Пустинна звезда

— Нямам представа. Просто говорех за Виетнам.

— Дори така да е, какво общо има това със Сара Пърлман и Лора Уилсън?

— Нищо. Сега отвори втория файл.

Докато Балард го правеше, Бош й каза как го е получил.

— Помниш ли, че ти казах, че ми пратиха военното досие без редакции? В първия файл бяха номерът на социалната осигуровка и военният номер на Хейстингс. Използвах ги, за да получа достъп до медицинското му досие на ветеран, и точно това имаш тук.

— Божичко, Хари, не би трябвало да имаме това. Би трябвало първо да вземем заповед за обиск.

— Никой никога няма да разбере, че сме го взели, и въпросът няма да бъде повдигнат в съда. Превърти го, докато стигнеш до 2008-а.

— Мамка му, не мога да повярвам, че правим това.

Това бе последното възражение на Балард, преди да последва указанията му. Бош стана и заобиколи масата, за да може да вижда екрана на лаптопа.

— Добре, 2008-а — каза Балард. — Тук пише, че е дошъл в болницата за ветерани в Уестуд за анализ на урината. Не мога да разчета тези резултати.

— Те нямат значение — каза Бош. — От 2008-а насам той е ходил ежегодно за анализ на урината.

— Бъбречно заболяване ли има?

— Ей това има.

Бош се приведе над рамото й и посочи една дума в терапевтичните бележки от посещението на Хейстингс през 2008-а.

— Нефректомия — каза тя. — Какво е това?

— Трябваше да го потърся — отвърна Бош. — Означава хирургична процедура за премахване на бъбрек.

Балард извърна лице от екрана, за да го погледне. После каза:

— Хари. Той е.

29.

Балард стоеше на тротоара на 1-ва улица близо до ъгъла на сградата на Гранд Сентръл Маркет. Намираше се в сляпо петно, където Хейстингс не би могъл да я види. Беше 2:25 и тя чакаше сигнала за действие от Бош. Едно по-ранно съобщение от него докладваше, че е на място и държи под око Хейстингс, който си е поръчал и получил кафе и си гледа телефона, докато я чака.

Най-важното беше да се уверят, че Хейстингс няма да си тръгне с кафето. Чашата им трябваше, за да вземат ДНК-то му.

Балард крачеше на малка площ до стената на подземния гараж на мола и превърташе историята в главата си. Новината, че на Хейстингс са му извадили бъбрек през 2008-а, даде нов тласък на разследването, което водеха двамата с Бош. Залозите бяха нараснали експоненциално през последните няколко часа и тя вече бе сигурна, че много скоро ще седи и ще пие кафе със сериен убиец. Трябваше да внимава да не породи никакви подозрения у Хейстингс, които да го накарат да избяга или да предприеме други действия след разговора им.

В 2:31 пристигна сигналът от Бош.

Той преполови чашата си. Можеш да тръгваш.

Тя прибра телефона си и веднага сви зад ъгъла, за да излезе на Хил Стрийт. Отвореният вход към огромното струпване на сергии за храна и напитки, месарници и плод-зеленчуци беше отляво. От другата страна на улицата се намираше долната площадка на „Ангелски полет“, въжения трамвай с дължина една пресечка, който возеше пътници нагоре и надолу по стръмната „Бънкър Хил“. Балард видя Хейстингс да седи на малка маса от неръждаема стомана с гръб към нея.

Потупа го по рамото и каза:

— Извинявайте, че закъснях. Има много движение от летището. Искате ли да ви долея кафето?

Трябваше да зададе въпроса, макар че се надяваше на отказ.

— Изобщо не трябва да пия кафе толкова късно през деня — отвърна Хейстингс. — Ще ме държи буден цяла нощ.

— Добре, ей сега се връщам — каза Балард.

Нямаше опашка за следобедно кафе. Балард бързо си поръча чаша обикновено черно на тезгяха. Докато чакаше, се огледа небрежно и видя Бош на една маса до неоновата фреска на източната стена на пазара. Намираше се в сляпо петно на Хейстингс, макар че засега нищо не подсказваше, че Хейстингс го знае кой е.

С кафе в ръка Балард седна на масата при Хейстингс.

Забеляза, че хартиената му чашка е почти празна. Барманът беше написал „Нелсън“ отстрани на нея, което щеше да улесни разпознаването й, ако той я хвърли в боклука. Но също като нейната, чашката имаше набръчкана хартиена обвивка. Макар че това щеше да попречи на взимането на отпечатъци, Балард се надяваше, че все пак ще могат да вземат ДНК-то на Хейстингс от слюнката и епителните клетки.

— Благодаря ви, че се съгласихте да се видим с толкова кратко предизвестие — каза тя.

— Няма проблем — отвърна Хейстингс. — Е, какво е толкова важно, че можете да ми го кажете само лице в лице?

Балард кимна и сръбна от горещото си кафе, за да спечели малко време, докато си преговаряше наум сценария, който бяха съставили с Бош.

— Както казах, въпросът е деликатен — почна тя. — Отлично разбирам, че отдел „Неприключени следствия“ съществува само благодарение на съветник Пърлман и че всеки намек за скандал може да навреди както на него, така и на отдела.

— Какъв намек за скандал, детектив? — настоя Хейстингс.

— Говорих със Санди Крамър. И макар че е пределно ясно, че вие двамата не се обичате много, Крамър все още е лоялен към Джейк Пърлман.

— Много точно казано, не се обичаме много. Защо сте говорили с този задник?

— Това е разследване на убийство. Отиваме, накъдето ни отведе.