Пустинна звезда

— Прилича ми на нощница — каза тя. — Хайде да извадим кутията, преди да започнем да ровим в нея. Можеш да спреш записа.

Бош го направи и върна телефона на Балард. После тя стана с кутията в ръце, подаде му я през ръба и каза:

— Само да проверя, че тук няма още нещо.

Бош отнесе кутията до колата на Балард и я остави върху предния капак.

Балард прекара следващите пет минути в разместване на отпадъците в контейнера, за да е сигурна, че Ролс не е изхвърлил още нещо. След като се преметна през ръба и слезе по стълбата, помогна на Бош да нахвърля извадените боклуци обратно.

Свали си работните ръкавици и ги пъхна в задните джобове на комбинезона. После извади латексови ръкавици от един преден джоб и си ги надяна, докато вървеше към колата. Когато бе подала кутията на Бош, бе усетила, че под нагънатите отгоре дрехи има нещо тежко.

Бош я последва до колата.

— Тук ли искаш да я разгледаме или да изчакаме?

— Искам да хвърля едно око — каза тя. — Да видим какво имаме.

Даде пак телефона си на Бош, за да записва по-нататъшния оглед на съдържанието на кутията. Извади дрехата и се увери, че е бяла бархетна нощница с дълъг ръкав и бродерия по яката и маншетите. Нямаше етикет от вътрешната страна, нито някакви други отличителни белези. Изглеждаше чиста. По нея нямаше кръв, нито други петна.

Балард се премести така, че да гледа към кутията отгоре.

— Хари, снимай това.

Бош пристъпи до Балард и фокусира камерата върху кутията. На дъното имаше розови пантофки, които приличаха на пухкави зайчета с нослета на върха на палеца. Под тях Балард виждаше част от дървена дръжка. Тя вдигна нощницата с една ръка, а с другата бръкна и извади пантофките-зайчета. На дъното на кутията имаше чук от неръждаема стомана с полирана дървена дръжка.

И двамата се взираха в него за един дълъг момент, без да говорят.

— Оръжие на убийство? — попита Бош.

— Същото си мислех и аз — каза Балард. — Може би. Сега трябва само да намерим случая.

Не докосна чука, защото знаеше, че по дръжката може да има отпечатъци, а по стоманената глава и „козия крак“ — ДНК. Внимателно остави пантофките на първоначалното им място, а после хвана с две ръце нощницата за раменете и я сгъна по дължина. Докато го правеше, десният ръкав се люшна към нея и тя усети удара на нещо по-тежко от бродиран маншет.

Плъзна ръка надолу по ръкава и я сви около някакъв предмет, заседнал в маншета. Бръкна с пръсти и извади гривна: дебела преплетена метална лента с една висулка на нея — художническа палитра с шест малки цветни точици по края и буквите ДО, гравирани в центъра.

— Персонална гривна — каза Балард. — Вероятно е принадлежала на някой неин приятел и е била прекалено голяма за китката й. Сигурно се е изхлузила, когато си е свалила нощницата.

— Или когато някой друг й я е свалил — отбеляза Бош.

— Точно така. Как мислиш, дали това Д-О е някакво съкращение?

— Това ли е гравирано? Прекалено е дребно, за да го видя хубаво.

— Да, Д-О. Чудя се какво ли означава.

— Ще разбереш, когато я свържеш с някой случай.

Балард кимна и погледна по уличката към задната врата на магазина НДО.

— Значи той паркира там, носи една кутия дотук, до най-далечния контейнер, и я изхвърля — каза след малко. — После обаче оставя втората кутия с другите си сувенири в беемвето и потегля. Това смислено ли ти се вижда?

— Не — отвърна Бош. — Но разсъждавах по въпроса.

— И?

— Ела тук.

Бош тръгна от колата към края на уличката на няколко метра оттам. Балард прибра нощницата в кутията и сложи гривната върху нея. После настигна Бош. Като стигнаха до ъгъла, той посочи диагонално през 17-а улица към една къща от 50-те години, която бе първата жилищна сграда след търговския район на „Монтана“.

— Ей там е алеята, където влязох на заден, след като видях колата на Ролс в уличката. Колата му беше обърната на изток, затова помислих, че като тръгне, ще излезе оттук и аз ще го видя и ще го последвам.

— Там ли ти се нахвърли госпожа Кравиц?

— Да. Гледах насам, към пресечката, когато онзи се приближи до мен, удари с юмрук по покрива на колата и започна да ми търси сметка. Това ме разсея и откъснах очи от уличката, за да се оправя с него. Той бе доста гръмогласен, защото се смяташе за господар на положението и не ме искаше там. Затова си мислех… може би Ролс е занесъл едната кутия до контейнера, а после е чул разправията на улицата.

— Той поглежда, вижда, че си ти, и решава, че трябва да се разкара.

— Точно така. Затова се втурва към колата си, обръща я в пресечката и потегля. Но другата кутия е още в багажника му. Аз излизам от алеята, минавам покрай уличката и го виждам как се измъква от другия й край.

Върнаха се до колата на Бош в мълчание. Балард предположи, че и двамата обмислят съставената току-що теория, търсейки в нея логически дупки.

— Струва ми се, че нещо не е наред — каза накрая Бош. — Нещо липсва. Защо той ще използва контейнерите зад магазина си? Това не е умно. Трябва да има друга причина да дойде тук.