Пустинна звезда

— Ребрата и коляното ми са добре — каза той. — Но ще ни трябва столче за стъпване или стълба… независимо кой от двама ни ще влезе.

— Иди при портиера да провериш какво може да ни даде — каза Балард. — Аз ще пратя този имейл и ще се видим при колата ми.

— Отивам.

43.

Претърсваха вече четвъртия от петте контейнера в уличката зад „Магазини и офиси Монтана“. Бяха започнали от западния край и вървяха на изток. В първите три не намериха нищо свързано с Ролс или със случая. Балард, с тъмносин комбинезон и гумени ботуши, стоеше до кръста в един зелен контейнер, разположен зад магазин за дамско облекло. Това означаваше, че отпадъците са предимно безвредни и сухи. Първият контейнер, който претърсиха, бе пълен с утайка от кафе и други боклуци от закусвалнята в западния край на площада.

При претърсването на всеки контейнер се налагаше да извадят отпадъците от последните три дни, защото търсеха нещо, което Ролс може да е изхвърлил в неделя.

— Тук няма нищо — каза Балард.

Използваше дългата дръжка на една метла, за да разравя най-долния слой боклуци в контейнера. Бош я бе взел от портиера заедно с една стълба.

— Добре, излизай тогава — каза той.

Протегна й ръка. Тя свали едната си работна ръкавица, хвана се за него, повдигна се да седне на стоманения ръб, после преметна крака върху стълбата. Бош й помогна да слезе.

— Какви неща правя за теб, Хари — промърмори тя.

— Виж, не съм те молил да идваш — каза Бош. — Ако ще се почувстваш по-добре, аз ще проверя последния.

— Не, ще се оплескаш целият. Заяждам се, защото не сме намерили нищичко, а в този комбинезон е истинска фурна.

След като тя слезе от стълбата, Бош се зае да хвърля в контейнера извадените оттам торби с боклук и други отпадъци.

Балард отиде до последния контейнер, понесла стълбата. Сложи си отново ръкавицата, после отметна тежкия пластмасов капак и почна да вади горните торби и кутии. В източния край на сградата имаше голям магазин за домашно обзавеждане. В него се продаваха по-малки предмети на бита като лампи, сувенири и свещи. Боклукът тук приличаше на онзи в последния контейнер по това, че не беше мокър, не смърдеше особено зле и се вадеше лесно. Повечето бе събран в кашони, натъпкани с парчета стиропор и мехурчест найлон. Имаше също парчета от дървени сандъци.

Бош дойде при нея и двамата бързо изпразниха горната половина на контейнера — хвърляха всичко извадено на асфалта.

— Не мога да повярвам, че все още никой не е излязъл от тези магазини да ни попита какви ги вършим — каза Балард.

— Може би моят приятел, ядосаният собственик от Седемнайсета улица, ще довтаса — каза Бош.

— Кой?

— Някакъв човек, който живее в квартала оттатък. Бях спрял на алеята му в неделя, докато чаках Ролс да се размърда. Той излезе и започна да се прави на госпожа Кравиц.

— Госпожа Кравиц?

— Съседката клюкарка от онзи стар сериал от шейсетте, „Омагьосване“. Не си ли гледала повторенията като дете?

— Предполагам, че е било преди моето време.

— Леле, колко съм стар.

След като извадиха първия слой боклуци, Балард се качи по стълбата, опря се с ръкавиците си на ръба на контейнера и майсторски преметна крака през него, за да скочи вътре.

— Задобряваш — каза Бош. — Олимпиадата в града ще е след няколко години. Ти си Симон Байлс2 от отдел „Убийства“.

— Много си смешен, Хари — отвърна Балард. — Това е още едно полезно умение, което се надявам да не ми потрябва никога повече.

Почна да подава кашони през ръба на Бош, който им намираше място на земята.

Накрая Балард успя да стъпи на дъното на контейнера и имаше по-добра опора, за да вдигне по-тежките отпадъци. Съсредоточи се върху един отворен сандък в ъгъла. Вътре имаше скулптура на жена с дете, с двусантиметрова пукнатина, минаваща през гипса. Тя се опита да го повдигне, но осъзна, че е прекалено тежък, за да го подаде през ръба на Бош. Вместо това го надигна леко и го премести от лявата си страна. Когато се обърна пак към ъгъла, видя смачкана картонена кутия, която бе лежала под сандъка със скулптурата.

— Хари — каза тя. — Я погледни.

Чу как краката му затропаха по стълбата и той се надвеси през ръба.

— Внимавай с коляното — предупреди го тя.

После посочи смачканата кутия в ъгъла.

— Със същите размери е като онази в багажника на беемвето.

Свали си ръкавиците и ги пъхна под мишница. Дръпна ципа на един джоб на комбинезона си, извади телефона и направи три снимки от различни ъгли, като се наклони първо на едната страна, а после на другата. Като свърши с това, превключи на видеокамера и подаде телефона на Бош.

— Ще я отворя. Ти снимай.

— Ясно — отвърна Бош.

Балард си сложи отново ръкавиците и приклекна до смачканата кутия, а Бош натисна бутона за запис.

Като се изключеха размерите й — 40х40х15 — напечатани отстрани, това бе картонена кутия без надписи и изглеждаше същата като онази, взета от беемвето на Ролс, която Балард бе донесла в архива тази сутрин. Не беше запечатана, но капакът й бе смачкан и това накара Балард да го разкъса, за да я отвори. Вътре, най-отгоре, имаше сгъната дреха. Балард се наклони назад, за да може Бош да я улови добре на видеото.