Пустинна звезда

Мястото му се намираше по средата на евтиния салон и в багажните отделения над главата му нямаше място за неговия сак. Той го натъпка под предната седалка, така че не остана много място за краката му. В тази теснотия му се наложи да се извърти странично, за да извади телефона от джоба си. Бяха минали близо три години, откакто се бе качвал на самолет, и той осъзна, че изобщо не му е липсвало.

Дъщеря му беше вечерна смяна, затова той смяташе, че трябва да е будна, но още да не е започнала работа. Тъкмо се канеше да й се обади, за да я уведоми за пътуването си, когато получи обаждане от неизвестен номер.

— Бош.

— Оставете сина ми на мира.

Гласът беше женски и Бош веднага позна чий е. Обърна се към прозореца и заговори тихо, за да не го чуят.

— Госпожо Уолш? Той…

— Просто не го замесвайте в това, разбрахте ли? Вие сте го ударили! Ударили сте сина ми!

— Защото си го заслужаваше. Вижте, знам, че той е бил човекът, нахлул в къщата ви. Или сам ви го е казал, или сте разбрали по-късно, но вече сте били извикали полиция. Затова когато са се появили отпечатъците на Макшейн, вие с радост сте приписали обира на него, така че полицията да не търси сина ви.

— Не знаете за какво говорите.

— Мисля, че знам, Шийла. В момента съм малко зает, но ще поговорим много скоро. Искам да чуя истината как отпечатъците на Макшейн са се озовали там.

— Не се приближавайте до мен, нито до сина ми. Имам адвокат и той ще ви съди, докато ви докара до просешка тояга.

— Чуйте ме, Шийла…

Тя затвори.

Бош се замисли дали да не й се обади, но реши да не го прави. Явно разговорът му със сина й я бе уплашил, а той точно това искаше. Щеше да я остави да се поизмъчва малко, а после щеше да цъфне на вратата й, пък майната му на адвоката.

Огледа се. Самолетът още не бе помръднал и на пътеката нямаше стюардеси, които да му кажат да изключи телефона си, така че той бързо се обади на дъщеря си.

— Здрасти, татко.

— Как си, Мадс?

Точно тогава по високоговорителя над главата му загърмя гласът на помощник-капитана, който се обърна към пътниците, за да им съобщи подробности за летателния план и часа на пристигането.

— Извини ме за момент — каза Бош.

Пилотът обяви, че полетът ще продължи четири часа и ще кацнат на летище „О'Хеър“ в Чикаго в осем вечерта централно време, с двата часа изместване.

— Добре — каза Бош. — Извинявай.

— На самолет ли си? — попита дъщеря му.

— Да, отивам в Чикаго. Всеки момент ще излетим.

— Какво има в Чикаго?

— Работя по един случай. Рене Балард ме вербува за новия отдел „Неприключени следствия“.

— Шегуваш се. Защо не ми каза?

— Ами, аз всъщност започнах тази седмица. Исках първо да видя как ще потръгне и после щях да ти кажа.

— Татко, сигурен ли си, че трябва да го правиш? Иска ми се да ми беше казал, преди да се съгласиш.

— Да, сигурен съм. Това е, за което ме бива, Мадс. Знаеш го.

— И тя вече те праща в Чикаго по някакъв случай.

— Става дума за съвсем обикновена задача. Трябва да взема една улика. Ще отсъствам само една нощ, но исках да ти се обадя, да проверя как вървят нещата.

— Рене с теб ли е?

— Не, отивам сам. Само взимам уликата и се връщам. Няма нищо опасно. Дори пистолет не нося.

— И все пак не бива да правиш такива неща сам. Защо просто чикагската полиция не ти я прати?

— Дълго е за обясняване, но наистина не е нищо особено, Мади. Отивам и се връщам. Даже нямаше да остана да нощувам, ако можех да замина по-рано. Така че не се тревожи за мен. Ти как си? Как е в ОСП?

Тя наскоро бе назначена в отдел „Специални проблеми“ в Холивудския полицейски участък. Този отдел прилагаше полицейска стратегия да атакува горещите точки на престъпност, като насища проблемния район с увеличени патрули, а също и с други тактики, насочени към специфичните тенденции в престъпността. Това бе много желано назначение за младите полицаи, защото не се състоеше само от униформени задължения. Включваше също цивилно наблюдение, както и операции с примамка. Бош знаеше, че дъщеря му е особено горда, че е получила назначението по-малко от година след като се дипломира от полицейската академия.

— Всичко е наред — каза Мади. — Цяла седмица работя като примамка на „Мелроуз“. Имат проблем с кражбите на чантички от преминаващи превозни средства. Но засега без резултат.

Бош си представи дъщеря си, вървяща по тротоара на модната търговска зона с чантичка, висяща леко на рамото й от страната на бордюра, докато чака крадците да се приближат, да я грабнат и да отфучат.

— Яко. Само ти ли си, или има и други примамки?

— Само аз и два екипа за следене.

Бош се зарадва да чуе, че тя е единствената примамка. Не искаше следящите екипи да се съсредоточават върху някой друг.

Самолетът потегли рязко и започна да се отдалечава от изхода на летището.

— Май трябва да затварям, тръгнахме.

— Добре, татко. Пази се и ми се обади, като се върнеш.

— Ти също се пази. Прати ми есемес, като хванете лошковците, става ли?

— Добре.

Затвориха.