Пустинна звезда

— Хари, какво правиш тук?

Той се вгледа задълго в нея, преди да отговори.

— Ами, аз работя тук. Освен ако не са ме уволнили, без да ми кажат.

— Не, имам предвид, мислех, че ще си вземеш малко почивка. Да оздравееш.

— Два дни стигат. Добре съм. Всичко е наред.

— Когато те видях за последно, коляното ти изглеждаше малко нестабилно.

— Купих си пристягаща наколенка. Върши доста добра работа. Но трябва да видиш какви белези оставя на крака ми.

Балард влезе в стаята и погледна папката. Бош явно съставяше дело за убийство.

— Какво е това? — попита тя.

— Копирам документите, които нямам, по случая на семейство Галахър — каза той. — Ще се върна към него.

— Мислех, че сме се разбрали за копирането на документи, и все пак ето те тук.

Бош не каза нищо, докато връщаше купчина документи в една от оригиналните папки. Балард остави кутията, която носеше, на един плот до папката, която пълнеше Бош.

— Хари. Какво става?

— Виж, доста време не съм бил в управлението, но все още знам как да разчитам чаените листенца. Те смятат да ти кажат да се отървеш от мен. И аз нямам нищо против. Не искам да ти причинявам повече проблеми, отколкото вече съм ти създал. Само че когато си тръгна, кой ще работи върху това?

И посочи седемте папки на делото върху плота.

— Затова реших да го взема с мен. И да продължа да работя. Ще ти се обадя, когато намеря Макшейн.

— Хари, няма да те баламосвам, че всичко е тип-топ — каза Балард. — Но аз им заявих, че ако ти се махнеш, махам се и аз. Казах го лично на шефа.

Бош кимна.

— Благодарен съм ти за това. Наистина. Но не биваше да го правиш. То няма да им попречи да направят каквото искат.

— Ще видим — отвърна Балард.

— Да, ще видим, и то вероятно съвсем скоро.

— Написаното в „Таймс“ тази сутрин не ни помага с нищо. Чете ли го?

— Не чета „Таймс“.

— Те знаят много неща, които не бяха казани на пресконференцията на шефа.

— Това им е работата.

— Тази Кейша Ръсел, репортерката… познаваш ли я?

— Хм, да, но последното, което чух за нея, беше, че заминала за бюрото във Вашингтон. Това беше, де да знам, доста отдавна. Преди години. Изненадвам се, че е още жива.

— Е, жива е и сега е в Ел Ей, и е изтипосала цялата история. Че Ролс е бил в отдела и че там са го вкарали от офиса на съветника. Ето защо подраних — защото Нелсън Хейстингс ми се обади в шест сутринта.

— Бас държа, че е бил бесен. Това кутията от колата на Ролс ли е?

— Беше бесен и още е. И не сменяй темата. Който и да е дал на Ръсел тази история, ме вкара в голяма беля.

Копирната машина приключи работата си и в стаята стана тихо.

— Съжалявам да го чуя — каза Бош. — В репортажа не беше ли назовано някое име?

— „Източници съобщиха“, само това пише — каза Балард. — И Нелсън смята, че аз съм един от тези източници. В края на краищата тя ми звъня. Всъщност три пъти. Но аз изобщо не съм говорила с нея, дори не й върнах обажданията да я питам откъде ми е взела номера и да кажа, че не коментирам. Няма нищо по-гадно от това да те обвиняват за нещо, което не си направил.

— Познато ми е. Съжалявам. Но може би е хубаво, че всичко излезе наяве и хората знаят. Не мислиш ли?

— Не и ако закрият пак отдела. Когато Пърлман дава нещо, може също така да си го вземе. И защо не? Случаят на сестра му е разкрит. Той вече получи каквото искаше.

— Наистина ли мислиш, че ще закрият отдела заради Ролс?

— И двамата сме виждали да се вземат далеч по-лоши решения. Ето защо можеш да забравиш за Галахър засега.

— Какво искаш да кажеш?

Балард взе отново кутията и се обърна към вратата.

— Ролс все още е приоритет номер едно — каза тя. — Ако го свържем с други случаи и започнем да ги разчистваме, може би няма да ни ударят балтията. А ако се опитат, може би някой ще го подшушне на Кейша Ръсел. Тогава те ще изглеждат лошите и ще бъдат принудени да отстъпят.

Балард излезе от стаята. Не се и съмняваше, че именно той стои зад репортажа в „Таймс“. Когато не бе познала името на репортерката, което Хейстингс й крещеше по телефона в шест сутринта, провери в уебсайта на „Таймс“ предишните репортажи на Ръсел и видя, че през деветдесетте тя е водила полицейската хроника. Няколко от статиите й бяха за случаи, водени от детектив Хари Бош. Балард бе ядосана на Бош. Не толкова заради онова, което бе направил — трябваше да признае, че изкарването на цялата история наяве бе първото нещо, което управлението трябваше да стори. Просто й се искаше да бе дошъл преди това при нея и да го планират заедно. Искаше й се също той да си беше признал за своята роля в тази работа. Това показваше, че й няма чак такова доверие, както си бе мислила.