Сага за Австралия

— Ти си живо доказателство, че няма по-голям глупак от дъртия глупак. Но за едно, Ричард, грешиш. Кити е любов и секс в една и съща опаковка. Поне за теб. Колкото до мен… е, навремето си мислех, че сексът е ако не най-важен, то поне най-неотложен и аз съм длъжен да удовлетворявам нагона си. Ти обаче ме научи на много неща, включително и на изкуството да живея без секс. — Той се усмихна. — Поне дотогава, докато не намеря човек, който си струва. Виж, тогава вече нищо не може да ме спре. Но всичко на тоя свят отминава, нищо не е вечно.

— И ти като всеки мъж се нуждаеш и от двете.

— Имам ги. Е, не са в една и съща опаковка. Но с времето разбрах, че и това си има своята сладост. При всички положения не се оплаквам от съдбата си — каза искрено развеселен Стивън и скочи на крака. — Мисля да се махна от остров Норфолк и да си издействам назначение в Кралската флота — ще го постигна, така да знаеш. Тогава ще се перча на квартердека, издокаран от глава до пети в бяло, морскосиньо и сърма, ще се разхождам с бинокъла под мишница и ще командвам цели четирийсет и четири топа.

Копаеха основите на новата къща на Ричард и бяха поспрели за малко да пийнат вода и да си починат. Джоузеф Макколдрън си беше получил своите двеста и четирийсет декара и срещу сумата от двайсет и четири лири стерлинги на драго сърце се беше разделил с най-добрите четирийсет и осем декара, но първо се бе пазарил като циганин. Елайъс Бишоп също вече бе продал част от парцела си в Куинсбъро на Дарси Уентуърт. Майор Рос с огромно удоволствие беше узаконил прехвърлянето.

— Много се радвам, че ще се заселиш на земята на Макколдън — сподели той с Ричард. — За нищо време ще изсечем дърветата и ще направим земята обработваема — ето от това се нуждае островът, от нищо друго. От още и още пшеница и царевица.

На Норфолк имаше само четири участъка, обхващащи и двата бряга на потоците, които минаваха през тях, така че рекичките бяха кръстени на собствениците на земята. Така на острова освен Сидни, Филипсбърг, Водопада и Куинсбъро се появиха още четири нови жалона, по които хората да се ориентират: Дръмъндовият поток, Филиморовият поток, Проктъровият Поток и Моргановият поток.

За нещастие покрай ямите за бичене на дървен материал на Ричард почти не му оставаше време, през което да строи новия си дом. В Сидни трябваше да вдигнат колиби, на мястото, където бяха живели моряците от „Сириус“, трябваше да сковат по-прилични жилища за хората от Корпуса на Нов Южен Уелс, трябваше да довършат и новия, по-сигурен затвор, както и къщите на неколцина от шефовете — списъкът на майор Рос сякаш нямаше край. Нат Лукас, който сега ръководеше петдесетина дърводелци, не можеше глава да вдигне от работа.

— Вече не мога да гарантирам за качеството — оплака се една неделя той на Ричард, докато обядваха във владенията му в горния край на долината. — Някои от постройките са си направо паянтови, сковани са на две на три, колкото да отбием номера, но не съм слънце, че да огрея навсякъде, няма как да бъда едновременно и в Куинсбъро, и във Филипсбърг, и къде ли още не. Вечно съм под пара, вечно търча напред-назад, а лейтенант Кларк ме следва по петите и ми крещи нещо за западното селище, капитан Хил пък ме ръчка по рамото, понеже колибите на ония от Корпуса на Нов Южен Уелс капели или пък ставало течение, или не знам още какво… Да ти призная, Ричард, на път съм да полудея.

— Човек не може да надскочи себе си, Нат. А майорът роптае ли?

— Не, той, човекът, си е реалист. — Нат изглеждаше разтревожен. — Подочух, че тая заран пратили лейтенант Кларк да отслужи службата, понеже майорът не бил добре. Бил загазил не на шега, ако се вярва на Лизи Лок.

Никой от близките приятели на Ричард не наричаше икономката на майора госпожа Морган.

Храната бе много вкусна, да си оближеш пръстите. Кити бе заклала две тлъсти патици и ги беше опекла в голямата тава заедно с картофи, тиква и кромид лук отстрани. Бе завела Оливия и близнаците да видят Огъста и женските прасенца, които от ден на ден ставаха все по-големи — не след дълго щяха или да ги заколят, или да ги продадат на Държавния резерв, или да ги заведат заедно с майка им на друг държавен нерез. Слава богу, че Ричард бе направил свинарника голям.

— Щом излееш основите, Ричард — смени темата Нат, — ние с Джордж смятаме да съберем бригада, да работим две седмици в събота и в неделя и да вдигнем къщата, дори съм поискал от майора разрешение да не ходим на неделната служба. Така при повечко късмет ще успееш да се нанесеш още преди да са пристигнали следващите каторжници. Е, къщата няма да е довършена докрай, но пак ще става за живеене. Сетне сам ще си я доизкусуряваш. Имаш ли достатъчно дървен материал?

— Да, от моя участък. Издълбах яма и Били Уигфол, Бог да го поживи, бичи заедно с мен. Случва се в събота да наминат да помогнат и Хари Хъмфрис, и Сам Хъси, а Джоуи Лонг смъква корите от стволовете. Мисля да започна и да изсичам дърветата в моя участък, вместо да ги пренасям от другаде.