Пустинна звезда

— Всъщност в известен смисъл ни помага. Определено можем да извлечем някаква полезна информация от наличните данни. Тези четирима ДНК роднини се намират в сравнително тесен географски район. Не са плъзнали из страната през десетилетията, както става обикновено. Това ми показва, че вероятно търсим член на семейството, който се е преместил на Западния бряг поне преди едно-две поколения. Тъй като имаме две престъпления, разделени от единайсет години, това ме навежда на заключението, че човекът не е турист, а по-вероятно местен жител с корени от Средния запад.

— Добре. И как жената, която ти е отговорила, ще се опита да разбере повече, щом не е оттук?

— Ако погледнеш дървото, ето тази тук ми отговори. Шанън Лафлин. Можеш да видиш, че има една жива баба по майчина линия. Идит Макграт. Вероятно ще отиде при нея и ще я пита дали знае някой от нейния род — брат, братовчед или някакъв друг — да се е преместил на запад.

Балард усети как телефонът в джоба й завибрира и каза:

— Изчакай секунда.

Извади телефона и погледна съобщението. Беше от Бош.

Тук съм. Току-що ми се обадиха от Сейнт Луис.

Трябва да поговорим.

Балард бързо написа отговор.

Качи се в стаята за отдих на горния етаж.

Ще се видим там.

Прибра телефона и насочи отново вниманието си към Хатърас.

— Значи ще говориш пак с Шанън Лафлин за баба й?

— Да.

Балард посочи екрана.

— А междувременно единственото, което знаем със сигурност, е, че нашият заподозрян има корени в Средния запад.

— Точно така — отвърна Хатърас. — И ще продължа да работя върху това.

— Как се представяш пред тези хора?

— Казвам, че съм генеалог, който проучва неразкрити случаи за полицейското управление. Както знаеш, напоследък сред хората има неприязън към полицията, затова се опитвам да стъпвам бавно и внимателно с надеждата да спечеля доверието им. Мисля, че е по-добре, отколкото направо да им кажа, че съм от Лосанджелиското полицейско управление.

— Мисля, че става. Но не забравяй, че ти не си наистина от полицията. Ти си цивилен доброволец.

— Наясно съм.

— Добре, Колин, справяш се чудесно. Продължавай и ми съобщи, когато направиш следващата връзка.

Тъй като срещата с Хейстингс щеше да се състои в центъра, Балард не виждаше нужда да разкарва Хатърас от сградата. Можеше да работи тук цял ден, ако иска.

— Добре — каза Хатърас. — И, хм, Рене?

— Какво?

— Има ли нещо, което ние останалите трябва да знаем? Чувствам се малко като в гимназията, като гледам как двамата с Хари сте се сдушили и си шепнете през цялото време. И онази кавга, дето уж я имахте вчера. Заприлича ми на сценка, която сте устроили заради нас.

— Не, Колин, няма нищо, което някой друг трябва да знае. Просто някои моменти от случая са деликатни… от политическа гледна точка. Освен това ние с Хари Бош работим заедно по случаи от няколко години, така че се разбираме от половин дума и между нас вече има изградено доверие. Доволна ли си?

— Ъъъ, да, разбира се. Просто бях любопитна. Не исках да…

— Е, добре, тогава просто си върши работата и ми дай някакви резултати. И благодаря за отчета. Сега ще излизам.

— Мислех, че смяташ да напишеш някои доклади.

— Размислих. Ще го направя вкъщи. Ти също би трябвало да си вървиш. Уикенд е, Колин.

Балард стана и се върна на работното си място, прибра лаптопа в раницата си, после тръгна към изхода. Не погледна повече към Хатърас, но имаше чувството, че тя я наблюдава през цялото време.

28.

Когато Балард влезе в стаята за отдих на втория етаж, Бош седеше на масата и си гледаше телефона. Той заговори пръв.

— Пусна ли стръвта на Хейстингс? Ще дойде ли?

— Не, ще се видим в центъра в два и петнайсет. В Гранд Сентръл Маркет. Какво получи от военния архив?

— Току-що ти пратих два файла на имейла. Отвори онзи, озаглавен „Сейнт Луис“.

Балард седна и отвори лаптопа си. Докато въвеждаше паролата и влизаше в пощата си, Бош й каза какво му е пратила Хеник. Опитваше се да удържи енергията, която напираше в него.

— Новата жена във военния архив в Сейнт Луис се обадила на стария ми познат, с когото работех по-рано. Той гарантирал за мен, казал, че съм точен пич. Така че получих цялото военно досие на Хейстингс без редакции.

Балард седеше на масата срещу него и гледаше екрана на лаптопа си.

— Добре, какво търся?

— Първо имаш назначенията му, а после на четвърта страница имаш доклад за участията му в бойни действия — каза Бош. — Загубил е част от стъпалото си в Афганистан. Това му е донесло статут на ветеран инвалид. Уволнен с почести през 2004-та.

— Значи е бил тук за Уилсън.

— Точно така.

— Липсва му половината стъпало…

— Сигурно има протеза. Доколкото видях снощи и днес, не куца.

Балард бе присвила очи и се взираше в екрана.

— Имаш нужда от очила, Рене — подхвърли Бош.

— Не, нямам — отвърна тя. — Как го е загубил, мина ли?

— В доклада не пише. Когато бях във Виетнам, някои момчета се прострелваха, за да се махнат оттам.

— В стъпалото?

— В повечето случаи.

— Сигурно много им се е искало да се махнат. Това ли мислиш, че е направил Хейстингс?