Пустинна звезда

Балард възложи задачи на всеки; надяваше се, че при толкова много очи със свеж поглед върху нещата ще постигнат напредък в намирането на съдбовната точка, където пътищата на двете жертви са се пресекли с пътя на убиеца им. Двете млади жени се различаваха по възраст, раса, финансово положение и опит, но някъде в живота им имаше връзка между тях. Балард възложи на Бош да анализира местопрестъплението, докато другите от екипа трябваше да прегледат показанията на семействата, приятелите и свидетелите. Том Лафонт щеше да поеме медицинската следа. Не личеше първите детективи да са използвали възможностите за разследване, които им предоставяше кръвта в урината. Тя бе признак за възможно заболяване на бъбреците или пикочния мехур, което или е било лекувано, или щеше да стигне до момент, когато да се наложи лечение.

— Това означава също, че нашият заподозрян може да е мъртъв — предупреди я Лафонт.

— Възможно е — съгласи се Балард. — Но ние така или иначе трябва да го идентифицираме и да приключим тези случаи. Не е нужно да ви напомням, че съветник Пърлман е нашият светец покровител в градския съвет. Ако успеем да намерим отговори какво се е случило със сестра му, ще можем да запазим този отдел жив в продължение на години.

Макар че не харесваше свързаните със случая политически машинации, Бош много добре разбираше нуждата на едно семейство да получи отговори. На него самия му бе отнело повече от трийсет години да получи отговори за убийството на собствената му майка, когато бе още момче. Отговорите не затвориха напълно тази страница от живота му, но поне усилията му бяха довели до някакво разрешение. В този смисъл той напълно разбираше какво търси и от какво се нуждае Джейк Пърлман. Фактът, че използваше политическата си власт, за да го получи, бе разбираем. Бош би направил същото в случая на майка си, ако имаше неговите възможности. Вместо това бе използвал силата на значката си.

Балард бе пристигнала рано и бе приготвила индивидуални пакети от копия, свързани със задачата на всеки следовател. Раздаде им ги в края на срещата. Хари получи дебела три сантиметра разпечатка, която съдържаше копия от докладите на криминалистите и снимки от местопрестъплението за случая Уилсън.

Преди да се заеме със задачата си, Бош искаше да направи нещо, което го човъркаше още от разговора му с Шийла Уолш. Бе прекарал буден по-голямата част от нощта, обзет от мисълта, че е оплескал случая на семейство Галахър, пропускайки нещо от нахълтването в дома й.

Когато Балард седна отново на мястото си, Бош стана и заобиколи преградата.

— Трябва да проверя едно име за криминално минало. Можеш ли да го направиш?

— По случая Уилсън ли? — попита тя. — Вече?

— Не, по Галахър.

— Хари, искам да работиш по Уилсън и Пърлман. Мисля, че се разбрахме снощи, а и току-що обяснявах на всички колко е важно това за нас.

— Ще започна още днес, но цяла нощ съм будувал, мислейки си за тази работа, затова просто искам да я задвижа и да видя към какво ще се върна след Уилсън. Ясно?

— Кое е името?

Бош държеше в ръце доклада за пръстовите отпечатъци от проникването в къщата на Шийла Уолш. Балард отвори портала на Националния център за криминална информация и той й прочете името, което искаше да бъде проверено.

— Джонатан Боутман, дата на раждане 1 юли 87-а.

Балард го въведе и зачака, докато базата данни търсеше съвпадения.

— Кой е той? — попита тя.

— Синът на Шийла Уолш — каза Бош. — Вероятно е син от предишен брак и тя е сменила името си, когато се е развела или омъжила повторно.

— И ти никога досега не си го проверявал?

— Проверих го навремето и беше чист. Пише го в материалите по делото. Но сега искам да видя дали е останал чист.

— И какво те кара да мислиш, че не е?

— Защото вчера за първи път видях полицейския доклад за онзи обир в дома на Шийла Уолш. Намерили отпечатъците на Макшейн и приели, че той е извършителят. По онова време аз вече се бях пенсионирал и със случая се занимаваше Девъншир. Чух за това от Люси Сото и дори аз го приех за знак, че Макшейн е жив и още е някъде наблизо. Но вчера си промених мнението.

— Защо?

— Полицейският доклад. В него пише, че била взета храна от хладилника, една чантичка била опразнена, имало откраднати мобилен телефон и колекция стари грамофонни плочи. Аматьорска работа. Прилича на дело на някой наркоман, който търси бърза плячка: храна, пари в брой и нещо, което може да продаде за една доза.

— Албумите. Сещам се, че имаше магазини из цял Холивуд, които биха купили винил. „Амеба“ и още няколко.

— Отпечатъците на сина били намерени, но пренебрегнати, защото майката — Шийла Уолш — казала, че той редовно посещава къщата.

— Разбирам накъде биеш. Наркоманите обикновено грабят семействата си, преди да се захванат със сериозни престъпления, защото знаят, че семейството им няма да ги съди. Поне в началото.

— Точно така.

— Значи ако синът е извършил обира, наличието на отпечатъците на Макшейн придобива съвсем ново значение.