Пустинна звезда

— Не съм го казала, но да, искам да разбера какво има тя и ти да присъстваш. Можем да отидем в стаята за разпити и да й се обадим. А след това можеш да се заемеш с Хуанита. Става ли?

— Става.

Бяха стигнали до 101-ва и се движеха на юг, шпиловете на централната градска част се издигаха в мъглата пред тях. Щяха да минат по три магистрали, за да стигнат до Уестчестър и центъра „Амансън“.

— Е — каза Бош. — Имаше цяла нощ, за да ти отлежи в главата. Какво мислиш за Бийчър?

— Ами, никак не ми харесва, че не можем да потвърдим историята му — отвърна Балард. — Но той не искаше да разкрие господин Хикс, а ние нямаше как да го заставим.

— Какво ти казва усетът?

— Усетът ми казва, че историята е вярна. И трябва да ти кажа, че снощи порових в интернет в опит да проверя връзките и пресечните точки между Хармън Харис и хора от бизнеса от онова ниво, за което говореше Бийчър.

— Да не се каниш да ми кажеш, че Брад Пит е гей?

— Не, каня се да ти кажа, че изгубих два часа, които можех да използвам за сън. Не намерих нищо и никого, за когото бих могла дори да предположа, че е господин Хикс. А какво ти казва твоят усет?

— Ако цитирам Бийчър, мисля, че вървим по грешен път. Трябваше да го направим, от добросъвестност и така нататък, но не мога да си представя Хармън Харис да извърши това и мисля, че Бийчър звучеше правдоподобно.

— Значи край. Продължаваме нататък.

Стигнаха до центъра „Амансън“ в осем и бяха първите от екипа, дошли на работа. След като се отбиха до стаята за отдих, занесоха кафетата си в стаята за разпити и затвориха вратата, за да могат да поговорят с Дарси Трой насаме.

— Мислиш ли, че Колин ще дойде днес? — попита Бош.

— Не ме интересува, стига да не пипа кашоните с веществените доказателства.

Балард набра номера на своя телефон и го включи на високоговорител. Трой вдигна веднага.

— Здрасти, Рене.

— Здрасти, Дарси — каза Балард. — Благодаря ти, че продължаваш да ни помагаш. Тук съм с Хари Бош, един от следователите, които работят с мен по неразкритите случаи.

— Здрасти, Хари — каза Трой.

— Здравей — отвърна Бош. — Радвам се да се запознаем.

— О, ние се познаваме — каза Трой. — Беше преди много години, когато дойдох да работя в ДНК лабораторията.

— О, ами хубаво — промърмори Хари, леко смутен. — Тогава се радвам да подновим познанството си.

— Значи имаш нещо ново за нас? — попита Балард.

— Да — каза Трой. — Бих го нарекла предварителен резултат, защото можем да направим и повече, но знаех, че бързате, затова нека ви кажа какво имаме за момента. Както знаете, те не са направили кой знае какво с този материал при възникването на случая преди колко, седемнайсет години ли бяха? Но в съхраняваната тук проба имаше достатъчно материал, за да можем да извършим допълнителен анализ.

— Извадихме късмет — подхвърли Балард.

— Така е — съгласи се Трой. — Значи, пуснахме основен цитологичен тест на урината и той показва високи нива на албумин и бъбречни епителни клетки. Има ясни признаци за увреждане някъде в бъбреците, пикочния мехур или пикочния канал. В повечето случаи това означава така наречения бъбречно клетъчен карцином. Този човек вероятно е имал тумор в единия или може би двата бъбрека, но разбира се, не можем да сме сигурни, защото не разполагаме със самия него, за да го изследваме.

— Той дали е знаел, че има рак? — попита Балард.

— Рано или късно е щял да разбере — отвърна Трой. — Но от наличните данни не можем да преценим какво е знаел.

— Това заболяване фатално ли е? — попита Балард.

— Ако не се лекува, да — каза Трой. — Но ако се хване рано, може да се лекува. А ако е ограничено само до единия бъбрек, увреденият орган може да се премахне. Все пак имаме по два.

— Ами трансплантация? — попита Бош.

— И това също — отвърна Трой. — Но в случаи на рак обикновено не се прибягва до трансплантация, освен ако не е хванат съвсем рано. Тук трябва да отбележа, че в никакъв случай не съм специалист в тази област. Повечето от това, което ви казвам, го прочетох снощи.

— Много сме ти благодарни, Дарси — каза Балард.

— Ние момичетата трябва да се поддържаме, Рене — отвърна Трой. — Не се засягай, Хари.

— Не се засягам — каза Бош. — Каква може да е причината за този рак?

— Е, сега вече повдигаш много сложен въпрос — отговори Трой. — Пак повтарям, имаме неизвестен обект и не знаем нищо за живота му. Може да е наследствено предразположение или излагане на някакви токсични материали. Знам, че се опитвате да установите самоличността му. Бих казала, че може да е някой, работил в индустрия, където има продължително излагане на канцерогени. Знам, че това не ви е от голяма помощ, но е най-доброто, с което разполагам, като се има предвид какво знаем — а то не е много.

— Е, във всеки случай сега знаем много повече, отколкото преди твоето обаждане — каза Балард. — Спомена, че можеш да направиш още нещо?