Пустинна звезда

Освен Килмартин и Рослър. Хронологията показваше, че те са предприели всички необходими действия, доколкото Бош можеше да прецени. И което е най-важно, бяха се въздържали да дават предварителни оценки дали това е убийство от непознат. Фактът, че убиецът е влязъл през незалостен или отворен прозорец в спалнята на жертвата, намекваше, че вероятно тя не го е познавала, но това не бе отказало детективите да проведат пълно разследване. Бяха направили подробна проверка на миналото на жертвата и бяха разпитали много нейни приятели и роднини. Сара посещавала частно девическо училище в Ханкок Парк. Макар че училището било в лятна ваканция, следователите прекарали няколко дни в издирване и разговори със съученички, приятелки и преподаватели в мащабен опит да съставят картина на света и социалния живот на младото момиче. Седмицата преди убийството Сара била започнала лятна работа като посрещач в ресторанта на Мелроуз Авеню „Томи Танг“. Била работила в този популярен тайландски ресторант предното лято и няколко от служителите вече я познавали и я харесвали. Те били разпитани и детективите даже стигнали дотам, че да проучат плащанията с кредитни карти в ресторанта за дните, през които била работила Сара. Издирили и разпитали неколцина клиенти, но никой от тях не бил заподозрян.

Разследването включвало също и родителите на жертвата. Бащата на Сара бил адвокат, специализирал се в едри сделки с недвижими имоти. Детективите разпитали много от колегите му и хората, с които контактувал в работата си, включително клиенти, които биха могли да са недоволни от него, както и някои от противниците в най-трудните му преговори. Отново нямало заподозрени.

И накрая, имало го и бившия приятел на Сара. Четири месеца преди смъртта си тя сложила край на краткотрайната си връзка с Брайън Ричмънд, с когото се запознала на ежегодната среща между нейното училище и едно момчешко училище също в Ханкок Парк. Той бил подробно разпитан и разследван, но в крайна сметка го оневинили. Бил оставил зад гърба си връзката с нея и вече се срещал с друго момиче.

По времето на убийството родителите на Сара били на голф ваканция в Кармел, за да поиграят на игрищата в и около Пебъл Бийч. Сара останала вкъщи с брат си Джейк, две години по-голям от нея. В петъчната нощ на убийството Сара работила в ресторанта и се върнала в къщата на „Маравиля“ около 10 вечерта. Имала шофьорска книжка и използвала колата на майка си, когато нея я нямало. Джейк Пърлман бил излязъл с приятелката си и се прибрал чак към полунощ. Колата на майка му била в гаража и вратата на спалнята на сестра му била затворена. Той решил да не я безпокои, защото не видял светлина под вратата и предположил, че тя спи.

На сутринта майката на Сара се обадила да провери как са децата й. Джейк й казал, че Сара още спи. Тъй като наближавало 11, тя му казала да отиде в стаята на сестра си и да я събуди, за да се обади по телефона. Тогава той открил, че Сара е жестоко убита в леглото си — и кошмарът на семейството започнал.

Бош не си водеше бележки, докато преглеждаше многото резюмета на разпити в първия том. Първоначалното разследване бе проведено щателно и изглеждаше съвсем завършено. Бош не видя никакви пропуски или недоработки. Когато бе работил по-рано в отдел „Неприключени следствия“, не бе необичайно да прегледа някое дело и да види мърляво и дори мързеливо разследване на убийството. При Сара Пърлман не беше така. Изглеждаше, че Килмартин и Рослър бяха взели случая присърце и не бяха оставили нито един камък необърнат. А това, което правеше работата им още по-впечатляваща, беше, че по време на тяхното разследване жертвата не бе свързана с могъщ политик. Това щеше да стане много години по-късно.

Два часа след началото на прегледа си той се прехвърли на Том 2, втората папка с документи по убийството, и откри, че тя е пълна с опреснителни доклади, подавани след трийсет дни, после деветдесет, после шест месеца, и накрая ежегодно в продължение на пет години, преди делото да бъде официално класифицирано като неразкрито и без движение. Не се бе появил нито един заподозрян или дори съмнителен човек и така и не бе установено дали Сара е познавала убиеца си.

В края на втория том се намираше допълнителната информация за запитвания от страна на семейството на жертвата и други хора през годините. Тя показваше, че родителите на Сара Пърлман са се обаждали многократно, интересувайки се за някакъв напредък, докато накрая, преди седем години, обажданията спрели. Тогава запитванията започнали да постъпват от съветник Джейк Пърлман или ръководителя на екипа му Нелсън Хейстингс. Бош предположи, че тази промяна означава, че родителите на Сара са починали, без да дочакат справедливо възмездие за дъщеря си.

Бош завърши анализа, като се върна към снимките в трети том и бавно прелисти найлоновите джобове, търсейки отново в стаята на Сара нещо, което би могло да изпъкне като пропусната следа или улика.