Пустинна звезда

— Нищо, което да мисля, че ще помогне на разследването. Списъците на персонала, ДЦК и списъците на дарителите са в пълна наличност от успешното избиране на Джейк Пърлман в съвета преди шест години. Всичко отпреди това явно не е било запазено, защото е загубил изборите. Разпитах в офиса и даже се обърнах към съветника, за да видя дали някой помни Лора Уилсън, но без резултат.

— Е, шансът не беше голям. Съветникът имал ли е ръководител на кампанията през 2005-а? Може би той или тя ще помни дали Уилсън е била доброволка или нещо такова.

Докато задаваше въпроса, Балард видя зеленото чероки на Бош да влиза в паркинга.

— Ще ви пратя името и информацията за връзка — каза Хейстингс. — Но мисля, че съветникът щеше да помни, ако някой, работещ за неговата кампания, е бил убит. А и ако съм честен, един афроамерикански доброволец или поддръжник също щеше да бъде запомнен.

— Вероятно сте прав — каза Балард. — Благодаря ви за положените усилия. Ако можете да ми пратите имейл с името и номера на ръководителя на кампанията през 2005-а, би било чудесно.

Видя как Бош вдигна капака на багажника и започна да вади кашони. По червеното тиксо на тях тя позна, че са кашони с веществени доказателства от хранилището. Тръгна натам.

— Детектив Балард, може ли да повдигна един деликатен въпрос? — каза Хейстингс по телефона.

— Разбира се — отвърна Балард. — Какво има?

— Явно сте се заловили да свържете смъртта на тази жена със съветника или кампанията и искам само да ви предупредя да стъпвате внимателно. Всеки намек, че съветникът може да е замесен в това, е нелеп и съм сигурен, че вие сте на същото мнение, но ако стигне до медиите, те могат да го раздухат. Така че внимавайте, детектив Балард. Вие разполагате само с десетцентова значка от кампанията, каквито вероятно са направени стотици, ако не и хиляди.

Балард спря насред паркинга, за да отговори. Видя, че Бош е забелязал приближаването й и я чака до задницата на черокито.

— Разбира се, че ще действаме предпазливо и внимателно, Нелсън. И въпросът ми не засяга по никакъв начин съветника. Можете да му предадете това.

— Ще го направя, детектив.

Хейстингс затвори и Балард продължи към Бош. Той разчете чувствата на лицето й, докато се приближаваше, и попита:

— Какво има?

— Нищо — отвърна Балард. — Просто още глупости от кучето пазач на градския съветник. Виждам, че си минал покрай хранилището.

— Да, и ми дадоха един кашон от случая Уилсън. Казаха, че ти си го поръчала и мога да спестя изпращането на куриер, ако го докарам. Можеш ли да го носиш?

— Разбира се.

Балард метна раницата си през рамо и се наведе към багажника на черокито да вземе кашона от оригиналното разследване на случая Уилсън. Беше с размери 60х60х60 см и не беше тежък. Тя го вдигна, а после го подпря на бронята и се обърна към Бош.

— Говори ли с онзи наркоман?

— Да — отвърна Бош. — Вече е чист, но на практика призна, че той е извършил обира в къщата на майка си. Сега, когато знам, че е бил той, започвам да мисля по друг начин за Макшейн. Той може да е бил в онази къща по всяко време между убийствата и обира.

— Виж какво, Хари, не можеш да правиш така.

— Как?

— Да хукваш по любимия си случай, когато специално ти казах, че имам нужда от теб за случая Уилсън.

— Любим случай ли? Четирима души — цяло семейство — са били убити и заровени в пустинята, и според теб това е „любим случай“?

— Виж сега, случаят е голям; случаят е важен. Но за момента Уилсън трябва да има предимство. Не те спирам да работиш по Галахър, но имам нужда от теб в близко бъдеще за Уилсън. И не искам да се държа като някаква досадница, която те командори. Не можеш ли просто да го направиш за мен?

— Ето ме, тук съм. Готов съм за работа. Това, което направих днес, ще накара Шийла Уолш да си мисли: „Какво прави Бош? Какво си е наумил?“. Ще я оставя да се потревожи малко, докато работя върху Уилсън, а после ще се върна към нея. Подхванал съм дълга игра. Е, какво искаш да направя?

— Дай да вкараме тези неща вътре и после ще поговорим.

— Добре.

— Чудесно.

Балард вдигна кашона си и отстъпи назад, за да може Бош, който крепеше два кашона с една ръка, да затвори с другата багажника.

— Да оставим тези в отдела, а после двамата ще отидем някъде да поговорим — каза Балард. — Искам да чуя мнението ти за едно-две неща.

— Нямаш грижа.

— Трябва да спреш да казваш това. Всички трябва да спрат да го казват.

— Че какво му е лошото?

— Когато разни инфлуенсъри го използват по ТикТок, се изтърква.

— Не знам какво означава и думичка от това, което каза.

— Толкова по-добре. Ще се оправиш ли с тези?

Струваше й се, че Бош се мъчи с тежестта на своите два кашона.

— Няма проблем — настоя той.

— Искаш ли кафе? — попита Балард.

— Четеш ми мислите.

— Добре. Има стая за отдих на втория етаж, за която още никой от нашите не знае. Тя е за треньори от академията, но днес всички те са на Елисейските полета за церемония по завършването. Ще отидем там.

— Нямаш грижа.

16.