Пустинна звезда

— Има — отвърна Балард. — Не ти го казах, но от „Грабежи и убийства“ разпитаха човека, който работеше в магазина в неделя. Той им казал, че Ролс влязъл през задната врата, поздравил го и отишъл право при сейфа в задната стая, където се държат резервните пари в брой за всички магазини. Служителят видял как Ролс ги взема всичките. От намереното в джобовете му знаем, че са били деветстотин долара.

— Парите му за измъкване.

— Да. Но той залъгал служителя си с историята, че имал нужда от парите, за да капарира някаква кола, която щял да купува. И така, Ролс взел каквото имало в сейфа и излязъл през задната врата.

— Така се връзва. Той отива там да вземе парите и изхвърля кутиите със сувенири. Спира, отваря багажника, само че първо влиза в магазина да вземе парите. Точно тогава минавам аз и виждам багажника отворен, но нито следа от Ролс. После обикалям квартала и спирам на онази алея. Ролс излиза от магазина и отнася първата кутия до последния контейнер, за да е по-далеч от магазина просто за всеки случай. Но след като я изхвърля, чува как онзи тип ми крещи. Поглежда, вижда ме и драсва към колата си.

— Прави обратен завой в уличката, за да не го видиш как тръгва, и излиза от другия край. Връзва се, но никога няма да сме напълно сигурни. Дали е щял да изхвърли втората кутия в друг контейнер? Защо не е занесъл и двете кутии до контейнера едновременно? Можем да си блъскаме главите над това до безкрай.

— Едно от известните неизвестни — подхвърли Бош.

— Именно.

— И сега какво?

Балард посочи кутията върху предния капак на колата й.

— Искам да занеса това в „Амансън“ и да се заема с гривната. А чука ще го предам в лабораторията.

— Веднъж имах случай с чук. Беше оръжието на убийството и го извадихме от река Ел Ей на място, където течението беше доста силно. Беше стоял там трийсет и шест часа и изглеждаше съвсем чист. Но въпреки това намериха кръв в дървото на мястото, където се съединява със стоманената глава. Кръвта на жертвата. Решихме случая.

— Значи може би ще извадим късмет с този и ще го свържем с някоя жертва. Да вървим.

Тя вдигна кутията и тръгна към багажника.

— Като се върнем в „Амансън“, аз ще хващам пътя — каза Бош.

Балард отвори багажника и сложи кутията вътре. Затвори го, после отиде до вратата на шофьора. Погледна към Бош над покрива на колата.

— Къде ще ходиш?

— Шийла Уолш зрее вече достатъчно дълго — каза Бош. — Време е да отида да я видя.

— Ами Ролс?

— Мисля, че за Ролс си се подсигурила. Всички други работят върху него.

— Сам ли ще отидеш да видиш Уолш?

— Да, както и предния път. Така е по-добре.

— Ами ако синът й е там?

— Няма проблем. Той се страхува от мен.

— Вероятно има основателна причина.

44.

Бош си бе наел кола във вторник; взе я от „Мидуей“, след като се срещна за обяд с дъщеря си в един вегетариански ресторант на „Сънсет“. По-рано се бе поинтересувал за собствената си кола на полицейския паркинг, но му казаха, че детективите от отдел „Вътрешни разследвания“ още не са я освободили. Услужливият пазач на паркинга му каза също, че колата не е в движение, защото рамата била огъната при катастрофата преди престрелката с Ролс. Въпреки приказките му пред Балард, че старото чероки е непобедимо, Бош знаеше, че най-вероятно го е карал за последен път.

Спря наетата кола пред дома на Шийла Уолш. Ако тя си отваряше очите за него, нямаше да познае колата. Поседя минута, докато си събираше мислите и решаваше как ще го изиграе. Беше минала близо седмица, откакто Уолш му се бе обадила и ядосано му бе заявила да стои далеч от нея и от сина й. Бош трябваше да й внуши, че няма да се махне, докато тя не се пречупи и не разкрие каквато там тайна знаеше за Финбар Макшейн.

Слезе от колата и мина по каменната пътечка до входната врата.

Почука силно, по онзи начин, който се надяваше да стресне всеки вътре. Нищо не се случи. Той бръкна в джоба на сакото си и извади захванатите с кламер документи, за да са му подръка.

Вдигна юмрук да заудря отново по вратата и чу гласа на Шийла Уолш от другата страна.

— Вървете си. Няма да ви пусна вътре.

— Госпожо Уолш… Шийла, отворете. Имам заповед за обиск.

— Не ме интересува. Вървете другаде с проклетата си заповед за обиск.

— Нещата не стават така. Ако не отворите вратата, ще я разбия.

— Да бе, да, старец като вас. Опитайте само. Сложила съм резето.

— Разбивал съм врати четирийсет години, Шийла. Не е важна силата. А къде ще приложиш натиска. Това е едно от първите неща, на които те учат. Ако удариш на правилното място, самата ключалка чупи касата. После ще ви струва триста-четиристотин долара да я поправите — и ще трябва да измислите начин да затваряте къщата си, докато намерите някой да свърши работата. Никой никога не мисли за това. Тази част не я дават по телевизионните сериали.

Последва дълго мълчание.

Бош отстъпи назад, както би направил, ако се канеше да изрита вратата. На нея имаше шпионка и той предполагаше, че госпожа Уолш го наблюдава.

— Отдръпнете се — каза той. — Не искам да ви нараня.

В момента, в който щеше да вдигне крак и да се наклони назад за ритника, отново се чу гласът на Уолш.