Пустинна звезда

— Да, точно това казах на Нелсън — потвърди Пърлман. — Не помня името и не помня да е имало афроамериканка сред доброволците по онова време. Сега имам голяма подкрепа сред чернокожото население, но онази първа кампания беше, ами, не много добре обмислена и проведена.

Балард отвори делото за убийството на Лора Уилсън, където бе сложила една от портретните снимки на актрисата с резюмето й, отпечатано на гърба. Подаде снимката на Пърлман и каза:

— Това е Лора Уилсън.

Пърлман взе снимката и докато я разглеждаше, Балард се взря в него в търсене на реакция. Не забеляза разпознаване в очите му. После той поклати бавно глава.

— Толкова е тъжно — каза. — Била е красива, но не, не я помня.

— Кой ръководеше кампанията ви тогава? — попита Балард.

Хейстингс пристъпи по-близо, наведе се и каза тихо:

— Очаквах от вас отчет. А не въпроси и отговори. Съветникът трябва да се върне в кметството до час.

— Извинете ме — каза Балард. — Това беше последният ми въпрос. После мога да ви осведомя за напредъка.

— Хайде просто да минаваме към отчета — настоя Хейстингс.

— Няма нищо, Нелсън — намеси се Пърлман. — Не бих казал, че онова беше кой знае каква кампания, но доколкото я имаше, бе ръководена от нашия приятел Санди Крамър.

— Крамър вече не работи ли за вас? — попита Балард.

— Не, напусна политиката много отдавна — каза Пърлман. — Последно чух, че продавал смокинги в Сенчъри Сити.

— Имате ли още някакъв негов номер? — попита Балард.

— Сигурен съм, че можем да изровим някой за вас — каза Пърлман. — Ще накарам Нелсън да погледне в старата картотека. А сега, колко близо сте до разкриването на този случай и доставяне на някакво правосъдие за сестра ми и семейството ми?

Балард не му каза всичко за напредъка им, но му даде достатъчно детайли, за да разбере, че случаят е набрал скорост, което е най-важното.

— Работим в няколко направления и се надявам, че скоро ще имаме заподозрян — завърши тя.

Още щом го каза, осъзна, че току-що е дала политическо обещание и ако не успее да го изпълни, вероятно ще има последствия.

— Радвам се да го чуя — отвърна Пърлман. — Чакам с нетърпение това телефонно обаждане. Чакам го от много години.

Хейстингс се приближи отново и сложи ръка на рамото на Пърлман — безмълвно напомняне, че гонят график. Съветникът го пренебрегна и зададе друг въпрос:

— Кажете ми за значката от кампанията. Това обикновено съвпадение ли е? Защото е малко странно, нали разбирате?

— Ами, засега не можем да го изключим — каза Балард. — Намерихме самата значка и ще видим какво ще ни разкрие тя. Точно с това се занимава в момента отсъстващият ми детектив.

— Фантастично — възкликна Пърлман. — Съобщете ми какво е станало. Междувременно, имате ли всичко необходимо? Какво мога да направя за вас?

— Благодаря ви, господин съветник — каза Балард. — Единственото, което открих, че ни липсва, откакто започнахме работа, е сигурно хранилище. Носим тук веществени доказателства от стари случаи и няма къде да ги държим. Използваме за някои от тях втората стая за разпити, а и разбира се, това е полицейско учреждение, така че вещите би трябвало да са в доста голяма безопасност, но повечето отдели си имат място, където да пазят нещата под ключ, за по-сигурно.

Преди Пърлман да успее да отговори, Хейстингс се намеси, този път по-настоятелно:

— Джейк, наистина трябва да тръгваме.

Пърлман стана и Балард направи същото.

— Имате предвид нещо като сейф ли? — попита Пърлман.

— Да, сейф за доказателства би било добре — отвърна Балард.

Пърлман се обърна към Хейстингс.

— Нели, запомни това. Трябва да пратим тук един сейф.

— Ще запомня — обеща Хейстингс.

Пърлман се обърна пак към Балард и протегна ръка. Видеооператорът фокусира камерата върху ръцете им, докато се сбогуваха.

— Благодаря ви за това, което правите, детектив — каза Пърлман. — То означава много за мен, но което е по-важно, означава много за този град и неговите жители. Ние никога няма да забравим за нашите жертви.

— Да, сър — отвърна покорно Балард.

Изпрати групата навън, а после се върна на работното си място, като очакваше другите да се струпат около нея и да започнат да я разпитват за височайшата визита. Но само Колин Хатърас подаде глава над преградата и попита:

— Е, как мина?

— Струва ми се, добре — каза Балард. — Трябва само да разкрием случая на сестра му и всичко ще е цветя и рози.

— Ще го разкрием.

— Нещо по КГГ?

— Досега съм намерила едно съвпадение през GEDmatch. Далечен братовчед на нашия неизвестен заподозрян. Днес ще се свържа с него, но се надявам да открием нещо по-добро. Някой по-близък.

— Добре. Дръж ме в течение.

Хатърас се скри отново от поглед и Балард се залови за работа. Тъй като не вярваше, че Хейстингс или някой друг от екипа на Пърлман ще се разшета да й намери номера за връзка със Санди Крамър, започна да го търси сама. Предположи, че Санди е прякор или умалително от някакво име, например Александър. Както и очакваше, регистърът на МПС не й помогна. Имаше прекалено много хора на име Александър Крамър, за да може да избере уверено победител. Имаше също няколко на име Санди или други варианти като Сандор и Сандийп.