Принцеса с часовников механизъм

всъщност го харесва особено. — Добре ли сте?

— Не аз — отвърна той. — Веднага трябва да слезем на долния етаж.

Случило се е нещо ужасно.

— Но вие сте мъртва — ахна Теса и направи крачка назад. — Видях

как умряхте...

Думите й отстъпиха място на писък, когато дълги метални ръце се

обвиха около нея изотзад и я вдигнаха във въздуха. Мечът й издрънча на

земята, когато автоматонът затегна хватката си около нея, и по лицето на

госпожа Блек се разля ужасната й студена усмивка.

— Е, хайде сега, госпожице Грей. Не се ли радваш поне мъничко да ме

видиш? В крайна сметка, нали именно аз първа те приветствах с добре

дошла в Англия. Макар да смея да кажа, че оттогава доста добре си се

уредила тук.

— Пусни ме! — Девойката зарита яростно, но в отговор автоматонът

просто я удари с глава, което я накара да прехапе устната си. Давейки се,

тя се изплю — слюнка и кръв опръскаха все още бялото лице на

мъчителката й. — По-скоро бих умряла, отколкото да тръгна с вас...

Госпожа Блек избърса лице с ръкавицата си и се намръщи отвратено.

— За съжаление, това не може да бъде уредено. Мортмейн те иска

жива. — Тя щракна с пръсти към автоматона. — Отнеси я в каретата.

Автоматонът направи крачка напред, както държеше Теса... и рухна.

Момичето едва успя да протегне ръце, за да омекоти удара, когато двамата

се сгромолясаха на земята, механичното създание — отгоре й. Остра болка

проряза дясната й китка и тя извика, но въпреки това се подпря на нея, за

да се измъкне изпод автоматона. Претърколи се по няколко от стъпалата,

а гневният писък на госпожа Блек отекна в ушите й.

Теса вдигна замаяно глава. Госпожа Блек беше изчезнала.

Автоматонът, който я държеше допреди малко, се беше килнал на една

страна върху стълбите; част от металното му тяло липсваше и докато той

се обръщаше, девойката зърна какво имаше вътре: зъбчати колелца и

механизми, и прозрачни тръбички, през които течеше някакво тъмно

вещество. Дишайки тежко и оплискан с мазната черна течност от

съществото, Джем беше застанал над него. Лицето му беше бяло и

решително. Той погледна към Теса за миг, за да се увери, че е добре, и като

скочи от стълбите, нанесе нов удар на автоматона, отсичайки един от

краката му. Съществото потръпна конвулсивно като умираща змия, а

после единствената останала му ръка се стрелна напред, сграбчи Джем за

глезена и дръпна с все сила.

Кракът на Джем се изви под него и той падна, претъркулвайки се

презглава по останалите стъпала, приклещен в ужасяваща прегръдка от

металното чудовище. Звукът, с който автоматонът се тътрузеше по

стълбите — метал, дращещ върху камък — беше отвратителен. Те се

удариха едновременно в земята и силата на сблъсъка ги откъсна един от

друг. Пред ужасения поглед на Теса, Джем се изправи зашеметен. Алената

му кръв се смесваше с черната течност, изцапала дрехите му. Бастунът му

го нямаше — лежеше на каменните стъпала, където го беше изпуснал при

падането си.

— Джем... — прошепна Теса и се надигна на колене. Опита се да

запълзи напред, но китката й поддаде; отпусна се на лакти и протегна

ръка към бастуна...

В този миг две ръце се обвиха около нея и я изправиха, а гласът на

госпожа Блек изсъска в ухото й:

— Не се съпротивлявай, госпожице Грей, или нещата ще се развият

зле за теб, много зле.

Теса опита да се извърти, ала нещо меко захлупи носа и устата й;

отвратително сладникава миризма изпълни ноздрите й, а после пред

очите й се спусна черна пелена и тя изгуби съзнание.

Със серафимска кама в ръка, Уил изхвърча през входната врата и се

озова насред истински хаос.

Автоматично първо потърси Теса, но за щастие не я видя. Явно беше

проявила здрав разум и се бе скрила някъде. Черна карета беше спряла до

стъпалата и насред купчина строшени стъкла, отпусната безсилно до едно

от колелата й, се беше свила Джесамин. От другата й страна Хенри и

Шарлот (той — с меч в ръка, а тя — с камшика си), удържаха атаките на

три дългокраки метални автоматона с гладки като яйца глави и ръце,

които завършваха с остриета. Бастунът на Джем лежеше на стъпалата,

хлъзгави от мазна черна течност. Недалеч от вратата братята Лайтууд се

биеха с други два автоматона с отработената ловкост на воини, които

години наред бяха тренирали заедно. Сесили беше коленичила до тялото

на един Мълчалив брат, чиито одежди бяха алени от кръвта му.

Портата на Института беше отворена и друга черна карета тъкмо

излизаше през нея, носейки се с пълна скорост. Уил обаче почти не й

обърна внимание, защото в долния край на стълбите видя Джем. Бял като

платно, но изправен на крака, той отстъпваше заднишком, докато един

автоматон бавно се приближаваше към него. Механичното създание се

олюляваше като пияно, голяма част от едната му половина, включително

и ръката му, липсваха, ала Джем не беше въоръжен.

Хладният фокус на битката се спусна над Уил и всичко около него

сякаш тръгна на забавен кадър. Даде си сметка, че прислужниците, и двете

въоръжени, също се включиха в битката — Софи изтича при Сесили, а

Бриджет, същинска вихрушка от червена коса и свистящи остриета, вече

превръщаше един учудващо огромен автоматон в купчина непотребно