Принцеса с часовников механизъм

съществото потръпнаха конвулсивно и то опита да се отдръпне, но

оръжието вече беше потънало дълбоко в металния му череп. Джем

издърпа острието и когато автоматонът отново се нахвърли върху него,

той замахна към краката му, отсичайки единия. Съществото залитна и се

сгромоляса на калдъръма.

Малко по-близо до Теса, камшикът на Шарлот изплющя във въздуха

като мълния, откъсвайки арбалета от ръката на първия автоматон, но

това изобщо не забави чудовището. То посегна към нея с другата си ръка,

подобна на шпатула и завършваща с хищни нокти, ала в този миг Теса се

хвърли между тях, замахвайки с меча така, както я беше учил Гидеон —

като използва цялото си тяло и нанесе удар отгоре, за да използва и

силата на гравитацията на своя страна.

Острието се спусна, отсичайки втората ръка на създанието. Този път

от раната шурна черна течност, но и това не спря автоматона и той се

наведе над Шарлот, за да нанесе удар с главата си, от която стърчеше късо

острие. То се заби над лакътя на жената и тя извика, а след това изплющя

с камшика си. Сребристозлатният електрум се обви около гърлото на

създанието и го стисна здраво. После Шарлот дръпна с все сила и главата

на автоматона, отделена от тялото му, тупна на земята; черна течност

рукна от дупките, зейнали в металния му корпус, и механичното създание

най-сетне се сгромоляса.

Теса ахна и отметна глава назад. Мокра от пот, косата бе залепнала за

челото и слепоочията й, ала тя се нуждаеше и от двете си ръце, за да

държи тежкия меч и не можеше да я прибере. С парещи очи видя, че

Гейбриъл и Гидеон бяха повалили противника си на земята и му нанасяха

удар след удар. Зад тях Хенри в последния миг успя да избегне поредния

замах на създанието, което го беше приклещило до каретата. Подобната

му на тояга ръка строши прозореца и дъжд от стъкла се посипа върху

Джесамин, която изпищя и закри главата си с ръце. Хенри вдигна оръжие

и го заби в тялото на автоматона. Теса беше свикнала да вижда как

серафимските ками изпепеляват плътта на демоните и ги превръщат в

прах, ала автоматонът просто залитна назад и отново поднови

нападението си, а острието стърчеше от гърдите му, грейнало като факла.

Шарлот извика и се спусна по стълбите към съпруга си.

Теса се огледа... и не видя Джем. Сърцето й се сви. Тя направи крачка

напред...

И една тъмна фигура, облечена в черни одежди, се изпречи пред нея.

Черни ръкавици покриваха ръцете й, краката й бяха обути в черни

ботуши. Теса не виждаше нищо друго, освен бяло като сняг лице,

обрамчено от гънките на черна качулка, познато и ужасяващо като

кошмар, явявал й се безброй пъти.

— Здравей, госпожице Грей — каза госпожа Блек.

Въпреки че надникна във всички стаи, за които се сети, Уил така и не

успя да намери Сирил. Това го дразнеше, а и споменът за разигралото се

между него и Теса на стълбите изобщо не помагаше. След като в

продължение на два месеца едва ли не беше ходил на пръсти, когато беше

край нея, толкова много бе внимавал, ето че сега бе оставил чувствата му

да се излеят като кръв от отворена рана и единствено намесата на Шарлот

беше попречила глупостта му да доведе до истинска катастрофа.

И все пак, докато минаваше покрай кухнята и продължаваше по

коридора, отговорът на Теса го човъркаше.

„Казват, че човек не може да раздвои сърцето си, но..."

Но какво? Как бе възнамерявала да довърши?

Гласът на Бриджет долетя откъм трапезарията, където двете със

Софи чистеха.

О, майко, позволи ми да си легна,

в тясна, мека постеля.

Уилям от любов към мен умря,

а аз ще си отида от тъга.

Погребаха я в стария църковен двор,

Уилям почиваше до нея.

Алена роза на гроба му израсна,

нежна шипка от нейния поникна.

Виеха се те край църковната камбанария,

а когато стигнаха върха й,

преплетоха стъбла в прегръдка нерушима

тез два храста като неделими.

Докато се чудеше разсеяно как Софи се сдържа да не я прасне по

главата с някоя чиния, Уил усети, че през тялото му премина тръпка,

сякаш го бяха ударили в гърдите. Той ахна и се олюля, подпирайки се на

стената. Вдигна ръка към гърлото си и почувства нещо да тупти там, като

второ сърце до неговото. Верижката на медальона, който Магнус му беше

дал, беше студена; той побърза да я извади изпод ризата си и се взря в

рубина, който висеше на нея — наситеночервен и пулсиращ с алена

светлина, като сърцето на огън.

Смътно си даде сметка, че Бриджет вече не пее и че двете момичета

стоят на прага на трапезарията и го гледат с разширени от изумление очи.

Той пусна медальона и украшението падна върху гърдите му.

— Какво има, господарю Уил? — попита Софи. Откакто истината за

проклятието му беше излязла наяве, тя беше престанала да го нарича

„господин Херондейл", макар че той все още се чудеше понякога дали тя