Пустинна звезда

— Защото това ще отнеме цяла вечност — първо да ги накарам да го направят, после да уредя да бъде пратена тук. Знам, че едва ли ще има използваем отпечатък или частица от ДНК, но ако има, по време на процеса ще ти правят проблеми за веригата на притежание. Всяко чикагско ченге, замесено в прибирането и изпращането й, ще трябва да бъде доведено да свидетелства. А ако отида аз, ще призовеш само мен. Това е добра организация на случая. Но всъщност нищо от казаното дотук няма значение, защото Хуанита заяви, че няма да пусне чикагската полиция в къщата си да вземе значката. Тя живее в четиринадесети район. Помниш ли какво стана там?

— Не, какво?

— Точно там Лакуан Макдоналд беше застрелян от полицай преди няколко години. Сещаш ли се? Шестнайсет пъти в гърба. Криеха го, докато не излезе видеозапис и ченгето отиде в затвора.

— Още една гнила ябълка, която създава лош имидж на всички ни.

Бош кимна.

— Проверих полетите. Мога да стигна там тази нощ, на сутринта да отида да видя Хуанита и да се върна утре следобед.

— Няма начин да взема одобрение или пътнически ваучер днес, Хари. Ако подам молбата сега, ще имам късмет да получа отговор до края на седмицата.

— Знам. Отивам за своя сметка. Вече си резервирах място.

— Чакай малко, Хари. Не искам да харчиш собствените си пари за…

— Отивам, взимам значката, ти подаваш молба за възстановяване на разходите. Ако я одобрят, излизам на чисто. Ако ли не, рискът си е мой и съм готов да го поема.

Балард не каза нищо. Размишляваше и стигна до заключението, че планът на Бош е най-добрият.

— Ако ще ходя, трябва да съм летището след час — каза Бош.

— Това не е достатъчно, за да се върнеш вкъщи, да си вземеш резервни дрехи и да стигнеш до летището.

— Имам си готов багаж в колата.

— Хари, ти си на колко, седемдесет? И обикаляш с готов багаж?

— Сложих го в колата тази седмица. За всеки случай. Никога не знаеш къде ще те отведе работата. Е, разбрахме ли се? Ще ми трябват ръкавици, тиксо и пликче за веществени доказателства. Вероятно и комплект за вземане на отпечатъци.

— Я по-кротко. Искам да се уверя, че всичко това е законно.

Балард стана и отиде до вратата, извика Пол Масър и го помоли да дойде в стаята за разпити.

Масър влезе и Балард го покани да седне на свободния стол. После му изложи плана на Бош да пътува до Чикаго и го попита дали той като бивш заместник областен прокурор вижда някакви процедурни или съдебни спънки.

— Чакай да помисля малко — каза Масър. — На пръв поглед ми изглежда… наред. Хари е доброволец в екипа. Има богат опит с криминалните случаи и намирането и събирането на доказателства. Ако защитата се опита да го оспори, мисля, че ще можем да се позовем на опита на Хари, за да отхвърлим всякакви намеци за неуместност или некомпетентност. Сам ли ще отидеш?

Бош и Балард се спогледаха и Балард кимна.

— Да — каза тя. — Сам. Не искам да губя двама за тази работа. Честно казано, това е отчаян ход.

— Е, тогава ще те помоля да документираш взимането на доказателството — каза Масър. — Направи видеозапис и отбележи датата и времето и така нататък.

— Няма проблем — отвърна Бош.

— Добре, в такъв случай мисля, че всичко е наред — заяви Масър.

— Чудесно — каза Балард. — Благодаря ти, Пол.

Масър стана и излезе.

— Имам ръкавици и другите неща в колата си — каза Балард. — Ще изляза с теб.

Телефонът й иззвъня, тя видя на екрана, че е Нелсън Хейстингс, и каза:

— Нека първо да приема този разговор.

— Аз ще съм на бюрото си — каза Бош. — Не забравяй, че трябва скоро да тръгвам.

Балард вдигна, докато той излизаше.

— Нелсън, тъкмо се канех да ти звъня, когато…

— Съветникът идва към вас. Изненадващо посещение.

Хейстингс затвори.

— Мамка му — изпъшка Балард.

Едно от нещата, които бяха помогнали на Джейк Пърлман да бъде избран, а после да запази поста си за втори мандат, бе навикът му да прави така наречените „изненадващи посещения“ на хора и обекти в района си. Това, разбира се, бяха изкуствено създадени възможности за снимки от медиите, които винаги бяха поканени. И Балард знаеше, че подсказката на Хейстингс има за цел да й даде време да се подготви за това всъщност неизненадващо изненадващо посещение.

Излезе от стаята за разпити, за да предупреди екипа какво ги чака.

20.

Поради мащабен строителен проект за изграждането на метро до обръщалото на Международно летище Лос Анджелис два от шестте паркинга бяха затворени и се наложи Бош да излезе от обръщалото, да паркира в един гараж на булевард „Сенчъри“ и да хване автобус обратно до терминала на Американските авиолинии. После трябваше да мине през дълга поредица проверки и докато стигне до изхода си, качването вече бе в напреднала фаза и Бош беше последният пътник, допуснат на борда.

Беше се надявал да му остане малко време, за да проведе няколко телефонни разговора от терминала и да си резервира хотелска стая за през нощта, както и да провери програмата на чикагските джазклубове.