Пустинна звезда

— Тогава моля ви, направете го — каза Хейстингс. — Ние силно желаем да участвате и съм сигурен, че вие също бихте искали да покажете уважението си към човека, който поведе борбата за възстановяването на отдела след толкова години.

— Ще говоря с капитана си и ще ви се обадя — каза Балард.

Усети, че срещата е свършила, и стана. Пърлман сякаш излезе от някакъв шемет и също се надигна. Едва тогава Балард видя сълзите по лицето му. Докато тя кръстосваше шпаги с Хейстингс и Форд, Пърлман явно бе мислил за загубената си сестра и че трябва да приеме, че един човек от неговия живот — приятел — я е убил.

— Благодаря ви, детектив — каза той. — Когато настоявах отделът да бъде възстановен, това бе, защото не исках случаят на сестра ми да бъде забравен. Знанието, че сме разкрили случая, потвърждава всичко, което казвах за важността на отдела. Това е, което ще заявя на моята пресконференция. Не знам как да ви благодаря и това също непременно ще го кажа. Надявам се да бъдете с нас.

Той протегна ръка и Балард я стисна.

— Благодаря ви, сър.

Докато вървеше по Спринг Стрийт от кметството към Дирекция на полицията, Балард прехвърли наум отговорите, които бе дала по време на напрегнатата среща, и реши, че се е справила добре. Не смяташе да иска разрешение да стои до съветник Пърлман на пресконференцията — дори той да пееше хвалебствени химни за нея и отдела. Това би означавало да смеси политиката с полицейската работа, което си бе рецепта за катастрофа.

Така че щеше да пропусне.

Когато стигна до Дирекция на полицията, видя няколко телевизионни екипа да се готвят за предаване пред една катедра с прикрепено на нея голямо златно копие на значката на Лосанджелиската полиция. На значката бе изобразено кметството, легендарната сграда, от която Балард току-що бе излязла — „Верния старец“, както я наричаха работещите в административния център на града. Когато началникът застанеше зад катедрата за пресконференцията, двайсет и седем етажната кула щеше да се отразява зад него в стъклената фасада на полицейското здание. Това щеше да е напомняне, че политиката и полицейската работа никога не могат да бъдат напълно разделени.

Балард влезе в сградата, като показа значката си, и се качи с асансьора на десетия етаж, където бе назначено събрание преди пресконференцията в офиса на „Връзки с медиите“ малко по-нататък по коридора след ОПН — Офиса на полицейския началник.

Главният говорител на управлението бе цивилен, бивш репортер за новините на Пети канал, казваше се Рамон Ривера. Той въведе Балард в кабинета си и тя с изненада видя, че началникът на полицията също е там. Двамата преглеждаха изявлението, което шефът щеше да прочете на пресконференцията. Копия от него щяха да бъдат раздадени на репортерите.

Балард седна и Ривера й даде едно копие да го прочете. Изявлението включваше подробностите по случая, които Балард бе дала на Ривера при по-раншен телефонен разговор. Ставаше дума за стриктно излагане на факти. Това щеше да е лесната част от пресконференцията. Трудната щеше да е да предвидят какви въпроси ще бъдат зададени и да решат как да им отговорят.

Преди година началникът на полицията бе подтикнал Балард да се върне в управлението, след като тя разочарована бе подала оставка. Именно неговото обещание да й даде назначение по неин избор бе довело до това, че й възложиха да ръководи възстановения отдел „Неприключени следствия“. Сега той започна да й задава въпросите, с които очакваше, че събралите се медии ще го атакуват, когато свърши да чете изявлението.

— Защо Бош е следял Ролс сам?

— Всъщност следенето му не влизаше в плана — каза Балард. — Но той нямаше избор. Видял е колата на Ролс пред магазина му. Държеше я под око, докато аз отидох при съдия, за да ми подпише заповед за обиск. Ролс обаче потеглил, преди аз да стигна дотам, така че Бош е нямало какво друго да направи, освен да опита следене с една кола. Не е ясно дали Ролс е знаел, че има опашка, от самото начало, или е забелязал колата на Бош по пътя.

— Значи вие сте наели Бош в отдел „Неприключени следствия“?

— Да. Той е най-опитният детектив в екипа.

— Знаехте ли за проблемите му, когато е бил в полицията?

— Проблеми ли, сър?

— Бил е замесен в няколко престрелки. Не напуснал управлението с добри чувства. Някой би могъл да каже, че се е махнал, преди да го уволнят.

— За някои от тези неща знаех, да. Но исках да събера най-добрия възможен екип от доброволци и той беше начело на списъка ми. Разкрихме случая главно благодарение на неговите действия.

— Как ще се чувствате, ако решим да го извадим от екипа?

— Не разбирам. Именно неговата работа ни отведе до Ролс, а сега искате да го изритате?

— Не казвам такова нещо. Поне не още. Но ще възникне проблем с отношението към екипа ви, когато се разбере, че един от хората ви е бил убиец. Сигурен съм, ще се съгласите, че това не изглежда добре, детектив Балард. И се чудя дали да не започнем на чисто.

— Искате да кажете да си прочистим редовете?

— Поради липса на по-добър термин.