Пустинна звезда

— Той каза нещо, което може да ви помогне — обади се Шийла.

Очите на Бош се вдигнаха към нейните.

— Само че искам гаранции, че нищо от това няма да се обърне срещу мен или сина ми — каза тя. — И Джонатан никога не бива да разбере какво съм направила.

Тя пак плачеше и този път не се опитваше да го прикрие с ръце. Бош кимна.

— Траекторията на моралната вселена клони към справедливост, Шийла. Какво ви каза Макшейн, което би могло да ми помогне?

Тя кимна и избърса сълзите по бузите си.

— Погледна брошурите ми ей там на стената и каза: „Има само едно място на света, където можеш да видиш едновременно залез и зора“.

Бош вдигна поглед към стената, но не можа да направи връзката.

— Не схващам. Какво означава това?

— Има кораб, наречен „Зора“ — отвърна тя. — Работи за „Норвежки линии“. Акостира в Тампа, Флорида, и всяка седмица пътува надолу до Кий Уест, спира там за един ден, а после заминава за Бахамите, преди да обърне и да се върне. Това е популярен маршрут. Продала съм много екскурзии на този кораб и съм прибрала много комисиони. Разбрах точно какво има предвид той, когато го каза, защото бях чувала тази фраза и преди. Това е част от рекламата им. На Кий Уест има страхотни залези. Особено от палубата на „Зора“.

Бош погледна брошурите, налепени на стената, и видя „Норвежка зора“.

Шийла посегна към купчините сгънати брошури на масата, взе една и я подаде на Бош.

— Ето. Вземете я.

— Благодаря — отвърна Бош.

Погледна брошурата и я разтвори. На нея се виждаха щастливи хора, които лудуваха по бански в басейна на кораба или крачеха по палубата в пъстри туристически дрехи. Имаше даже снимка на хора, наредени покрай парапета и наблюдаващи залеза. „Кий Уест“, помисли си Бош. Сега знаеше къде ще търси Финбар Макшейн.

45.

Балард раздалечи рафтовете точно колкото да се промуши между тях и да отиде до случаите от 2002 г. Плъзна пръст по номерата на делата по гръбчетата на папките, после извади онази, която търсеше.

Когато се върна на работното си място, Колин Хатърас стоеше там и я чакаше.

— Какво има, Колин?

— Нищо особено. Чудех се дали имаш нужда от помощ в работата.

И посочи към кутията на бюрото на Балард. Беше онази, извадена от контейнера в уличката зад магазина на Тед Ролс в Санта Моника.

— Мисля, че ще се оправя — каза Балард. — Все още няма истинско КГГ разследване по това.

— Мога да се обадя на този-онзи, ако искаш — предложи Хатърас.

— Няма на кого да се обаждаш засега. Това е седмият от седем възможни случая. Първите шест не съвпадаха — поне по мое мнение.

— Какво точно търсиш?

— Случай, в който да има липсваща бяла нощница, пантофки-зайчета и гривна. Също така вероятно причината за смъртта ще е удар с тъп предмет.

Балард седна и отвори делото, което бе взела току-що. Прелисти го до първоначалния доклад за произшествието.

— Искаш ли аз да го прегледам? — попита Хатърас. — Нямам кой знае какво за правене. КГГ разследването за Ролс пресъхна. Сега само чакам отговори. Мога да се върна към предишните си дела, но ми е кофти да зарязвам Ролс, след като има толкова нерешени въпроси.

— Ами сувенирите? Не работиш ли върху тях?

— Работих, но ударих на камък. Не намерих никаква връзка с неразкрити случаи.

Балард знаеше, че ако не даде на Хатърас да прави нещо, вероятно ще й виси на главата цял ден.

— Знаеш ли какво? — каза тя. — Докато преглеждам този последен случай, защо не вземеш това и не видиш какво можеш да откриеш?

Докато говореше, бръкна в кутията и извади гривната, намерена в маншета на нощницата. Беше я сложила в найлоново пликче за веществени доказателства. Подаде я на Хатърас.

— Добре — каза тя. — Какво те интересува?

— Каквото и да е — отвърна Балард. — Кой е направил гривната? Откъде е била купена? На висулката има инициали. Или поне мисля, че са инициали. Много бих искала да знам кой ги е гравирал и чии са. Вече пуснах търсене в дигитализираните доклади и не намерих съвпадения. Така че единственото, което ни остава, е да се опитаме да разберем откъде идва. Знам, че шансът е малък, но опитай, става ли?

— Дадено.

— Благодаря.

Хатърас се изниза като куче, докопало кокал, макар Балард да смяташе, че това ще е загубена мисия. Но си струваше — от една страна, за да са сигурни, че са опитали всичко, а от друга, за да попречи на Хатърас да я прекъсва постоянно.

Прочете първоначалното резюме на случая от 2002-ра, който току-що бе взела от архива. Името на жертвата бе Белинда Кинг. Само на двайсет, когато я бяха убили. Голото й тяло било намерено на пода на банята в апартамента й в района на Оукуд във Венис. Била студентка по творческо писане в близкия колеж „Санта Моника“. Балард си спомни, че Ролс бе посещавал колежа „Санта Моника“ вероятно само няколко години преди Белинда Кинг. Но можеше да е и обикновено съвпадение.