Принцеса с часовников механизъм

През стаята сякаш премина електричество. Хенри се задави с чая си, и

Шарлот, която сякаш беше изгубила ума и дума, трябваше да го потупа по

гърба. Гидеон постави чаената си чаша в чинийката с дрънчене и дори

Гейбриъл застина, когато тъкмо поднасяше вилицата към устата си. Софи,

която току-що беше влязла откъм кухнята, носейки прясно препечени

филийки, ахна.

— Не можете да го направите! Роклята на госпожица Грей беше

съсипана, а новата дори още не е започната!

— Теса може да носи каквото и да е — отвърна Джем. — Не е нужно да

е облечена в типичното за ловците на сенки златно, защото не е ловец на

сенки. Тя има няколко красиви рокли — просто ще избере любимата си. —

Тук той наведе срамежливо глава към годеницата си. — Искам да кажа,

ако нямаш нищо против.

Девойката не отговори, тъй като в този миг в трапезарията влязоха

Уил и сестра му.

— Вратът ми е ужасно схванат — тъкмо казваше Сесили с усмивка. —

Не мога да повярвам, че изобщо успях да заспя в такава поза...

Усетила, също като брат си, настроението в стаята, така и не довърши

и се огледа наоколо.

Уил определено изглеждаше по-отпочинал от предишния ден и като

че ли му беше приятно Сесили да е край него, макар че доброто му

настроение очевидно се изпаряваше, докато очите му обхождаха лицата

на останалите в стаята.

— Какво става? — попита той. — Да не се е случило нещо?

— С Теса решихме да избързаме със сватбената церемония — отвърна

Джем. — Ще се състои през следващите няколко дни.

Уил не каза нищо. Лицето му не промени изражението си, само

пребледня като платно. Отказваше да погледне към Теса.

— Джем, Клейвът. — Шарлот най-сетне престана да потупва Хенри по

гърба и се изправи с разтревожено лице. — Те все още не са одобрили

брака ви. Не може да вървите против тях.

— Но не можем и да ги чакаме — отвърна той. — Може да минат

месеци, дори година... знаете, че предпочитат да протакат, вместо да дадат

отговор, който се боят, че няма да се хареса.

— А и не е като нашият брак да е сред приоритетите им в момента —

допълни Теса. — Документите на Бенедикт Лайтууд, издирването на

Мортмейн — тези неща несъмнено са по-важни. А това е личен въпрос.

— За Клейва не съществуват лични въпроси — каза Уил. Гласът му бе

особен и глух, сякаш долиташе от голямо разстояние; вената на шията му

пулсираше. Теса си помисли за крехкото разбирателство, започнало да се

възцарява между тях през последните няколко дни и се зачуди дали това

щеше да го разруши, да го пръсне на парчета като деликатен порцелан,

разбит в скала. — Майка ми и баща ми...

— Има закони за браковете с мундани. Но не и за брак между нефилим

и някой като Теса. Пък и ако се налага, и аз, също като баща ти, бих се

отказал от това да бъда ловец на сенки.

— Джеймс...

— Мислех, че поне ти ще разбереш. — В погледа, който Джем спря

върху Уил, се четеше объркване и болка.

— Не казвам, че не разбирам. Просто те подтиквам да помислиш...

— Помислих. — Джем се облегна в стола си. — Имам мунданско

разрешително за брак, законно издадено и подписано. Можем да влезем

във всяка църква и да се оженим още днес. Наистина бих предпочел и вие

да присъствате, но дори да не можете, пак ще го направим.

— Да се ожениш за момиче, само за да го оставиш вдовица... —

подхвърли Гейбриъл Лайтууд. — Мнозина биха казали, че не й правиш кой

знае каква услуга.

Джем се вкамени, ръката му, стиснала тази на годеницата му, се

вкочани. Уил пристъпи напред, ала Теса вече се беше изправила, вперила

изпепеляващ поглед в Гейбриъл.

— Не смей да говориш така, сякаш всичко зависи единствено от Джем,

а аз изобщо нямам думата — заяви тя, без нито за миг да откъсва очи от

лицето му. — Никой не ме е принудил на този годеж, нито пък храня

някакви илюзии за здравето на Джем. Искам да бъда с него през всички

дни или минути, с които разполагаме, и ще се смятам за благословена, че

съм ги имала.

Очите на Гейбриъл бяха студени като морето, миещо бреговете на

Нюфаундленд.

— Просто съм загрижен за вашето добруване, госпожице Грей.

— По-добре се тревожи за своето — сопна се Теса.

Зелените очи насреща й се присвиха.

— В смисъл?

— Вярвам, че това, което дамата се опитва да каже — провлечено се

обади Уил, — е, че не тя уби собствения си баща. Или толкова бързо се

съвзе от случилото се, че няма защо да се тревожим за чувствата ти,

Гейбриъл?

Сесили ахна. По-младият от братята Лайтууд се изправи и в

изражението му Теса отново зърна момчето, което беше предизвикало

Уил на двубой първия път, когато го бе срещнала — изтъкано от

арогантност, напрежение и омраза.

— Ако някога посмееш... — започна той.

— Престанете — каза Шарлот, но спря, когато откъм прозорците се

чу как ръждясалата порта на Института се отваря със скърцане, а после по

плочките зачаткаха конски копита. — О, в името на Ангела! Джесамин. —

Шарлот скочи на крака, захвърляйки салфетката си в чинията. — Да

вървим... трябва да слезем да я посрещнем.

Макар в други отношения пристигането на Джесамин да беше доста

ненавременно, то свърши отлична работа за отвличане на вниманието им.

След лека суматоха и известна доза объркване от страна на Гейбриъл и