Пустинна звезда

— Само да задълбая повече в тази работа — допълнителни анализи на пробата, с която разполагаме — каза Трой. — Може би ще успеем да стесним кръга и да определим каква точно е била болестта на човека. Но този път няма да стане бързо. Ще трябва да намеря онкологична лаборатория и да им пратя материала. По-късно ще се обадя тук-там, но най-вероятно ще е в Окръжна болница.

— Ужасно съм ти благодарна, Дарси — повтори Балард.

— Няма защо — каза Трой.

Тримата се сбогуваха и прекъснаха връзката. Балард отпи от кафето си, после попита Бош какво мисли за новата информация.

— Добра е, но е малко закъсняла — каза той. — Дюбоз и партньорът му са пропуснали възможността да съставят списък на хора с бъбречни заболявания по времето на убийството. Не виждам как можем да го направим сега. Така че след като арестуваме виновника, да го използваме, за да го приклещим. Но това вече можем да го направим с ДНК-то.

— Значи няма никакъв начин да го използваме за установяване на самоличността му?

— Това е трудната част, защото не знаем кога е потърсил медицинска помощ и дали изобщо е потърсил. Може би така и не е разбрал, разболял се е и е умрял.

Балард кимна.

— Ами ти? — попита Бош.

— Аз мисля, че трябва да има начин да го използваме в издирването — каза Балард. — На другите може да им хрумне нещо, когато им съобщим.

— Може би Колин ще ти каже дали е жив или мъртъв.

— Хари, стига. Не е смешно. Не знам какво да правя с нея. Мисля, че ще помоля Лилия да се заеме с наследствената част по този случай.

— Но ти каза, че Хатърас е най-добрата в екипа ти.

— Така е, но не мога да допусна да пренебрегва преки заповеди. Екстрасенските глупости мога да ги изтърпя. Но когато й кажа да не пипа веществените доказателства, а тя направи точно това, тогава трябва да взема мерки.

— Да, трябва.

Балард стана, готова за тръгване.

— Добре — каза Бош. — Ще се обадя на Хуанита Уилсън. Имаш ли й координатите?

— Имам номера й — каза Балард. — Ще ти го пратя с есемес.

Излязоха от стаята за разпити и се върнаха в работната зона. Хатърас, Масър, Агзафи и Лафонт бяха по местата си. Бош предположи, че работят повече от уречените дни, защото знаят колко важен е този случай за просъществуването на отдела. Седна на работното си място и се обади в Чикаго веднага щом Балард му прати номера на Хуанита Уилсън. Отсреща вдигнаха веднага.

— Госпожа Уилсън?

— Да.

— Казвам се Хари Бош. Работя в отдел „Неприключени следствия“ на Лосанджелиското полицейско управление. Вчера сте разговаряли с моята колежка Рене Балард.

— Да. Арестувахте ли някого?

— Не още, госпожо Уилсън, но работим много усърдно по случая. Чудех се дали мога да ви задам още няколко въпроса.

— Да, разбира се. Толкова съм благодарна, че все още се води разследване. Мислех, че сте се отказали.

— Не, госпожо, не се отказваме. Знам, че сигурно ви е много трудно да мислите за онези ужасни времена, но помните ли след смъртта на дъщеря ви какво е станало с всичките й вещи, които бяха тук, в Лос Анджелис?

Настъпи дълга тишина, преди Хуанита Уилсън да отговори.

— Чакайте да помисля — каза тя. — Ние със съпруга ми отидохме до Лос Анджелис, за да я приберем у дома. И докато бяхме там, ни позволиха да влезем в апартамента й, след като полицията бе свършила своята работа. Събрахме всичките й вещи в кашони и ги пратихме тук. А част от мебелите изнесохме пред сградата, като на малка гаражна разпродажба, и ги продадохме.

Бош се опита да овладее нетърпението си. Но първият отговор на Хуанита му даваше надежди.

— Колко кашона пратихте в Чикаго? Помните ли?

— О, бяха доста. Затова ги пратихме. Не можехме да вземем толкова много багаж в самолета.

— И какво стана с кашоните, след като пристигнаха в Чикаго?

— Знаете ли, дълго време нямах сили да ги отворя и да прегледам вещите й. Затова стояха в дрешника в спалнята й. После започнах от време на време да хвърлям по някой поглед, нали разбирате, просто за да я почувствам.

— Кашоните още ли са у вас?

— Разбира се, не бих могла да ги изхвърля. Тези неща бяха на дъщеря ми.

— Разбирам ви. Госпожо Уилсън, полицейският фотограф е направил, както ги наричаме, „снимки на обстановката“ в апартамента на дъщеря ви. Това са снимки, които не са на самото местопрестъпление, а на останалата част от апартамента. Като например какво е имало в хладилника на Лора и в чекмеджетата на бюрото й, такива работи. И имаме една снимка, на която се вижда значка от политическа кампания на един човек, който е кандидатствал за тукашния градски съвет по онова време. Смятаме, че това може да е важно за случая.

— Как така да е важно?

— Ами, не мога да ви кажа нищо повече в момента, но се чудя дали бихте се съгласили да прегледате кашоните, които имате, и да видите дали можете да я намерите. Вероятността сигурно не е голяма, но ако успеете, това би ни помогнало. Ако ми дадете имейл адрес, мога да ви пратя снимката, която е била направена навремето. Мислите ли, че ще можете да свършите това?

— Да, мога.

— Кога?

— Веднага щом затворя телефона. Щом мислите, че това ще помогне на разследването, ще го направя веднага.

Тя даде на Бош имейл адреса си и той го записа.