Принцеса с часовников механизъм

колона, която обаче изобщо не ги предпазваше от дъжда. Студени капки се

сипеха върху главата и шията на Гейбриъл и му влизаха в яката.

— Гидеон... — опита да се възпротиви той, подхлъзвайки се върху

калните плочки.

— Не говори. — Очите на брат му бяха огромни и сиви в мътната

светлина, прошарени едва-едва със зелено.

— Имаш право — понижи глас Гейбриъл. — Трябва да съгласуваме

историята си. Когато ни попитат какво сме правили този следобед,

отговорите ни трябва да са съвършено еднакви, иначе няма да ни

повярват...

— Казах да не говориш. — Гидеон прикова раменете на брат си до

стената, достатъчно силно, за да го накара да изохка от болка. — Няма да

разкажем на Шарлот за разговора си с консула. Ала също така няма и да я

шпионираме. Гейбриъл, ти си ми брат и аз те обичам. Бих сторил всичко, за

да те защитя. Но няма да продам душата ти, нито пък своята.

Гейбриъл се взря в него. Косата на Гидеон беше подгизнала от дъжда

и капките се процеждаха в яката на палтото му.

— Може да умрем на улицата, ако откажем да изпълним това, което

консулът иска от нас.

— Няма да лъжа Шарлот.

— Гидеон...

— Не видя ли изражението му? — прекъсна го Гидеон. — Когато се

съгласихме да шпионираме за него, да предадем гостоприемството на

дома, който ни подслони? Изобщо не беше учуден. И за миг не е имал

съмнение, защото не очаква нищо друго, освен измяна, от онези, които

носят името Лайтууд. Това е нашето наследство. — Пръстите му се

сключиха още по-здраво около ръцете на брат му. — Животът не е просто

оцеляване. Ние сме нефилими, имаме достойнство. Ако ни отнеме това,

тогава наистина няма да имаме нищо.

— Защо? — попита Гейбриъл. — Защо си толкова сигурен, че трябва

да вземем страната на Шарлот?

— Защото тази на баща ни бе погрешна. Защото познавам

ръководителката на Института. Защото от месеци живея тук сред тях и

знам, че са добри хора. Защото Шарлот Брануел никога не е проявила към

мен друго, освен доброта. А и Софи я обича.

— А ти обичаш Софи.

Гидеон стисна устни.

— Тя е мундан и прислужница — каза Гейбриъл. — Не разбирам какво

очакваш да излезе от това, Гидеон.

— Нищо — рязко отсече брат му. — Не очаквам нищо. Но след като

смяташ, че би трябвало да очаквам нещо, значи татко ни е възпитал да

вярваме, че трябва да постъпваме правилно само когато очакваме нещо в

замяна. Няма да изменя на думата, която дадох на Шарлот. Така стоят

нещата, Гейбриъл. Ако не ти харесва, ще те отпратя да живееш с Татяна и

семейство Блекторн. Сигурен съм, че ще те приютят. Но няма да лъжа

Шарлот.

— О, ще го направиш — възрази Гейбриъл. — И двамата ще го сторим.

Но ще измамим и консула.

Гидеон присви очи, от ресниците му се процеждаха дъждовни капки.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще сторим това, което консулът поиска и ще четем

кореспонденцията на Шарлот. Ала онова, което ще му докладваме, няма да

бъде вярно.

— Ако така или иначе ще му докладваме неверни неща, защо изобщо

трябва да четем писмата й?

— За да знаем какво да не кажем — обясни Гейбриъл и усети влага в

устата си. Имаше такъв вкус, сякаш се беше отцедила от покрива на

Института — горчива и мръсна. — За да не би случайно да му издадем

истината.

— Ако ни открият, ни очакват крайно сурови последствия.

Гейбриъл изплю глътка дъждовна вода.

— Тогава ми кажи едно. Готов ли си да поемеш риска от сурови

последствия заради обитателите на Института? Защото аз... аз го правя

заради теб и защото...

— Защото?

— Защото сбърках. Сгреших за баща ни. Вярвах в него, а не трябваше.

— Той си пое дълбоко дъх. — Допуснах грешка и искам да я поправя и ако

трябва да си платя за нея, съм готов да го сторя.

Гидеон го изгледа продължително.

— Това ли планираше от самото начало? Когато се съгласи на

условията на консула в „Сребърните стаи", това ли беше замислил?

Гейбриъл извърна очи от брат си и погледна към мокрия двор. В

съзнанието си отново видя себе си и Гидеон, много по-малки от сега,

застанали там, където Темза минаваше през края на имението им. Батко

му му показваше безопасните места през мочурливата почва — винаги той

му показваше сигурните пътеки. Имаше време, когато двамата си имаха

пълно доверие и макар че Гейбриъл не бе сигурен кога то бе отминало, от

тази загуба сърцето го болеше повече, отколкото от загубата на баща му.

— Ще ми повярваш ли — горчиво рече той, — ако ти кажа „да"?

Защото това е истината.

Гидеон остана неподвижен в продължение на още един дълъг миг.

След това Гейбриъл усети, че го придърпват напред, лицето му —

притиснато в мокрото вълнено палто на брат му, който го прегръщаше

силно и шептеше, докато се полюшваше напред-назад в дъжда:

— Всичко е наред, братленце. Всичко ще бъде наред.

До: Членовете на Съвета

От: Консул Джосая Уейланд

Много добре, господа. В такъв случай ви моля единствено за малко

търпение и да не действате прибързано. Ако се нуждаете от

доказателства, ще ви предоставя такива.

Скоро отново ще ви пиша по този въпрос.