Сага за Австралия

— И двамата знаем, че Джо Макколдрън иска земя край пътя за Куинсбъро, но не много далече. Освен това и двамата знаем, че Джо Макколдрън всъщност смята да продаде земята веднага щом му определят парцела и му връчат документа за собственост. Нали така?

— Точно така. Хайде, пийни портвайн, пък после продължавай нататък!

— Ще ми направиш ли една много голяма услуга? Можеш ли час по-скоро да очертаеш синорите в парцела на Макколдрън? Знам едно местенце за чудо и приказ — като за него — допълни Ричард, който не отказа виното.

— Искаш, разбира се, да отведеш Кити от тук още преди да са пристигнали следващите каторжници. Но разполагаш ли, Ричард, с достатъчно пари, за да изкупиш цели двеста и четирийсет декара? Джо Макколдрън ще ти иска по десет шилинга на декар — свъси се приятелят му.

— Имам най-малко трийсет лири стерлинги в разписки, той обаче сигурно ще настоява да си получи парите в сечени от краля монети. Пък и не ми трябват двеста и четирийсет декара, къде сам човек ще обработва толкова земя! Веднъж ми спомена, че всеки парцел задължително трябва да излиза на поток. Вярно ли е?

— Да. Предложих го на майора и той прие.

— А Рос има ли нещо против парцелът да бъде разделян на две, след като за него бъде издаден документ?

— На майора му е все тая какво ще става с парцелите, след като веднъж е предал документа за собственост на притежателя. Той обаче възнамерява да раздаде парцели от по четирийсет и четирийсет и осем декара и на каторжници, които като теб са били оправдани или са си излежали присъдите. Защо не си спестиш парите, така и така ще получиш земя безплатно?

— По две причини. Свободните граждани сред заселниците трябва да бъдат оземлени първи. Това ще отнеме година, през която всички очакваме населението тук да надхвърли хиляда души. Сред новите каторжници ще има хора, които според негово превъзходителство губернатора са толкова изпаднали, че застрашават сигурността на Порт Джаксън. Втората причина е, че когато ни раздадат парцели и на нас, те ще бъдат разположени един до друг. Коритата на потоците тук са такива, че волю-неволю парцелите ще бъдат дълги и тесни, а къщите от немай-къде ще бъдат подредени в редица, близо до водата. Да, между тях сигурно ще има доста разстояние, но пак ще бъдат в редица. Нямам намерение да живея така, Стивън. Искам моите четирийсет и осем декара да бъдат заобиколени от парцели по двеста и четирийсет декара, искам и къщата ми да е разположена край поток, но така, че наоколо да няма други хора.

— На Моргановия поток.

— Точно така. На Моргановия поток. Вече открих мястото. Намира се край основния приток на ручея в Артъровия дол и идва от мощен извор в горния край на тясна долина. Над него се пада равното било, което излиза на пътя за Киунсбъро, горе-долу, при разклона за спиртоварната на майора. Само на половин час е от селището Сидни. Макколдън ще остане много доволен, още повече че потокът е пълноводен. Искам обаче да сложиш синорите от двете страни на потока, понеже най-подходящ за строителство е западният склон. Ако разчертаеш местността така, че парцелът до земите на Макколдън също да е двеста и четирийсет декара, той ще се разпростре до ручеите, които текат през самия Куинсбъро.

Стивън погледна възхитен Ричард.

— Помислил си за всичко! — Сви рамене, шляпна се по коленете. — Добре тогава, заемам се със земеразделянето в тази посока, гледано откъм страната на Водопада. Там редувам парцелите от двеста и четирийсет декара с ниви от по четирийсет декара: голям парцел, лоша земя, малък парцел, добра земя — което, така да се каже, изравнява продажната цена. Стигнал съм до парцелите на Джеймс Проктър и Питър Хибс. Не е чак толкова далеч. Значи ще се прехвърля на пътя за Куинсбъро и ще тръгна на север от него, докато отново изляза на земите на Проктър и Хибс. И ще се постарая да вместя Моргановия поток в двеста и четирийсетте декара на Макколдън така, че горният край на потока да си е само твой.

— Само четирийсет и осем декара, Стивън, предостатъчни са ми. До горния край на долината, от двете страни и после до пътя за Куинсбъро. Пет пари де давам какво ще прави Макколдън с останалите сто деветдесет и два декара — подсмихна се Ричард. — Но ако разчертаеш моята земя квадратна, останалата част от парцела ще излезе на потока доста под синора. Мога да броя най-много двайсет и пет лири в злато.

— Нека платя аз, Ричард.

— И дума да не става. Невъзможно!

— Между братя е възможно всичко.

— Ще видим — бе най-многото, на което Ричард бе готов да склони. Остави чашата върху долапа и се наведе да гушне Тобаяс, който, зажаднял за ласки, се умилкваше с жално мяукане около краката му. — Голям изнудвач си, Тобаяс, така да знаеш. Като те слуша човек, ще остане с впечатлението, че си най-окаяното сираче на тоя свят, но аз по една случайност знам, че си живееш като царче.