Пустинна звезда

Балард искаше да се махне от „Амансън“, за да помисли. Отиде с колата до „Абът Кини“ във Венис и си поръча ориз със зеленчуци в „Дъщерята на месаря“. След раздялата си с фелдшера Гарет Сингъл обикновено ядеше вегетарианско, когато е сама. Сингъл се гордееше с уменията си в барбекюто и то бе постоянна част от връзката им. През последните три месеца Балард се пречистваше както от бившия си, така и от всякакви червени меса. Сега предпочиташе репичките пред свинските гърди и също като дъщерята на месаря не смяташе, че някога отново ще мине на червено.

Докато ядеше, небрежно съставяше списък. А после получи обаждане от един от първите хора в него. Нелсън Хейстингс.

— Просто проверявам — каза той, — да видя дали има нещо, което мога да съобщя на съветника днес.

— Тъкмо щях да ви звъня — каза Балард.

— Наистина ли? Какво е станало?

— Исках да ви питам откога датират архивите ви за кампаниите на съветника?

— Ако имате предвид тримесечните ДДК, поддържаме ги от самото начало. За какво става дума?

— Какво е ДДК?

— Доклади за даренията за кампанията. Регистрираме ги в съответствие със закона. Но пак ви питам, за какво става дума, детектив?

Гласът му бе настойчив и по-писклив от обикновено. Балард предполагаше, че най-вероятната област на нарушаване на закона при избраните политици е финансовата, така че побърза да уталожи тревогите му.

— Няма нищо общо с даренията — каза тя. — Чудех се за персонала, доброволците, такива ми ти работи. Колко отдавнашни архиви пазите?

— Ами, пазим някакви — отвърна Хейстингс. — Трябва да проверя. Има ли нещо конкретно, което да търся?

Балард забеляза, че гласът му се е върнал към обичайната си тоналност.

— Лора Уилсън — каза тя. — Имала е значка от кампанията с надпис „ДЖЕЙК!“ в едно чекмедже и просто се чудех дали не е работила като доброволка за него. Не мисля, че е имала пари за дарения, но родителите й са участвали активно в политиката в Чикаго. Хрумна ми, че може би и тя е навлязла в тази област, когато е дошла тук.

— Струва ми се, казахте, че е била убита единайсет години след Сара — каза Хейстингс. — Това означава, кога, 2005-а? 2006-а? Джейк влезе в съвета само преди шест години.

— Вярно, само че се е кандидатирал неуспешно през 2005-а в специални избори за попълване на същото място, което заема сега. Лора е живяла в района, където е бил кандидат, затова си помислих, че може би…

— Е, това е било преди моето време. Ще трябва да видя какви архиви имаме. Какво би означавало, ако наистина е така и тя е участвала в кампанията?

— Още не знам. Търсим връзки между жертвите и ако тя е работила за Джейк, това е доста интересна връзка. Трябва да видим докъде ще ни отведе.

— Да, разбирам ви мисълта. Хайде да направим така: ще видя какво имаме в архивите и ще се свържа с вас при първа възможност. Става ли?

— Би било чудесно. В момента не съм в офиса, но когато се върна, мога да ви пратя нейна снимка, ако това ще ви помогне.

— Възможно е, но мисля, че съветникът ще знае. Той никога не забравя лицата на своите поддръжници.

— Добре. Ако можете да проверите дали помни името й…

— Не се тревожете, ще проверя.

— Благодаря.

Балард затвори и веднага позвъни на Дарси Трой в ДНК лабораторията. Знаеше, че може би настъпва по пръстите Том Лафонт, защото бе възложила на него да се занимава с медицинската страна на случая, но искаше да държи нещата в движение.

— Дарси, Рене съм. Чувала ли си се с Том Лафонт днес?

— Ъъъ, не, трябваше ли?

— Не непременно, но мислех, че може да се е обаждал. По случая Уилсън, знаеш ли дали още пазят пробите, от които са извлекли ДНК-то?

— Мога да проверя. Би трябвало да си стоят, освен ако не е постъпила заповед за унищожаване от прокуратурата, а това по принцип става само когато случаят е приключен.

— Добре. Можеш ли да погледнеш с какво разполагаме? А после ще имам нужда от услуга.

— Искаш допълнителен анализ.

— Да. Искам да знам повече за кръвта. През 2005-а са се интересували само от това да намерят ДНК. Аз искам да знам защо този човек е имал кръв в урината. Докладите в делото са много общи. Може да е заболяване на бъбреците, може да е на пикочния мехур. Мисля, че след толкова години навярно можем да узнаем повече със серологични изследвания, нали разбираш?

— Да, добре, ще проверя какво имаме.

— Колко ще ти отнеме?

— Това не ми влиза в работата, но мисля, че мога да скалъпя нещо. Ако е останал материал. Понякога го използват целия за получаването на ДНК.

— Стискам ти палци. Благодаря, Дарси.

— Няма защо.

Балард затвори и си напомни да каже на Лафонт, че вече е задействала това. Събра всичко, което бе извадила на масата, и го прибра в раницата си, остави пари върху сметката и излезе от ресторанта.

Отне й двайсет минути да се върне до центъра „Амансън“. Докато слизаше от колата, й се обади пак Хейстингс.

— Намерихте ли нещо, Нелсън?