Принцеса с часовников механизъм

внимание на изражението й. — Книгите и записките на Бенедикт. Татяна

ни каза за тях. Претърсихме къщата му, ала дневниците му ги няма и

писалището му е празно. Това разследване не е твое, Шарлот; тези

документи принадлежат на Клейва.

— Какво търсите в тях? — попита Хенри, отмествайки вестника от

чинията си. Звучеше така, сякаш не се интересува особено от отговора, но

в очите му имаше суров блясък, който беше в разрез с привидното му

безразличие.

— Информация за връзката му с Мортмейн. Информация за който и да

било друг член на Клейва, който би могъл да е имал нещо общо с

Мортмейн. Улики за местонахождението на Мортмейн...

— И устройствата му? — попита Хенри.

Консулът млъкна по средата на изречението.

— Устройствата му?

— Адските устройства. Армията му от автоматони. Тя е създадена, с

цел да унищожава ловци на сенки и той възнамерява да я впрегне срещу

нас — обясни очевидно възстановилата се Шарлот, докато оставяше

салфетката си на масата. — Всъщност, ако може да се вярва на все по-

неразбираемите бележки на Бенедикт, този момент ще настъпи по-скоро,

отколкото си мислим.

— Значи наистина сте взели записките и дневниците му.

Инквизиторът беше сигурен в това. — Консулът потърка очи с опакото на

ръката си.

— Естествено, че ги взех. И разбира се, че ще ви ги дам. От самото

начало възнамерявах да го сторя. — Изцяло овладяна, Шарлот вдигна

сребърното звънче до чинията си и позвъни. Когато Софи се появи, тя й

прошепна нещо и с един реверанс към консула момичето отново излезе.

— Трябваше да оставиш документите на мястото им, Шарлот.

Процедурата е такава — каза консулът.

— Нямаше причина да не ги погледна...

— Трябва да се доверяваш на моята преценка и на тази на Закона. Да

защитиш момчетата Лайтууд не е по-важно от това да открием

местонахождението на Мортмейн, Шарлот. Не ти ръководиш Клейва. Ти си

част от Анклава и ще се отчиташ пред мен. Ясно ли е?

— Да, консул Уейланд — каза Шарлот, докато Софи се връщаше в

стаята с наръч листове, които подаде безмълвно на консула. — Следващия

път, когато един от нашите почитаеми членове се превърне в червей и

изяде друг от почитаемите ни членове, незабавно ще ви уведомя.

Консулът стисна челюст.

— Баща ти ми беше приятел — рече той. — Имах му доверие и поради

тази причина вярвах и на теб. Не ме карай да съжалявам, че те назначих,

нито за подкрепата, която ти оказах, когато Бенедикт Лайтууд се опита да

оспори властта ти.

— Та ти беше на негова страна! — извика Шарлот. — Когато той

предложи да ми бъдат отпуснати едва две седмици за довършването на

една невъзможна задача, ти се съгласи! Не изрече и дума в моя защита!

Ако не бях жена, никога не би постъпил по този начин.

— Ако не беше жена — отвърна консулът, — нямаше да се налага да

го правя.

И с тези думи той си тръгна, сред вихрушка от тъмни одежди и мътно

проблясващи руни. Вратата едва що се беше затворила зад гърба му,

когато Уил изсъска:

— Как можа да му дадеш документите? Те ни трябват...

Шарлот, която отново се бе отпуснала в стола, полупритворила очи,

каза: — Уил, цяла нощ стоях будна и преписвах важните пасажи. Голяма

част беше...

— Безсмислици? — подхвърли Джем.

— Порнография? — обади се Уил едновременно с него. — Или пък и

двете — допълни той. — Никога ли не си чувал за порнографски

безсмислици?

Джем се ухили, а Шарлот зарови лице в ръцете си.

— По-скоро първото, отколкото второто, ако толкова държите да

знаете. Преписах всичко, което успях, с неоценимата помощ на Софи. — Тя

вдигна глава. — Уил... не забравяй, че това вече не е наше задължение.

Мортмейн е проблем на Клейва, или поне те така виждат нещата. Имаше

време, когато единствено ние бяхме отговорни за него, ала...

— Ние сме отговорни за безопасността на Теса! — Остротата в гласа

на Уил изненада дори Теса, а той пребледня, когато си даде сметка, че

всички го гледат изненадано, но въпреки това продължи: — Мортмейн все

още иска да се добере до нея. Не може да си въобразяваме, че се е отказал.

Може да се върне с автоматони, с магия и огън, чрез предателство, ала

едно е сигурно — той ще се върне.

— Разбира се, че ще я защитим — рече Шарлот. — Не е нужно да ни го

напомняш, Уил. Тя е една от нас. И като стана дума за това... — Тя погледна

към чинията си. — Джесамин се връща утре.

— Какво? — Уил събори чашата си с чай и утайката попи в

покривката. Около масата настана оживление, макар че Сесили просто се

взираше в останалите объркано, а Теса само си пое рязко дъх, като запази

мълчание. Спомни си последния път, когато бе видяла Джесамин, в Града

на тишината, със зачервени очи, бледа, ридаеща и ужасена... — Тя се опита

да ни предаде, Шарлот. А ти просто ще й разрешиш да се върне?

— Тя няма друго семейство, богатството й беше конфискувано от

Клейва и освен това състоянието й не позволява да живее сама. Двата

месеца на разпити в Града от кости едва не са я накарали да полудее. Не

смятам, че ще представлява опасност за когото и да било от нас.

— И преди не смятахме, че ни грози опасност от нея. — Тонът на Джем

беше по-суров, отколкото Теса бе свикнала да чува от него. — И все пак