— Същото си мислех и аз. Освен това онзи телефонен разговор, който тя проведе, след като си тръгнах вчера. Надявах се, че може да е с Макшейн, но е по-логично да е със сина й.
— Но защо тя ще съобщава за обира, ако смята, че може да го е извършил синът й?
— Може би не го е осъзнала в началото. Много хора в нейното положение не искат да повярват, че синът им или дъщеря им биха направили подобно нещо.
Резултатите от търсенето започнаха да излизат на екрана на Балард.
— Боутман вече има криминално минало — каза тя.
Бош се подпря на бюрото й и се наведе да прочете екрана. Джонатан Боутман бе арестуван за притежание на наркотици, шофиране в нетрезво състояние, скитничество и непристойно поведение. Всички арести бяха извършени след убийството на семейство Галахър, когато Бош трябва да бе проверил рутинно името му, както и след обира. Оттогава Боутман бе тръгнал по пътя на дрогата и престъпленията. Обвинението в притежание на наркотици бе довело до споразумение със съда, с което той се бе спасил от затвора, включвайки се в шестмесечна програма за рехабилитация в областния медицински център. Докладът на Националния център за криминална информация бе придружен с арестантски снимки и от тях ставаше ясно, че Джонатан Боутман е поел по низходяща спирала. На снимките лицето му отслабваше все повече, до степен на мършавост. На последната снимка се виждаха петна по кожата и загноила рана на долната му устна и — най-издайническото от всичко — мъртвешки поглед, който не показваше никаква реакция на факта, че е бил засмукан в системата на наказателното правосъдие.
— Като гледам снимките, бих предположила метамфетамини — каза Балард.
— Да — каза Бош и посочи екрана. — Всички арести са станали след обира. Може би ако по онова време още работех по случая, щях да го забележа.
— Но не работеше. Беше в пенсия. Така че не се обвинявай. Може би сега ще ни отведе до нещо.
— Може би.
Но Бош все още имаше чувството, че някак си е сгафил и е подвел семейство Галахър. Ако беше продължил да работи по случая, вместо да се пенсионира, щеше да разбере, че между обира и Макшейн няма връзка и причината отпечатъците му да се намират на стъкленото преспапие е друга.
Сякаш прочела мислите му, Балард се опита да му даде допълнително оправдание.
— Не забравяй — каза тя. — Шийла Уолш също не е разбрала каква е работата и е извикала полицията. Така че не си единственият.
— Тя е майка — отбеляза Бош. — Аз съм ченге. Бях ченге.
— Казвам ти да не…
— Може ли просто да ми препратиш доклада? Включително арестантските снимки.
— Стига, Хари. Нали точно затова преглеждаме повторно случаите? За да ги видим с нови очи. Да съзрем онова, което сме пропуснали преди. Така че гледай го от положителната му страна. Имаш цяла нова версия, по която да работиш.
— Ще ми го пратиш ли?
— Да, пращам ти го. Но не се увличай. Имам нужда от теб по Пърлман и Уилсън. Сериозно говоря.
— Не се тревожи, ще получиш мнението ми за местопрестъплението и криминологичната експертиза до края на деня.
Бош се върна на работното си място да чака имейла й. Щом докладът на Националния център за криминална информация се появи на екрана му, той го препрати към принтера. Забеляза, че последният арест на Боутман е бил преди две години. Можеше оттогава да се е изчистил и да е поел по правия път… поне що се отнася до закона. Фактът, че работел на голф игрище, бе солиден признак за възстановяване.
Разгледа арестантските снимки в пакета и запамети лицето на Боутман. После гугълна адреса на кънтри клуб „Пясъчния каньон“ и го въведе в джипиес приложението на телефона си.
Затвори лаптопа и стана, за да отиде първо до принтера, а после до колата си.
— Хари, тръгваш ли си? — попита Балард, докато той минаваше зад нея.
— Отивам до принтера — каза Бош. — После ще се поразходя с колата.
— С колата ли? Къде?
— Не се тревожи, ще се върна.
Усещаше как Балард го гледа втренчено в гърба, когато продължи към принтера.
След няколко минути, докато се препасваше с колана в черокито, получи есемес от Балард.
Подронваш ми авторитета, като си тръгваш така.
Моля те, не го прави повече.
Бош почувства едновременно разкаяние и раздразнение. Опитваше се да разкрие убийството на цяло семейство и за него това бе с предимство пред всичко друго на света. Отговори на есемеса й, но се въздържа да напише нещо, което ще нажежи ситуацията още повече.
Извинявай. Знаеш как се вживявам в случаите.
Няма да се повтори.
Изчака да види дали ще има отговор. Когато не получи такъв, запали колата и се насочи към изхода на паркинга.