Пустинна звезда

Хатърас се скри от погледа й зад преградата и Балард се опита да се отърси от растящото осъзнаване, че е направила грешен избор, като я бе взела в екипа. Продължи да разглежда снимките от местопрестъплението. В дрешника в спалнята на Лора Уилсън имаше вградено бюро до рафта за обувки. Фотографът бе отворил всяко от шестте чекмеджета и бе снимал съдържанието, без да го пипа. Първите четири чекмеджета от долу нагоре бяха натъпкани със сгънати дрехи, бельо и чорапи. Двете малки, намиращи се едно до друго чекмедженца на най-горния ред бяха пълни предимно с бижута, ленти за коса и други принадлежности. Едно от тях, изглежда, служеше и за прибиране на всякакви боклуци. Вътре имаше квитанции, кибрити, пощенски картички, дребни монети, слушалки, зарядни за телефон, хелоуински бонбони и други джунджурии.

Ала едно нещо в това чекмедже привлече вниманието на Балард. Беше голяма бяла кръгла значка, на която с оранжеви букви пишеше „ДЖЕЙК!“. В долния й край бяха прикрепени две къси червено-бяло-сини лентички.

Това накара Балард да спре и да се премести бързо на компютъра, за да отвори Гугъл и да въведе името Джейк Пърлман. Макар че съветникът не бе политик с международна известност, си бе заслужил страница в Уикипедия, където се описваше пътят му към властта в Лос Анджелис. На страницата бе документирано първото му участие в изборите за градския съвет през 2005 г. Той се бе кандидатирал за мястото на район Холивуд, опразнено, когато някакъв съветник си подал оставката след федерално обвинение за дарителски нарушения в кампанията му. Джейк Пърлман бе загубил вота, но бе продължил политическата си активност и повече от десетилетие по-късно бе спечелил същото това холивудско място в съвета.

Балард не бе знаела за ранната кандидатура на Пърлман за изборна служба, но позна значката, защото съветникът използваше простичкия й стил и в по-скорошните избори.

Тя се облегна в стола си и се замисли. През 2005 г. изборите се бяха състояли на 8 ноември, само три дни след убийството на Лора Уилсън. Някъде по време на тази кампания тя бе взела или получила значка, която се бе озовала в чекмеджето й за джунджурии. Какво ли означаваше това, ако изобщо означаваше нещо? Съвпадение ли беше, че у нея е попаднала значка на кандидат, чиято сестра е била убита единайсет години по-рано от същия човек, който щеше да убие и самата Уилсън?

Балард трябваше да допусне, че това не е съвпадение и че връзката има някакво значение за случая. Трябваше да я проследи и да се сдобие с повече информация.

А също така трябваше да говори с Хари Бош.

14.

Бош не играеше голф. Този спорт изискваше повече пари, отколкото можеше да си позволи като млад, а като възрастен винаги бе прекалено зает с работата си, за да отдели пет часа за една игра. Отгоре на всичко голфът пак струваше повече, отколкото може да задели, а и му беше трудно да нарече „спорт“ нещо, което включва пиене и пушене. Все пак знаеше достатъчно за него, за да е наясно, че вероятно озеленителите работят рано и свършват голяма част от работата си, преди да дойдат играчите със своите електрически колички, стикове и пури.

Стигна до кънтри клуб „Пясъчния каньон“ малко преди единайсет и бързо намери скритото дворче, където се държаха машините за поддръжка на игрището. Там работниците имаха дълга маса за почивка под разперените клони на стар пясъчен бор. Бош не бе облечен като за голф, затова те веднага разбраха, че не е дошъл при тях да търси изгубената си топка. Той позна лицето на Боутман сред многото, обърнати към него, и му помаха за здрасти.

— Джонатан, чудех се дали не можем да поприказваме за няколко минутки.

— Ъъъ, за какво да приказваме? — попита Боутман. — Кой си ти?

— Хари Бош. Говорих с майка ти вчера и мислех, че тя ще ти каже, че смятам да се отбия днес.

— Майка ми ли? Нищо не ми е казвала. В почивка съм, човече. Не можеш просто така да идваш тук отзад.

Бош се завъртя, сякаш оглеждаше дворчето. Направи го, за да се разтвори сакото му и да се види закачената на колана му значка. Тя бе истинска, но в долния край на щита, където много години бе пишело „детектив“, сега пишеше „в оставка“. Той смяташе, че е достатъчно далеч от масата, за да не може Боутман или някой от другите да го разчете.

— Добре — каза Бош. — Мислех, че така просто ще спестим време. Но мога да се върна в офиса на клуба и да уредя нещата.

Понечи да тръгне обратно към отворената порта в оградата, през която бе влязъл. Както и очакваше, Боутман го спря. Не гореше от желание да забърква управата в тази работа, каквато и да е тя.

— Добре де, чакай, чакай — каза той.