Пустинна звезда

Бош излезе от къщата и Уолш затвори вратата. Той спря на стъпалата отпред. Навремето, когато бе млад детектив и пушеше по две кутии на ден, докато работеше в спецотдел „Убийства“ в центъра, си имаше процедура, която следваше всеки път, когато излезе от нечий дом след разпит. Човек никога не знаеше как неочакваното посещение на един полицейски детектив ще повлияе на някой свидетел или заподозрян. Спираше точно пред входната врата и вадеше цигарите си. После запалваше една със запалка, която трудно даваше огънче. Също така се извръщаше леко, сякаш за да я заслони от вятъра, но всъщност насочваше ухо към вратата. Ослушваше се с надеждата да чуе някакви думи, произнесени вътре след излизането му. Неведнъж бе долавял напрегнати, понякога гневни гласове. Един път дори бе чул някой вътре да казва: „Той знае, че сме го направили ние!“.

Днес вече бяха минали години от последната му цигара. Затова, застанал на верандата пред дома на Шийла Уолш, той вместо кутия цигари извади телефона си. Провери дали не е получил някакви съобщения, докато провеждаше разпита. Имаше само едно, есемес от Балард:

Имам новини.

Обади ми се, когато се освободиш.

Той се извърна лекичко, за да види дали ще чуе нещо. Долови гласа на Уолш. Разговорът бе едностранен, което означаваше, че говори по телефона.

— Онзи детектив, който работеше по случая Галахър, току-що беше тук — каза тя. — Цъфна изневиделица…

Не чу нищо повече, защото гласът заглъхна — явно Уолш бе влязла по-навътре в къщата, отдалечавайки се от входната врата.

Бош слезе от верандата и тръгна към колата си. Усмихна се, като си спомни за случая, когато бе чул самопризнанието от прага. Сега се зачуди на кого ли се обажда Шийла Уолш и дали това може да е Финбар Макшейн.

11.

Балард стигна до „Птиците“ преди Бош. Той идваше чак от далечния край на долината Сан Фернандо и щеше да му отнеме известно време, въпреки че по-голямата част от трафика се движеше в обратната посока. Тя си поръча бира, но изчака с храната. Зае се да разглежда хронологията от делото на Лора Уилсън, която бе изкопирала, преди да си тръгне. Знаеше, че нарушава правилото да не се правят копия, но смяташе, че след като правилото си е нейно, може да го нарушава.

Това беше третото й четене на четирийсет и пет страничната хронология. Сега, когато убийството на Уилсън бе свързано със случая Пърлман, Балард трябваше да го опознае като петте си пръста. Мястото, откъдето можеше да се сдобие с това познание, бе хронологията, която представляваше щателно и подробно описание на работата на тогавашните следователи. Макар че разследването им не бе довело до арест и повдигане на обвинения, извървеният от тях път беше много информативен.

Като млада жена, желаеща да стане актриса, Лора Уилсън бе имала безброй контакти с хора из целия град, докато беше обикаляла от прослушване на прослушване в студия и снимачни площадки от Кълвър Сити до Холивуд и Бърбанк. Целта й бе била да си създаде социална мрежа в развлекателната индустрия, която да й съобщава за възможности за работа в избраната от нея професия. В добавка към това Лора често посещавала сциентоложките средища и събития в Холивуд. Също така бе посещавала курсове за актьорско майсторство в клас от дванайсет души, а веднъж месечно актьорската й трупа беше изнасяла представление в театъра си в Бърбанк. Тези дейности водеха до множество лични контакти, всеки от които би могъл да е с убиеца й.

Както можеше да се очаква, хронологията описваше подробно усилията на следователите да си създадат някаква представа за живота на младата жена. Детективите бяха разделили познанствата й на групи, които бяха нарекли „Холивуд“, „Сциентология“ и „Други“. Двамата й бивши приятели, единият в Ел Ей, а другият в Чикаго, били разпитани и оневинени чрез алибита. Следователите бяха прекарали седмици, а по-късно и месеци в разпити и проверки на данните, като бяха наблегнали на онези от познатите на Лора, които имали престъпно минало. Въпреки това никой от тях не беше привлякъл интереса им и в крайна сметка случаят беше останал неразкрит.

Последните записки в хронологията бяха задължителните годишни отчети, в които се казваше просто, че случаят остава отворен в очакване на нова информация.

Балард защипа отново с кламер листовете на хронологията и я остави на масата. Беше сигурна, че Бош ще иска да я вземе, за да я прочете вкъщи. Тъкмо вадеше телефона, за да му се обади и да види докъде е стигнал, когато получи обаждане от Нелсън Хейстингс.

— Здравейте, детектив — каза той. — Чух, че имало голям пробив по случая Сара Пърлман. Има ли нещо, което мога да споделя със съветника?

— Кой ви каза? — попита Балард.

Знаеше, че е Ролс, но искаше да види какво ще отговори Хейстингс. То щеше да влезе в онова, което тя наричаше матрица на доверието. Подробности, действия, реакции и изявления на хората, с които общуваше, се съчетаваха, за да определят доколко може да им вярва. Тя все още събираше информация за Хейстингс и неговия шеф, съветника.