Сага за Австралия

Дума да няма, всички забелязаха, че Джони Ливингстън си е заминал. И държаха под око Стивън Донован, за да видят с кого ще замени той момъка. Но Донован продължи да живее сам, не си хареса никого от каторжниците. Надзираваше хората си със същата весела безпощадност и накрая всички отсъдиха, че всъщност не е държал особено на Джони.

Друга любопитна ситуация се беше създала около Ричард Морган и младата му слугиня — Кити Кларк, която този особняк не допускаше до леглото си! Заключваше се, моля ви се, само и само тя да не припари до него.

— Съвсем в негов стил! — подметна госпожа Морган, по баща Лок.

Всички одумваха Ричард и заради близкото му приятелство със Стивън Донован, но който го познаваше от „Церера“ и „Александър“, се кълнеше, че той няма хомосексуални наклонности — Уил Конъли и Неди Перът все така го отбягваха, ала и тях никой не успя да накара да кажат, че Ричард наднича под ризата на Донован. Ако някой любопитко се престрашеше да надзърта през прозорците без спуснати капаци на Донован, единственото, което виждаше, бе как двамата са свели глави над шахматната дъска, как седят един до друг на пейката при огнището и си бъбрят приятелски, как се хранят на масата. Кити Кларк никога не беше с тях. Стоеше си вкъщи, охранявана от Лоръл и Мактавиш.

Още от Коледата на 1790 година, откакто бе видял как Кити се изчервява като домат, Стивън се чудеше какво да прави. След онази случка край морето държеше под око момичето и виждаше, че то направо се прехласва по него, въпреки че и отношението й към Ричард се беше променило. До онзи излет Стивън изобщо не бе обръщал внимание на Кити — тя си беше невзрачна, а на всичкото отгоре и тъпичка. Много мила, много покорна, много скучна. Стивън беше сигурен, че ако очите й не приличаха на очите на Уилям Хенри, Ричард изобщо нямаше и да я погледне. Със своята сила, ум и мълчаливост Ричард сигурно бе за Кити нещо като Бог Отец — невероятно стар и излъчващ огромен авторитет и власт. И момичето се страхуваше от него и му се подчиняваше. Стивън предположи, че след излета по Коледа Ричард явно не я плаши толкова, съдейки от златното герданче, с което девойката не се разделяше — дай им на жените да се кичат с лъскави дрънкулки! Може би ги обожаваха, защото те струваха пари, значи издаваха уважение. Но ето че не Ричард, а той — Стивън, подхранваше любовните блянове на Кити. Бе повече от сигурно. И самият Стивън нямаше представа защо, макар и да бе свикнал, че привлича жените. „Нищо чудно да долавят, че не могат да бъдат с мен — жените искат само онова, което не могат да имат — помисли си той. — Макар че Кити надали се досеща как само да помръдне пръст, и Ричард ще бъде неин, значи не е само това. Какво да сторя, та да не нараня никого? Как да отклоня чувствата й от себе си и да ги насоча към Ричард?“

Тобаяс, който се бе свил на кълбо върху скута му, се размърда, протегна се, намести се. Мъркаща пъстра топчица с огромни лапи — да си рече човек, че някой ден ще стане лъв. Какъв прекрасен котарак му беше дала Оливия! Блестящ, умен, находчив, хитър, смел, упорит, неустоимо чаровен, стига да поискаше да го милваш и да го обичаш. Само какви котенца щяха да му се родят! Но на Стивън му трябваше домашен любимец, който да се гуши до него на хамака, а не да обикаля в търсене на любовни похождения, затова го беше скопил без всякакви угризения на съвестта и съжаления.

Още не бе намерил изход от задънената улица, когато през май „Бдителност“ отново потегли за Сидни. Кога ли беше настъпил май на 1791 година! Как си летеше времето! Стивън познаваше Ричард Морган от цели пет години!