Пустинна звезда

— Случайно говорих с Тед Ролс, докато карах към къщи днес, и той го спомена — каза Хейстингс. — Изненадах се, че той знае, а аз не съм информиран. Мисля, че се бяхме разбрали да ме държите в течение за случая.

— Е, мисля, че още е рано да го наречем голям пробив, и точно затова не ви уведомих — отвърна Балард. — Свързахме убийството на Сара с друго убийство, станало единайсет години по-късно. Но по-новият случай също стои отворен и неразкрит, така че трудно мога да смятам това за някакъв пробив. Просто сега имаме две жертви вместо една.

— Как бе направена връзката?

— Чрез ДНК.

— Не знаех, че има ДНК в случая на Сара.

— До вчера нямаше, но я открихме и тя ни отведе до този нов случай.

— Как е името на жертвата?

— Лора Уилсън. Била е по-голяма от Сара с няколко години. Но има сходства в случаите. Тя също е била изнасилена и убита в леглото си.

— Разбирам.

— Само че това е всичко, което имаме за момента, така че успокойте се, господин Хейстингс. Ако излезе нещо, за което съветник Пърлман трябва да научи, веднага ще ви се обадя.

— Благодаря ви, детектив.

Хейстингс затвори и когато Балард вдигна очи, видя Бош да влиза в ресторанта. Помаха, за да привлече погледа му, и той се приближи да седне до нея в ъгловото сепаре.

— Как мина разпитът? — попита Балард.

— Нищо ново — отвърна Бош. — Но беше добро място да започна отначало. Тя се обади на някого веднага след като си тръгнах, което е любопитно.

— Да не е онази хитрост, за която ми разказа, как се спираш на прага и подслушваш?

— Понякога върши работа. Е, какво има?

— Ами, благодарение на теб и ДНК-то, което извлякохме от отпечатъка на длан, вече имаме връзка с друг случай.

— Къде? Кога?

— Тук, през 2005-а. Всъщност току зад ъгъла, на „Тамаринд“.

— Аз ей сега паркирах на „Тамаринд“.

— Като станем, ще отида дотам да огледам мястото. Ето хронологията. Можеш да я вземеш, ако искаш да я прочетеш довечера.

— Мислех, че от „Амансън“ не излизат никакви копия.

Балард се усмихна.

— Никакви копия не излизат с теб. Аз съм шефката. Аз мога да правя копия.

— Ясно. Двоен стандарт. Далеч ще стигнеш в лосанджелиската полиция.

— Не е толкова смешно, колкото си мислиш.

— Добре, какво друго знаеш за случая?

Балард започна да резюмира най-важните според нея моменти, които бе уловила при прочита на делото на Уилсън.

— В крайна сметка, ако нямаше генетична връзка между двата случая, не бих ги свързала — каза тя. — Едната жертва е бяла, другата чернокожа. Едната е в тийнейджърска възраст, другата на двайсет и няколко; едната е удушена, другата намушкана с нож. Едната е убита в дома си, където е живеела с родителите си и брат си; другата е убита в апартамент, където е живеела сама.

— Но и двете са били изнасилени и убити в леглата си — отбеляза Бош. — Видя ли снимките от местопрестъплението? Той покрил ли е лицето на втората жертва?

— Не. Предполагам, че единайсет години след убийството на Сара Пърлман вече не се е срамувал от стореното.

Бош кимна. Един келнер се приближи до масата и двамата си поръчаха пиле на грил, а Бош каза, че ще пие същото като Балард. След като келнерът отнесе поръчката в кухнята, Бош каза:

— Единайсет години между случаите. Това е доста невероятно.

— Знам — съгласи се Балард. — Трябва да има и други.

— Тези двата са били грешките.

— При които е оставил ДНК.

— И второто нещо: два случая с единайсет години разлика и и двата са в Ел Ей.

— И двата са в Холивуд.

— Той не обича да пътува.

— Още е тук.

Бош кимна.

— Най-вероятно.

След като се нахраниха, излязоха от ресторанта и отидоха до Тамаринд Авеню. Свиха надясно и тръгнаха по улицата, от двете страни на която се редяха двуетажни жилищни сгради, построени след войната, с имена като „Капри“ и „Роял“. Балард откри сградата на Лора Уилсън — „Уоруик“ — на половината път до следващата пряка, от източната страна.

Спряха един до друг и загледаха мълчаливо фасадата. Беше в стил стриймлайн модерн и боядисана в оттенъци на морскосиньо и кремаво. Изглеждаше аеродинамична и безопасна. Нямаше никаква следа от насилието, случило се тук преди толкова много години.

Балард посочи прозорците на втория етаж отляво и каза:

— Апартаментът й е бил на втория етаж от предната страна. В онзи ъгъл.

Бош само кимна.

— Утре ще включа целия екип в работата по случая — продължи Балард. — Трябва да го пипнем този.

Бош пак кимна.

— Имаш ли нещо против да оставиш за малко Макшейн? — попита Балард.

— Да — каза Бош. — Но ще го направя.

12.

От работното си място Бош гледаше как Балард подканва екипа да се съсредоточи върху случаите на Сара Пърлман и Лора Уилсън. Предната вечер в „Птиците“ му беше казала, че смята да привика всички освен Ролс, защото не искала той да издрънка на Нелсън Хейстингс за всичко, което правят. Вместо това щяла да му прати есемес да си вземе почивен ден, ако все още има нужда от време да оправи проблемите в работата си. Въз основа на това, което знаеше за неговата работна етика като следовател, Балард предсказа, че отговорът на Ролс ще е емотикон с вдигнати палци и той няма да се появи. Засега се оказваше права.