Сага за Австралия

„Той е много щастлив — помисли си Нат — и аз се радвам за него. Когато Оливия ми каза, че Кити му била само приятелка — а Ричард, горкият, бе влюбен до уши в нея! — се помолих момичето да прояви разум и да не си изтърве късмета. Оливия твърди, че още щом видели Ричард, всички жени направо се прехласвали по него — женска му работа! Според мен той изглежда прилично и е свестен човек. Слава богу, че Кити не е някоя глезла и кокетка.“

В къщата влязоха жените, заливаха се от смях и дърдореха, Кити беше гушнала невръстния Уилям и очите й грееха така, че Нат примига и се запита как изобщо му е хрумнало, че е грозновата. Малките Мери и Сара бяха останали навън да си играят с Мактавиш, който се беше видял в чудо — накъдето и да погледнеше, пред него се изпречваше пак същото момиченце.

— Всичките ти приятели и жените им са ми много симпатични, Ричард, но си признавам, най-много обичам Лукасови — отбеляза Кити, след като гостите си тръгнаха.

Беше застанала зад стола на Ричард и бе притиснала главата му до корема си. Той затвори очи, примрял от удоволствие.

Светът на Кити се бе преобразил до неузнаваемост, беше станал по-широк и красив. Оная първа любовна нощ се бе превърнала в шеметен сън — тя я наричаше така, понеже за нея бляновете, сънищата бяха по-прекрасни от живота. Насън се случваха какви ли не вълшебни невъзможни неща, например Кити виждаше селските къщи в Елтам, заобиколени от китни градинки. Оная нощ обаче си беше реалност, продължила и следващата нощ, и всички нощи оттогава насам. Дланите на Ричард, които й се струваха толкова красиви, се движеха по тялото й, гладки и нежни като копринено кадифе.

— Защо ръцете ти не са груби и мазолести? — бе попитала Кити веднъж, докато се любеха и тя се гънеше и протягаше под милувките му.

— Защото съм майстор оръжейник и трябва да ги пазя. Всеки мазол и раничка притъпяват чувствителността, без която оръжейникът не може да работи. Ако не ми се намират ръкавици, ги омотавам в парцали — й бе обяснил Ричард.

И така бе отговорил на един от въпросите й. Лошото обаче беше, че отказваше да даде отговор на повечето й въпроси, например как е живял в Бристъл. Защо са го заточили? Колко жени е имал? Има ли в Бристъл живи деца? Как е умряла дъщеря му, за който й бе споменал, че би била на нейната възраст? Винаги й отвръщаше с усмивка, след което отклонявайки твърдо, но без да я обижда, всичките й въпроси. Затова и Кити бе престанала да го подпитва. Той щеше да й каже сам, ако реши. Но това може би нямаше да стане никога.

Божичко, а само как се любеше! Кити бе присъствала буквално на стотици разговори, в които жените се оплакваха колко досадни били мъжете и как те от немай-къде трябвало да удовлетворяват похотливостта им, а ето че самата тя чакаше с нетърпение да се спусне нощта. Никога досега не бе изпитвали по-голяма наслада. Усетеше ли вече на разсъмване, че Ричард я милва, начаса откликваше, възбудена от някоя целувка по гърдите, от устните му, долепени до вратлето й. Не че Кити стоеше и чакаше да получи удоволствие — беше й неописуемо приятно да усвоява нови и нови начини са възбужда Ричард и да му доставя наслада.

Не мислеше обаче, че е влюбена в него. Да, обичаше го — това си беше самата истина. Казваше си, че може и да е много по-възрастен от нея, но от това само е по-добър в леглото и по-приятен в общуването. Докато го гледаше обаче, не се възбуждаше, не оставаше без дъх, сърцето й не трепкаше. Топлината я плисваше само когато Ричард я докосваше или тя докоснеше него. Всеки божи ден й казваше непринудено и естествено като дете, че я обича, че тя е началото и краят на неговия свят. Поласкана, че й говори такива приятни неща, Кити го слушаше захласната, думите му обаче не трогваха нито тялото, нито духа й.

Днес обаче денят бе по-особен. Както никога досега, Кити първа прояви нежност и притисна главата на Ричард до себе си.

— Ричард! — повика го и погледна черната му, късо подстригана коса — искаше й се той да я пусне по-дълга, сигурно щеше да се накъдри.

— Хмм?

— Чакам дете.

Той застина като попарен, сетне я погледна, грейнал от радост. Скочи, вдигна я, завъртя я и я обсипа с целувки.

— О, Кити! Любов моя, ангел мой! — После обаче се поокопити и я погледна уплашен. — Сигурна ли си?

— Оливия каза, че съм заченала, макар че аз си бях сигурна.

— Кога?

— В края на февруари или в началото на март, така поне мислим. Оливия също потвърди, че си ми направил дете веднага, като нейния Нат. Това означавало, че ще имаме колкото деца си поискаме.

Той вдигна ръката й и я целуна пламенно.

— Добре ли си?

— Много добре. Още след първия път мензисът не ми дойде. Понякога ми се гади, но не като в открито море.

— Радваш ли се, Кити? Все пак стана доста бързо.

— О, Ричард, само за това съм си мечтала! Не мога да ти опиша колко щастлива съм. Наистина! Ще си имам рожбичка.

В понеделник сутрин мълвата донесе, че майор Робърт Рос бил тежко болен. Във вторник сутрин редник Бейли дойде да повика Ричард — майорът бил заръчал да се яви незабавно при него.