Пустинна звезда

След пресконференцията телевизията включи пряк репортаж от мястото на престрелката с Ролс. Една репортерка представи записани интервюта с жители на обикновено тихия квартал. Това си беше обикновен пълнеж, но в обобщението си репортерката спомена, че съветник Пърлман е назначил пресконференция в пет часа, за да коментира случая и собствената си връзка с него.

В пет Бош превключи от KCAL, където новините бяха свършили, на началото на новинарския час по KNBC. Говорителят моментално пусна на живо изявлението на съветник Пърлман от гранитните стълби пред кметството, застанал зад катедра, украсена с градския печат.

В краткото си обръщение Пърлман похвали работата на отдел „Неприключени следствия“, отбелязвайки, че неговият офис е изиграл ключова роля за възстановяването му. Каза също, че разкриването на Ролс като убиец на сестра му и Лора Уилсън не слага край на мъката на семейството му, но той се надява, че след като най-после знаят истината, това ще им помогне да превържат раните от миналото.

Пърлман също така пропусна множество важни факти, а именно че той и началникът на екипа му са вкарали Ролс в същия този отдел, който го бе разобличил като убиец. Също така не спомена, че Ролс вероятно е избрал Лора Уилсън за жертва, докато е обикалял по вратите, търсейки подкрепа за първата кандидатура на Пърлман за поста през 2005 г.

Съветникът завърши краткото си изявление с думите, че няма да отговаря на въпроси, и с молба да уважават личния живот на него и семейството му. Бош цинично сметна тази последна част за начин да избегне запитвания, които биха могли да му нанесат политически ущърб.

Изключи телевизора и се замисли как истината винаги бива манипулирана от властимащите. Смущаваше го да знае неща, които не би трябвало да се пазят в тайна.

Замисли се за ужасения израз, който бе видял на лицето на Балард, и се зачуди дали не е била принудена по някакъв начин да стои до началника и да бъде част от манипулацията. Искаше му се поне да му се беше обадила, за да го предупреди.

В този момент осъзна, че Балард може и да го е направила, но той няма как да знае, защото телефонът му или бе прибран от полицията, или още се намираше някъде в черокито, след като бе избит от ръката му, когато Ролс блъсна и завъртя колата му. Предполагаше, че черокито е на полицейския паркинг за задържани коли.

Стана и отиде в кухнята. Използва домашния си телефон, за да набере номера на джиесема си и да провери за съобщения. Имаше две. Първото бе предизвестие от Балард, което бе дошло в два следобед и му даваше часа на двете пресконференции. Второто бе оставено само преди десет минути от Хуанита Уилсън от Чикаго. Тя го молеше да й се обади. Бош грабна химикалка и лепящо листче от едно кухненско чекмедже и записа номера й.

Домашният му телефон бе безжичен. Той го изнесе на задната тераса на къщата, за да се обади оттам.

— Госпожо Уилсън?

— Детектив Бош, извинявам се, че ви безпокоя. Благодаря ви, че толкова бързо ми върнахте обаждането.

— Не ме безпокоите. Детектив Балард обади ли ви се?

— Да. Каза ми какво е станало — че човекът, убил моята Лора, е мъртъв.

— Да, самоуби се, докато затягахме обръча. Съжалявам. Исках… ние искахме да го хванем жив, за да може да бъде наказан.

— Не съжалявайте. Аз мисля, че е наказан. Той сега е в ада.

— Да, госпожо.

— Наричайте ме Хуанита.

— Добре, Хуанита.

— Обадих ви се, защото искам да ви благодаря за всичко, което сте направили. Детектив Балард ми разказа. Надявам се, че сте добре и ще оздравеете бързо.

— Добре съм, Хуанита.

— И искам да ви благодаря за отговорите. Казах ви, че се държа само заради тях.

— Разбирам.

— Благодарение на вас и на детектив Балард вече мога да си отида… и да се събера с Лора и съпруга ми.

Бош не бе сигурен какво да каже. Знаеше, че почти всеки вярва в нещо, таейки надежда, че в края има нещо повече от пустота.

— Разбирам — повтори той.

Погледна през прохода Кауенга към странично виждащите се оттук букви на Холивуд. Усещаше колко незадоволителен е отговорът му.

— Сега ще ви оставя — каза Хуанита. — Благодаря ви още веднъж, детектив Бош.

— Хари.

— Благодаря ви, Хари. Довиждане.

— Довиждане, Хуанита.

Бош стискаше телефона в ръката си и си мислеше как Хуанита с години е чакала отговори, а накрая дори не е получила цялата истина. В душата му започна да се надига силен гняв.

Той изкуцука обратно в къщата и използва лаптопа си, за да намери един телефонен номер. Набра го и попита по име за репортерката, чийто глас бе чул на пресконференцията на Лосанджелиското полицейско управление. Докато чакаше да го пренасочат, се върна на терасата. Взираше се през прохода, когато в ухото му се разнесе глас със слаб карибски акцент.

— Кейша Ръсел, с какво мога да ви помогна?

— На живо по телевизията ме нарече „кибритлия“.

— Хари Бош. Много време мина.

Той си спомни как тя изричаше името му. Звучеше, сякаш отхапва от хрупкава ябълка.

— Мислех, че си в окръг Колумбия и отразяваш политиката.