Институт отекна силен кънтеж. Теса вече познаваше лондонския си

дом достатъчно добре, за да знае, че това е входният звънец.

Едновременно, сякаш главите им бяха закачени на пружини, всички

погледнаха към Шарлот.

Придобила изведнъж леко стреснат вид, Шарлот остави вилицата си.

— О, боже. Канех се да ви кажа нещо, но...

— Госпожо? — Беше Софи, влязла в стаята с поднос в едната ръка.

Теса не можеше да не забележи, че макар Гидеон да не откъсваше очи от

нея, тя избягваше да срещне погледа му, а бузите й порозовяха лекичко. —

Консул Уейланд е на долния етаж и иска да говори с вас.

Шарлот взе сгънатото листче от подноса, погледна го, въздъхна и

каза:

— Много добре. Покани го да се качи горе.

Софи изчезна сред вихрушка от поли.

— Шарлот? — Хенри звучеше озадачен. — Какво става?

— Да, и аз питам. — Приборите на Уил издрънчаха върху чинията му.

— Консулът? Да прекъсва закуската ни? Какво може да очакваме

занапред? Посещение за чаша чай от инквизитора? Пикници с

Мълчаливите братя?

— Пай с патешко месо в парка — промърмори Джем под носа си и

двамата с Уил си размениха мимолетни усмивки, преди вратата да се

отвори и консулът да нахлуе вътре.

Консул Уейланд беше едър широкоплещест мъж с яки ръце и

одеждите му винаги падаха някак странно от раменете му. Русата брада му

придаваше вид на викинг и точно в този миг лицето му имаше буреносно

изражение.

— Шарлот — започна той направо, — тук съм, за да говорим за

Бенедикт Лайтууд.

Разнесе се леко шумолене — пръстите на Гейбриъл бяха стиснали

покривката на масата. Гидеон леко сложи ръка върху китката му, за да го

успокои, но консулът вече се беше обърнал към тях.

— Гейбриъл — заяви той. — Мислех, че ще отидеш у семейство

Блекторн заедно със сестра си.

Младежът стисна дръжката на чашата си.

— Те са твърде покрусени от загубата на Рупърт — отвърна. — Не

мислех, че точно сега е най-подходящият момент да им се натрапвам.

— Е, ти пък оплакваш загубата на баща си, не е ли така? — каза

консулът. — Споделената скръб е половин скръб.

— Консул Уейланд... — започна Гидеон, хвърляйки разтревожен

поглед към брат си.

— Макар че навярно би било малко неловко да живееш заедно със

сестра си, когато тя те е обвинила в убийство.

Гейбриъл издаде звук, сякаш някой го беше залял с вряла вода.

Гидеон хвърли салфетката и се изправи.

— Татяна е направила какво?

— Чу ме — отвърна консулът.

— Не беше убийство — обади се Джем.

— Така твърдите вие — рече консулът. — На мен ми беше доложено,

че е било.

— Беше ли ви доложено също така, че Бенедикт се беше превърнал в

гигантски червей? — поиска да узнае Уил и Гейбриъл го погледна

учудено, сякаш изобщо не беше очаквал именно той да му се притече на

помощ.

— Уил, моля те — намеси се Шарлот. — Консул Уейланд, вчера ви

уведомих, че Бенедикт Лайтууд беше открит в последния стадий на

астриола...

— Каза ми, че е имало битка, в която той е бил убит — отвърна мъжът.

— Ала на мен ми беше съобщено, че е бил болен от шарка, в резултат на

което е бил преследван и убит, въпреки че не е оказал никаква съпротива.

Уил, чиито очи подозрително блестяха, понечи да проговори отново,

ала Джем се пресегна и затисна устата му с ръка.

— Не разбирам — каза той, заглушавайки сподавените протести на

Уил, — как е възможно да знаете, че Бенедикт Лайтууд е мъртъв, но не и

как е умрял. Няма тяло, защото той беше повече демон, отколкото човек, и

когато бе убит, се изпари, както става с демоните. Ала изчезналите слуги...

смъртта на съпруга на Татяна...

Консулът изглеждаше уморен.

— Татяна Блекторн казва, че група ловци на сенки от Института са