Пустинна звезда

Балард осъзна, че настолният й телефон вероятно носи общия идентификатор на Лосанджелиското полицейско управление.

— Да, госпожо, казвам се Рене Балард. Детектив съм в лосанджелиската полиция. Отговарям за отдел „Неприключени следствия“.

— Хванахте ли го? Човека, който е убил детето ми?

— Не, госпожо, не още. Обаждам ви се, за да ви съобщя, че сме подновили разследването и вървим по нови следи. Просто исках да знаете.

— Какви нови следи?

— Не мога да ви кажа в момента, госпожо Уилсън. Но ако стане нещо и арестуваме някого, веднага ще се обадя на вас и съпруга ви, за да ви известя. За момента исках само да…

— Съпругът ми е мъртъв. Хвана ковид и умря преди две години. Точно когато започваше цялата работа.

— Моите съболезнования.

— Сега той е с Лора. В края не можеше да диша. Умря като нея, без да може да диша.

Балард не бе сигурна как да сложи край на разговора. Мислеше, че ще даде на родителите на Лора надежда, но осъзна, че просто е напомнила за безкрайната семейна травма.

— Мога да ви кажа едно нещо, госпожо Уилсън, и нека то да си остане между нас засега. Свързахме случая на Лора с друг случай и се надяваме, че съвместното им разследване ще ни отведе до човека, който го е направил.

— Какъв друг случай? Имате предвид убийство?

— Да, случай, който е станал по-рано. ДНК-то съвпада.

— Искате да кажете, че преди да убие Лора, този мъж е убил някой друг? Друго момиче? Пуснахте ли предупреждение?

— Връзката бе направена само по ДНК и подробностите по престъпленията са достатъчно различни, за да не се направи връзка по времето на извършването им. Имате ли с какво да ми запишете името? Ще ви дам номера на джиесема си за директна връзка, ако имате въпроси или изникне нещо друго.

Смяната на темата бе тромава, но Балард се надяваше това да доведе до край на разговора. Хуанита Уилсън си записа името и телефонния й номер. Балард завърши разговора с покана към нея да се обажда по всяко време, ако има въпроси или се сети за нещо, което би могло да помогне на подновеното разследване.

След като най-после остави телефона, Колин Хатърас подаде глава над преградата и попита:

— Майката ли?

— Да — каза Балард.

Подразни се, че Хатърас е чула разговора.

— Бащата е мъртъв? — попита Хатърас.

— Да — каза Балард. — Така и не е дочакал справедливост за дъщеря си.

— Ковид?

— Да.

Балард вдигна очи към нея, чудейки се дали това е логично предположение или емпатично предчувствие. Реши да не пита.

— Как върви работата със свидетелските показания? — попита вместо това.

Хатърас бе получила за задача да прегледа показанията, дадени от професионалните и социални познати на Лора Уилсън, и да определи дали в някои от тях има противоречия или нужда от допълнителен разпит. Такива допълнителни разпити щяха да са крехък шанс, защото убийството бе станало твърде отдавна и на хората можеше да не са им останали много спомени за онзи период.

— Засега не е изскочило нищо — каза Хатърас. — Но имам още за преглеждане.

— Добре — каза Балард. — Обади ми се, като свършиш.

— Поръча ли да донесат веществените доказателства?

— Да. Казах го по време на брифинга. Трябва да пристигнат днес или утре. Защо?

— Може ли да видя списъка?

— Разбира се.

Балард го намери лесно в делото, подаде го над преградата на Хатърас и попита:

— Какво търсиш?

Хатърас не отговори, докато не прегледа списъка на веществените доказателства, прибрани на съхранение през 2005 година.

— Просто исках да видя какво има — каза накрая. — Запазили са нощницата и чаршафите й.

— Да — каза Балард. — За да бъдат представени в съда, ако някога се възбуди дело.

— Понякога мога да получавам сигнали от такива доказателства.

— Какво имаш предвид под „сигнали“?

— Не знам, нещо като усещания. Предчувствия. Послания.

— Колин, не мисля, че ще тръгнем по този път. Трябва да пазя следствията ни, така че да не могат да бъдат оспорени в съда. Нали разбираш? Мисля, че ако тръгнем по екстрасенска линия — и моля те, не го приемай лично — ще се натъкнем на проблеми с доверието.

— Знам. Разбирам. Беше просто хрумване — нещо, за което може да помислим, ако ударим на камък с разследването.

— Добре, ще го имам предвид. Но ти каза, че понякога получаваш сигнали от такива доказателства. Кога си го правила преди?

— Е, не съм го правила официално. Но понякога семействата ми се обаждат, защото са чули за моята дарба. Тъкмо така навлязох в областта на генеалогията. Заради семейства, които искат отговори.

Балард само кимна. Искаше й се Хатърас да бе споменала за това на интервюто за работа.

— Трябва да се връщам към задачите си, Колин — каза тя.

— Разбира се — каза Хатърас. — Аз също.