Пустинна звезда

— Дайте ми десет минути и после проверете имейла си — каза Бош. — Ще ви пратя снимката и ще оградя с кръгче значката, за да знаете точно какво търсите.

Той описа значката, докато гледаше снимката й.

— Пратете ми я — каза Хуанита. — Ще чакам.

— И още нещо, госпожо Уилсън — каза Бош. — Ако извадим късмет и значката е още там, не искам да я докосвате. Само я намерете, а после ми се обадете, за да ви обясня как да я запазите. Засега искам само да я търсите, но да не я пипате, ясно? Това е важно.

— Добре. Значи ще ми пратите имейл?

— Да, но трябва първо да сканирам снимката, така че може да отнеме няколко минути.

— Добре.

— Благодаря ви.

Бош затвори. Смяташе, че шансът Хуанита Уилсън да намери значката е малък, но усети как духът му се повдига от готовността й да му сътрудничи. Той вярваше, че положителната енергия често се отплаща.

19.

Балард заведе Колин Хатърас в стаята за разпити, за да поговорят насаме за размитата линия между работата й по КГГ и самообявените й емпатични таланти. Макар че за първи път заемаше началнически пост, тя инстинктивно разбираше основния принцип в отношенията шеф-подчинен: хвали пред другите, критикувай насаме. Знаеше, че е нарушила това неписано правило, когато отпрати гневно Хатърас вкъщи пред Бош, но сега бе спокойна и правеше нещата както трябва.

— Тези случаи са прекалено важни — каза тя. — Имаме си работа с жертви и семействата им. Съжалявам, но не мога да рискувам. Ако искаш да останеш в екипа, трябва да забравиш за тези екстрасенско емпатични истории.

— Не разбирам — възрази Хатърас. — Какъв е рискът?

— О, Колин, я стига! Знаеш за какво говоря. Ако подготвим делото чрез КГГ, тогава въпросният следовател — най-вероятно ти — ще трябва да свидетелства пред съдебен състав как е направил връзките и е идентифицирал заподозрения. Ти си цивилна. Никога не си работила в правоохранителните органи и всеки умен адвокат на защитата ще се опита да дискредитира надеждността ти. И ако успее, ще съсипе цялото дело. На това му се вика „да убиеш пратеника“.

— Казваш, че не съм надеждна, защото имам тези предчувствия?

— Казвам, че всеки адвокат ще оспори надеждността ти. И дори предчувствията ти да нямат нищо общо със случая, това е без значение. Адвокатът ще те разкъса с въпросите си. Ето например един: „Отговорете ми, госпожице Хатърас: общувахте ли с жертвата в този случай?“.

Хатърас се забави за момент, за да състави отговор.

— Не, не съм — каза накрая.

— Но наричате себе си екстрасенс, нали? — притисна я Балард.

— Не, никога не съм се наричала така.

— Наистина ли? Но не получавате ли послания от мъртвите?

— Не послания.

— А впечатления?

— Ами…

— Когато държахте нощницата, носена от жертвата в този случай в нощта на убийството й, получихте ли свръхестествени впечатления? Можете ли да ги споделите с журито?

Хатърас присви устни и очите й заблестяха, понеже в тях избиха сълзи. Балард заговори тихо и съчувствено.

— Колин, не искам това да ти се случи. Не искам това да се случи, когато едно семейство е чакало правосъдие с години. Аз защитавам както теб, така и тях. Трябва да държиш тази своя част далеч от работата си тук. Ти си страхотна в КГГ и това е, което искам от теб. Разбираш ли?

— Май да.

— Трябва ми ясно „да“ или „не“, Колин.

— Да. Да.

— Добре. В такъв случай защо не се върнеш към работата си? Аз ще остана тук и ще проведа един телефонен разговор.

— Разбира се.

Хатърас стана и излезе, а Балард погледна списъка, който бе оставила на масата. Задраска реда за разговора с Хатърас и проучи какво е останало. На първо място бе да говори с който там е бил ръководителят на кампанията на Джейк Пърлман през 2005-а. Извади телефона си, за да се обади на Нелсън Хейстингс, но още преди да се свърже, на вратата се почука.

— Отворено е.

Бош влезе, затвори вратата след себе си и попита:

— Какво й направи?

— На коя?

— На Колин. Току-що излезе от стаята като вцепенена. Изглеждаше сякаш аха-аха ще заплаче.

— Казах й, че трябва да спре с екстрасенските си глупости, иначе ще изхвърчи от екипа.

Бош кимна, сякаш за да признае, че това е трябвало да се направи. После каза:

— Сигурно е забавно да си шеф.

— Голям купон е — отвърна Балард. — Какво искаш, Хари?

— Да ида в Чикаго. Хуанита е намерила значката.

— Мамка му, къде?

— Двамата с мъжа й дошли след убийството и опразнили апартамента на Лора. Сложили всичките й лични вещи в кашони и ги пратили в Чикаго. Общо взето, оттогава си е стояла в кашона.

— Тя пипала ли я е?

— Днес не. Казах й да не го прави. И не помни да я е пипала в миналото. Така че значката е там и искам да отида да я взема.

— Защо? Прати някой от Чикагското полицейско управление.