Пустинна звезда

— Говорили сте с него за момичето със значката в чекмеджето?

— Жената, да. Лора Уилсън.

— Добре де, жената. И какво каза Крамър?

— Ами, като го попитах за Лора и му показах снимката, той каза, че я помни.

— Само това ли?

— Не. Каза, че мисли, че може да е била доброволка, и че трябва да питам Джейк, защото той също я е познавал.

Хейстингс моментално избута чашката си настрани, сякаш бе свършил. И поклати глава.

— Няма начин. Щях да знам. Нямам представа какъв е сега Крамър, но навремето беше пияница. Ето защо в крайна сметка трябваше да се махне, когато Джейк се захвана сериозно с политиката.

— Как можете да сте сигурен? — попита Балард. — Тогава вас ви е нямало.

— Бях и ви казвам, че нямаше никаква Лора Уилсън.

— Казахте ми, че изборите през 2005-а са били преди да започнете да работите при Пърлман.

— Не, казах, или поне имах предвид, че са били преди да стана шеф на екипа. Иначе бях с Джейк тогава. Бях негов шофьор. Току-що бях излязъл от болницата за ветерани и трябваше да започна живота си отначало, и той каза, че имал нужда от шофьор. Повярвайте ми, ако Лора Уилсън беше част от кампанията, щях да знам, защото първо, беше малка операция, и второ, тя е била чернокожа.

Балард направи пауза. Не си спомняше точните думи от телефонния им разговор по-рано през седмицата, когато Хейстингс използва фразата „преди моето време“. Но той току-що се беше поправил и думите му съответстваха на казаното от Крамър. Това я накара да се отклони временно от сценария.

— Когато говорих със съветника за Лора, той каза, че не я познавал — каза Балард. — Но някак си знаеше, че е чернокожа, преди още да му покажа снимката й.

— Това е защото аз му казах — отвърна Хейстингс.

— Добре, а вие откъде знаехте? Аз така и не успях да ви пратя снимката.

— Знам, че не сте. Но направих онова, което би направил всеки добър началник на екип. Не отивам на никакви срещи с шефа си, без да съм се подготвил. Вие не ми пратихте снимката, затова влязох в интернет и гугълнах „Лора Уилсън убийство Лос Анджелис“. И какво излезе? Нейна снимка, публикувана в „Таймс“. Горкото момиче най-после се прочуло като жертва на убийство. Имаше цяла статия по темата.

Балард бе виждала вестникарската изрезка, включително и снимката, в делото на Лора Уилсън. Хейстингс отново бе обяснил едно от несъответствията, събудили нейните подозрения. Тя имаше чувството, че разговорът не върви на добре и Хейстингс прави единственото, което тя не искаше — започваше да подозира нещо. Балард още веднъж се опита да го накара да премине в отбрана.

— Когато ви попитах дали Пърлман е имал ръководител на кампанията при първото си кандидатиране за поста, вие казахте, че ще ми дадете име и координати за връзка — рече тя. — Но още тогава сте знаели, че е бил Крамър, и не ми го казахте. Защо?

— Току-що ви обясних защо — отвърна Хейстингс. — Крамър е задник. Пияница. И се тревожех, че ще иска да си отмъсти заради начина, по който го разкарахме. Изглежда, тревогите ми са били основателни. Той ви е надрънкал разни глупости и ви е пратил в напълно погрешна посока.

— Вече ви казах, ние вървим с разследването накъдето ни отведе. Ако Крамър лъже, аз ще се оправя с него.

— За какво всъщност става дума, Балард? Да не се опитвате да заформите някаква игричка срещу Джейк? Да не се опитвате да го заплашвате? Вие ли го правите или управлението?

— Мога да ви уверя, че не е никаква игричка. Нито заплаха. Извършвам пълно разследване. Не оставям нито един камък необърнат. Защо мислите, че поисках да се видим далеч от моя и вашия екип? Мислех, че ще оцените…

— Тогава какво иска Санди Крамър?

Преди Балард да успее да отговори, до масата се приближи мъж. Носеше престилка и ръкавици и държеше кошче за боклук. Имаше маска върху устата и носа си, както все още правеха и други служители на пазара.

— Свършихте ли, господине?

И посочи чашката на Хейстингс. Балард вдигна очи и видя, че човекът зад маската е Бош. Хейстингс почти не го погледна.

— Вземете я — каза той. — Тръгвам си.

Второто изречение бе насочено към Балард. Бош взе чашката от кафе с ръкавицата си и се отдалечи от масата. Хейстингс впери суров поглед в Балард.

— Знаете ли какво? — каза той. — Дори не ме интересува какво иска Санди Крамър. Майната му, майната ви и на вас, Балард, ако си мислите, че можете да направите нещо срещу Джейк или мен. Опитът ви е жалък и аз се махам оттук.

Стана и си тръгна.

— Съвсем погрешно ме разбрахте — извика след него Балард.

Той не спря.

30.

Бош грабна ключа от задната гума на дифендъра на Балард, отключи колата и сложи пакета с уликата на пода пред задната седалка. Заключи отново колата и върна ключа на мястото му. Тъкмо се насочваше обратно към пазара, когато му се обади Балард.

— Той си тръгна — каза тя. — Къде си?

— До колата ти — отвърна Бош. — Сложих чашката на пода пред задната седалка.

— Аз се отклоних от сценария и той полудя. Тръгна през пазара. Можеш ли да го прихванеш?

— Изчакай така.