Принцеса с часовников механизъм

изтърпял нейния годеж с Джем. Дължеше му поне това, мислеше си

момичето, докато една тъмна карета, управлявана от мъж в

пергаментовите на цвят одежди на Мълчаливите братя, изтрополи през

отворената порта. Дължеше на Уил същото благородство, което бе

проявил той.

Каретата стигна до стъпалата на Института и спря. Теса усети как

ръководителката на Института се размърда неспокойно зад нея.

— Още една карета? — каза Шарлот и когато проследи погледа й, Теса

видя, че зад първата карета безшумно идва още една, напълно черна, без

никакъв герб.

— Ескорт — рече Гейбриъл. — Може би Мълчаливите братя се

тревожат, че тя ще се опита да избяга.

— Не. — В гласа на Шарлот се долавяше объркване. — Тя не би...

Мълчаливият брат върху капрата на първата карета пусна юздите,

слезе и отиде до вратичката. В този миг втората карета спря зад него и той

се обърна. Теса не можеше да види изражението му, тъй като качулката

скриваше лицето му, но нещо в стойката му издаваше изненада. Тя присви

очи... имаше нещо странно в конете, които теглеха втората карета —

телата им нямаха кожата на обикновени животни, а блестяха като желязо,

и движенията им бяха неестествено бързи.

Кочияшът на втората карета скочи от мястото си, приземявайки се с

разтърсващ тропот и Теса зърна металическо проблясване, когато ръката

му се вдигна към робата с цвят на пергамент... и я смъкна.

Отдолу се показа лъскаво тяло с яйцевидна глава без очи. Медни

нитове крепяха ставите на лактите, коленете и раменете. Дясната му ръка

— ако можеше да бъде наречена така — завършваше с грубо изработен

бронзов арбалет. Създанието я вдигна и я сви. Стоманена стрела, с черен

метален връх, полетя във въздуха и се заби в гърдите на първия

Мълчалив брат с такава сила, че го запрати на няколко крачки през двора,

преди той да се строполи на земята с почервеняла от кръв роба.

9

Изкован или излят от метал

...тази течна руда изцеди

в приготвени за нея форми и направи първо

различни сечива, а после — всичко, дето може

да изковеш или излееш от метал*

Джон Милтън, „Изгубеният рай"

* Превод Александър Шурбанов. — Бел. прев.

Теса, парализирана от ужас, видя, че кръвта на Мълчаливите братя бе

червена, също като на обикновените хора.

Чу как Шарлот даде няколко нареждания със силен глас, а после

Хенри се втурна по стълбите и се хвърли към първата карета. Отвори

вратата и Джесамин се строполи в ръцете му. Тялото й беше отпуснато

безжизнено, очите й — полузатворени. Беше облечена в същата опърпана

бяла рокля, която носеше и когато Теса я беше видяла при посещението си

в Града на тишината, а прекрасната й руса коса беше подстригана почти

до черепа, като на болна от треска.

— Хенри... — изхлипа тя и се вкопчи в реверите му. — Помогни ми,

Хенри. Отведи ме в Института, моля те...

Той се обърна с Джесамин на ръце в същия миг, в който вратите на

другата карета се отвориха рязко и отвътре се изсипаха още автоматони,

присъединявайки се към първия.

Те сякаш се разгъваха, докато излизаха, като хартиени играчки... един,

двама, трима, а после Теса престана да ги брои, тъй като ловците на сенки

около нея наизвадиха оръжията от коланите си. Видя проблясването,

когато от върха на бастуна на Джем изскочи метално острие и чу шепот на

латински, докато серафимски ками лумваха около нея, заобикаляйки я

като обръч от свещен огън.

А после автоматоните се хвърлиха в атака. Един от тях се втурна към

Хенри и Джесамин, докато останалите се насочиха към стъпалата. Теса чу

как Джем извика името й и осъзна, че няма никакво оръжие. Днес не беше

възнамерявала да тренира. Огледа се наоколо като обезумяла, търсейки

нещо, каквото и да било — по-тежък камък или дори пръчка. По стените

на преддверието висяха оръжия — за украса, ала оръжието си беше

оръжие. Тя се шмугна вътре, грабна един меч и отново изтича навън.

Там я посрещна хаос. Джесамин беше до колелото на каретата, с която

беше дошла, закрила лицето си с ръце. Хенри стоеше до нея, а

серафимската кама проблясваше в ръката му, докато той отбиваше

атаките на автоматона, който се опитваше да мине покрай него, протегнал

към Джесамин завършващите си с шипове ръце. Останалата част от

създанията с часовников механизъм се бяха разпръснали пред стъпалата,

вкопчени в схватка с ловците на сенките.

Теса вдигна меча с две ръце, обхождайки двора с поглед. Тези

автоматони бяха различни от онези, които беше виждала преди —

движенията им бяха по-бързи и не така отсечени, медните им стави се

сгъваха и разгъваха плавно.

На най-долното стъпало братята Лайтууд се биеха ожесточено с

триметрово механично чудовище, размахало ръцете си с шипове като

боздугани. Върху рамото на Гейбриъл вече беше зейнала дълбока рана, от

която бликаше кръв, ала двамата с Гидеон, единият — отпред, другият —

отзад, даваха силен отпор на чудовището. Джем, който беше приклекнал,

се изправи и заби бастуна си в главата на друг от автоматоните. Ръцете на