Пустинна звезда

— Добър въпрос — каза Балард. — Детективи от „Грабежи и убийства“ прекараха почти целия понеделник в претърсване на дома му, офиса му и един нает от него склад. Не откриха никакви улики. Повечето от вас вероятно знаят, че той беше женен и имаше малка дъщеря, и изглежда, не е смесвал тази част от живота си с другата. Няма нужда да споменавам, че те още са в пълен шок от станалото. Изглежда, Ролс е пазил сувенирите в офиса си в Санта Моника и затова е отишъл там в неделя — за да ги вземе и да замине. В колата му имаше куфар с багаж. Канел се е да духне.

— Някаква представа накъде? — попита Агзафи.

— За момента не — призна Балард. — Нито в телефона му, нито в джобовете му, нито в колата му имаше нещо, което да подсказва накъде е смятал да замине. Паспортът бе в джоба му, така че може би за Мексико или Канада. Смятаме, че просто е искал да се махне оттук, след като е осъзнал, че сме го надушили.

Изгледа всички в очакване на още въпроси, после каза:

— Ако това е всичко, да се залавяме за работа. Големият проблем е, че Ролс беше един от нас, което не ни представя в особено добра светлина. Така че да видим дали не можем да подобрим нещата, като разкрием още случаи. Да покажем колко сме ценни.

Седна отново, а другите станаха, за да отидат в стаята за разпити. Всички освен Бош. Той ги изчака да влязат в стаята да разгледат сувенирите, а после заговори на Балард иззад преградата:

— Кейша Ръсел беше тази, която ме нарече „кибритлия“ на пресконференцията. Затова й се обадих. Не знаех, че се е върнала в града и работи отново за полицейската хроника, и изведнъж я чувам как ме нарича „кибритлия“, само за да ядоса началника. А после… оставих да ми се изплъзне. Казах, че сме имали лисица в курника, защото от пресконференцията разбрах какво смятат да правят. Просто щяха да заметат тази гадост под килима както винаги и… Не го дообмислих, Рене. Трябваше да се сетя, че ти ще си изпатиш, така че сгафих. Съжалявам.

Балард кимна. Не защото Бош бе потвърдил онова, което вече знаеше, а защото бе решил да е откровен и да си признае. Доверието, което бе смятала за разрушено, беше възстановено.

— Няма нищо, Хари — каза тя. — Просто иди там и намери нещо, което да ни помогне да закрием някой случай.

— Дадено, шефе — отвърна той.

Тя се усмихна.

42.

Бош стана и погледна Балард над преградата. Тя работеше на компютъра си и пръстите й летяха с невероятна скорост по клавиатурата, но той не можеше да види екрана, за да разбере какво прави. Тя заговори, без да откъсва очи от работата си, каквато и да беше:

— Намери ли там вътре нещо, за което да се заловиш?

— Не, не още — каза Бош. — Другите са още там. Аз ще проверя по-късно, да видя какво е останало. Мислех си първо да отскоча с колата до Санта Моника.

— Току-що те чух да питаш по телефона за някакъв график за извозване. За това ли става дума?

— Да. Човърка ме нещо за онова, което Ролс правеше в неделя.

Сега вече Балард вдигна поглед от екрана към него.

— Какво?

— Добре де, само ме изслушай — каза Бош. — В неделя, когато минах покрай пресечката и видях колата му зад магазина, багажникът бе отворен, а той не се виждаше никъде.

— Да, бил е в офиса да си прибере сувенирите.

— Да, това мислим, че е правил. А ти каза, че след престрелката кутията със сувенирите е била открита в багажника на колата му и там е имало и куфар.

— Да, на задната седалка.

— Добре, тогава защо е отворил багажника, преди да влезе в магазина?

Балард сви рамене.

— Защото е щял да донесе кутията.

— Ти би ли отворила багажника, преди да влезеш в сградата? — попита Бош. — Или щеше да изчакаш, докато излезеш с кутията? Искам да кажа, тя не е толкова голяма, че да трябва да я носи с две ръце.

— Не знам, Хари. Мисля, че задълбаваш прекалено много.

— Може би. Но когато те видях с кутията днес, изведнъж ми просветна. Тази кутия лесно би се побрала на задната седалка заедно с куфара или на предната седалка до него. Защо ще я слага в багажника?

— Има ли значение? Това е едно от онези неща, които никога няма да разберем със сигурност. Известно неизвестно. Във всеки случай ги има.

— Да, но ами ако багажникът е бил отворен, защото е вадил някакви неща от него? Ами ако се е отървавал от нещо? Улики, други сувенири. Взел ги е всичките от вкъщи или от склада, или откъдето там ги е държал, сложил ги е в багажника, после е отишъл до магазина, където задната уличка е пълна с контейнери за смет, наредени покрай стената. Може би не съм го видял в уличката, защото гледката ми е била препречена от контейнерите.

— Графикът за извозване. Тези контейнери били ли са изпразвани тази седмица?

— Ще ги изпразнят утре.

— Значи отиваш да ровиш в боклука?

— Ако не отида, ще ме човърка.

— Чакай да довърша този имейл и ще дойда с теб. Не мисля, че трябва да се пъхаш по контейнери с тези твои ребра и коляно. Освен това имам в колата комбинезони за местопрестъпления.

Бош знаеше за какви комбинезони говори. Повечето детективи държаха в багажника си работни ботуши и комбинезони, които да използват при оглед на мръсни местопрестъпления.