Пустинна звезда

— Писна ми от тамошните зими. Освен това миналата година едва не ме убиха в Капитолия. Реших, че ми е време да се върна към първата си любов, да отразявам престъпления.

— Мислех, че да отразяваш политика и да отразяваш престъпления е едно и също.

— Много смешно. Интересно, че ми се обади. Аз исках да ти звънна, но не намерих никой, който да е склонен да ми даде номера ти. Обаждаш се само за да се оплачеш или искаш да ми кажеш нещо?

Бош се замисли за последен път дали да не си затрае, но образите, които пазеше в себе си от случая — Сара Пърлман, Лора Уилсън и дори Хуанита Уилсън — бързо изтласкаха тази мисъл.

— Използват те — каза той. — Беше доста по-умна, когато патрулираше за последен път.

— Нима? — попита Ръсел. — Кой ме използва?

— Източникът, който ти е казал, че аз съм стрелецът. Казал ти е за мен, но не и остатъка от историята. Повече го интересува да се отърве от мен, отколкото цялата истина да излезе наяве.

— Този разговор официален ли е?

— Не още.

— Тогава трябва да затварям. Гоня срок. Ако искаш да се видим, след като си предам материалите, определено съм навита. Много време мина. Можем да пийнем нещо и да ми обясниш кой какъв е в зоологическата градина.

Това беше стар израз от Лосанджелиското полицейско управление — предупреждение, еднакво полезно, когато се отзоваваш на радиоповикване с код 3 — разрешено използване на лампи и сирени — и когато задълбаваш в недрата на служебната политика. Точка първа бе преценяване на ситуацията: да определиш кой какъв е в зоологическата градина.

— Може би след като нещата поутихнат — каза Бош. — Ако още съм тук.

— Аз не бих заложила на противното — отвърна Ръсел. — Ти може да си кибритлия, може да не си, но определено умееш да оцеляваш. Има ли нещо, което смяташ, че наистина трябва да знам, преди да пусна този материал?

— За момента знаеш само половината от историята.

— Тогава кажи ми онази половина, която не знам.

— Това не е моя работа.

— Ами ако се откажа от онова с „кибритлията“ и се придържам към станалото в неделя? Ако ти направя тази услуга, какво ще направиш ти за мен?

— Впрочем, това откъде се взе?

— „Кибритлията“ ли? Трябваше да поровя дълбоко. Цитат от жалба на Хъни Чандлър, пусната през деветдесетте. Помниш ли я? Истинският цитат е „Бош е кибритлия, който първо стреля, а после задава въпроси“. Освен това те нарича каубой в действие. Това страшно ми харесва и определено смятам да го използвам в репортажа си.

На Бош му проблесна спомен за адвокатката по човешки права, преди да бъде убита от някой, който се опитваше да го впечатли. Хъни Чандлър бе яростен враг на Бош и той не се съмняваше, че би го нарекла „кибритлия“ в един от документите си или дори открито в съда, но накрая бе започнал да я уважава.

Той сведе поглед към магистралата по дъното на прохода. Тя бе задръстена в часа пик.

— Да — каза той. — Помня Чандлър. Също както помня, че ти си репортерка, която винаги е искала да докопа новината първа, но и да я разбере правилно.

— Това е удар под кръста, Хари. Винаги обвинявай вестоносеца. Но аз те моля да ми помогнеш да я разбера правилно. Ако ти не искаш, то кой е виновен?

Бош се поколеба само за миг, преди да заговори.

— Имаше лисица в курника, Кейша.

Последва дълга тишина, преди Ръсел да отговори.

— Какво означава това?

— Не си го чула от мен — каза Бош. — Търси потвърждение другаде. Ролс беше лисицата.

— Говориш ми с гатанки. За какъв курник приказваме?

— Ролс беше доброволец в отдела. Работеше по случаите на Пърлман и Уилсън. Заедно с нас.

— Отдел „Неприключени следствия“… ти ебаваш ли се с мен?

— Де да беше така.

— И те се опитват да го потулят, за да си спестят конфузното положение.

— Искаше да знаеш кой какъв е в зоологическата градина.

— Чакай да видя дали съм разбрала правилно. Рене Балард е вкарала сериен убиец в собствения си екип.

— Не. Решението не е нейно. Изборът не е неин.

— Чий тогава?

— Може би трябва да се обадиш на Нелсън Хейстингс в офиса на съветника и да зададеш този въпрос на него.

Чу приглушения смях на Ръсел, макар да бе очевидно, че тя е затулила телефона с длан. После пак зазвуча ясно.

— Това просто е прекалено добро, мамка му!

— Само помни, търси си потвърждението сама — предупреди я Бош. — Мен не ме намесвай.

— Не се тревожи, Хари. Ще го направя. Вярваш ли ми? По-рано ми вярваше.

— Това беше много отдавна. Ще разбера дали мога да ти вярвам, като прочета вестника утре.

— Ще го има онлайн в десет.

— Не съм абониран.

— Тогава изчакай до утре. Но хайде скоро да се срещнем за онова питие.

— Ако направиш това както трябва, аз черпя.

— Дадено. Трябва да затварям. Срокът изтича след час, а благодарение на теб имам още сума ти работа за вършене.

— Успешен лов.

Бош затвори и погледна пак надолу към прохода. Там нищо не помръдваше. Артериите на града бяха запушени.

41.

Балард искаше да е първата, пристигнала на работа, но когато влезе в залата на архива, чу ритмичните механични звуци на разпечатване на множество страници в копирната стая. Надникна вътре и видя Бош да нанизва документи на трите скоби на една папка, докато в същото време се разпечатваха още.